Когато през лятото на 1973 г. 16-годишният Джон Пол Гети III е отвлечен в Рим, всички очакват дядо му милиардерът Джон Пол Гети незабавно да плати поискания откуп. Но той отказва, което буквално шокира света. Кой е този толкова богат човек, който не храни емпатия дори към своята кръв, се питат мнозина.
Джон Пол Гети е роден през 1892 г. в Минеаполис, но израства в семейство, което вече трупа състояние от петролните находища в Оклахома. Баща му Джордж Гети успява да изгради успешна компания, а синът му отрано проявява изключителен усет към бизнеса. След като завършва образование младият Гети се включва в семейното предприятие, но не желае да остане в сянката на баща си. Сам започва да купува петролни концесии, като рискува почти всичките си спестявания и само за няколко години вече е милионер.
Истинският му възход обаче започва след Втората световна война. Докато конкурентите му избягват Близкия изток заради политическата нестабилност, Гети предприема една от най-смелите инвестиции в историята на петролната индустрия. Той плаща милиони долари за права върху огромни територии в Саудитска Арабия, които мнозина определят като безполезна пустиня. Няколко години по-късно там са открити гигантски нефтени залежи, а стойността на инвестицията му нараства стотици пъти.
До началото на 60-те години Getty Oil вече е сред най-мощните компании в света, а личното състояние на собственика ѝ надхвърля един милиард долара. По онова време това е невъобразима сума и американската преса започва да го нарича “най-богатият човек на света”. Но колкото по-богат става, толкова повече легенди започват да се разказват за неговата пестеливост. Най-известната гласи, че в английското си имение Sutton Place поставя обществен телефон с монети, за да не плаща сметките на многобройните си гости. Следял разходите до последния цент, гасял ненужното осветление и лично проверявал сметките за ток и отопление, въпреки че притежавал дворец с десетки стаи, частен самолет, яхти и една от най-ценните колекции от произведения на изкуството в света.
Личният му живот далеч не е толкова успешен, колкото бизнесът. Пет пъти сключва брак и пет пъти се развежда. От различните си съпруги има петима синове, но отношенията им често са напрегнати. Гети е убеден, че лесно спечелените пари развалят характера и рядко проявява щедрост дори към собствените си деца. В по-късните си години живее почти като отшелник в имението си край Лондон, заобиколен повече от картини и антични статуи, отколкото от близките си.
Неговият внук Джон Пол Гети III прекарва голяма част от детството си в Рим, където гравитира към света на художниците и лявата бохема. Медиите го наричат „златния хипи“ както заради дългите му червеникаво-руси кичури, така и заради семейното му богатство. През юли 1973 г. той изчезва, но семейството му първоначално мисли, че това е измама. Изключен от няколко училища, той се шегувал с приятели, че ще инсценира собственото си отвличане, за да измъкне пари от дядо си, признат скъперник. Но всъщност бил държан окован във вериги и със завързани очи в поредица от планински скривалища.
Похитителите му изпращат съобщение, че искат 17 милиона долара, които обаче възрастният Гети отказва да плати. „Имам общо 14 внуци“, казва той, „и ако платя и стотинка сега, ще имам 14 отвлечени внуци.“ Бащата на младия Гети, Джон Пол Гети-младши, не е е в състояние да плати откупа. След години на разкошен живот и наркотична зависимост, той се оказва в Лондон на рехабилитация. Патовата ситуация прекъсна, едва след като италиански вестник получава пакет с кичур червена коса, отрязано ухо и написано на машина предупреждение. „Това е първото ухо на Пол“. „Ако до десет дни семейството все още вярва, че това е шега, организирана от него, тогава ще пристигне и другото ухо. С други думи, той ще пристигне на малки парченца.“ Тогава започва пазарлък за размера на откупа. Похитителите се съгласяват да освободят младежа срещу 3,2 милиона долара. На финала дядото се съгласява да плати 2,2 милиона долара, защото това е максималната сума, с която може да се намалят данъците му. Останалите 1 милион долара той дава назаем на сина си, бащата на момчето, с условието да му ги върне с 4% лихва.
Купчината с пари в кеш е опакована в чували и оставена край магистрала близо до Рим. Скоро след това шофьор на камион забелязва младия Гети, застанал край пътя на около 160 километра южно от Неапол. Той се оказва в ужасно състояние след пет месеца в плен. Обажда се, за да благодари на дядо си, но старият Гети не вдига телефона. Чрез посредник последните му думи към неговия внук са „На добър час“.
В крайна сметка, деветима души, свързани с калабрийската мафия Ндрангета, са арестувани за отвличането, а двама са осъдени. Само 85 000 долара от платения откуп са възстановени.
Преживяното оставя дълбоки белези и момчето никога не успява да се възстанови напълно психически. По-късно изпада в зависимост от алкохол и наркотици, а през 1981 г. получава тежък инсулт след свръхдоза, което го оставя частично парализиран. Прекарва остатъка от живота си в инвалидна количка и умира през 2011 година на 54 години.
Самият Джон Пол Гети си отива от тоя свят през 1976 г. на 83-годишна възраст. Оставя след себе си колосално състояние, безценна художествена колекция и музея „Гети“ в Лос Анджелис – една от най-престижните културни институции в света. И все пак, въпреки бизнес успехите и огромното му влияние върху световната петролна индустрия, обществото продължава да свързва името му най-вече с отказа да плати за живота на своя внук.