Музиката е смисълът на живота й. Нейната академия е улицата. Античната трагедия е любимият й жанр. Майка й я зарязва, когато е на седмица. Четири години е сляпа заради кератит, на 19 губи дъщеричката си и проституира, за да събере пари за погребение. Преживява няколко катастрофи, десетина операции, опит за самоубийство, две кризи на делириум, свирепи детоксикации… Едит Пиаф, която е родена преди 110 години, за да познае дъното и върха, се кланя само на Бог, Света Тереза и свободата. Публиката е единствената голяма любов на вечната бунтарка.
Всичко останало е театър, в който протагонистите и мимансът се сменят при всяко ново действие. Мъжете са толкова много, че приятели и журналисти я наричат Казанова в пола – от композиторите й като Мишел Емер и авторите на текстове за песните й като журналиста Анри Конте до глобални мачовци като Марлон Брандо. Но тя е още и Пигмалион, защото превръща няколко от избраниците в световни артисти – Ив Монтан, Шарл Азнавур, Жорж Мустаки, Жилбер Беко. „Любовта винаги ми се е изплъзвала. Никога не съм успявала да задържа в обятията си този, когото обичам“, безжалостна е към себе си жената, която за вечер печели милион и половина франка във Франция и 3000 долара в „Карнеги Хол“, където след 27 песни я аплодират седем минути. В Щатите е най-високоплатената след Бинг Кросби и Франк Синатра. Извисява глас за „Акордеонистът“ пред Статуята на свободата, подарък от Франция за Америка. Критик в Ню Йорк пише: „Храбро умира от любов по 500 пъти на обяд и 500 пъти след вечеря. Винаги със своя прекрасен глас. Най-големият глас в най-малкото тяло“. Меломаните от всяка каста и класа дават луди пари, за да чуят изпълненията й даже в последните години, когато понякога припада на сцената заради наркотичен глад, алкохол или ужасните си диагнози. Но до финале гранде спира дъха на бачкатори и монарси. Бъдещата кралица Елизабет Втора я успокоява искрено: „Не се тревожете, Едит, пяхте фантастично“. Пиаф е смаяна от милото й отношение, никога не вярва, че е влязла в историята. „Предпочитам да чета историята, вместо да я преживявам“, оправдава се тя понякога за плебейските си вълнения.
„Звезда, която се разпилява в небесната нощна самота на Франция“, казва за нея старият й приятел Жан Кокто. С великия драматург сякаш се наговарят да напуснат грешния ни свят в един и същи ден – 10 октомври 1963 г. Тя е само на 47. Завинаги затваря очи в Грас, но съпругът й Тео Сарапо знае, че Едит принадлежи на Париж. И я връща на столицата още преди да обяви смъртта й. „Надявам се тълпата да ме съпроводи в последния ми път, защото не обичам самотата. Ужасната самота, която ни сграбчва в лапите си на сутринта или при настъпването на нощта. Ужасната самота, заради която се питаш дали си заслужава да живееш“, откровена е феноменалната певица, която до сетния си дъх губи и печели пари и любов. Тълпата наистина й остава вярна до края – десетки хиляди вървят след малкия й ковчег до прочутото гробище „Пер Лашез“. Тя е от най-големите и вечни символи на Франция на всички времена – момичето от калта на улицата, изтръгващо сълзи дори от очите на лицемерните аристократи, стигнало до Олимп на световната слава.
Закърмена е с червено вино
Обвиняват я за съучастничка в убийството на първия й продуцент
Майка й, родената в италианския град Ливорно Анет Джована Мейар, пее из кафенетата на Париж като Лин Марса. Баба й е берберката от Алжир Ема Саид бен Мохамед. Баща й е Луи-Алфонс Гасион, уличен акробат от Нормандия, където роднините му управляват публичен дом. Сее деца на воля и без статистика. Предполага се, че са поне 20. Едно от тях, Симон Берто, става неразделна със своята полусестра Едит.
Според разказите на Гасион Едит се пръква под фенер върху пелерината на полицаите, чакащи медицинската кола, с която да откарат родилката в близката болница. Лин кръщава бебето на англичанка, Едит, смела шпионка, застреляна два дни по-рано от германците. И я дава на майка си, която слага по малко червено вино в биберона, обяснявайки, че алкохолът крепи тялото и убива глистите. Когато Луи-Алфонс Гасион се връща от окопите на Първата световна война, изпада в ужас, виждайки рахитичната и воняща Едит. Веднага я праща при семейството си в Берне. Проститутките, които обожават малката, скоро откриват, че тя е сляпа. Едвам я отучват от червеното вино на баба й, берберката. Едит си иска алкохола, защото водата не била вкусна. Целият бардак се вдига на поклонение на Света Тереза в Лизийо, вярвайки, че тя ще помогне на Едит да прогледне. Баба й Луиз, като всяка практична французойка, вярва в божествената сила, но редовно води Едит и на очен лекар. И съвместното чудо се случва. Първото, което момиченцето вижда, вече на 7, са клавишите на пианото. На 8 тръгва „да работи“ с баща си по панаирите. На 9 започва да пее. Дебютира с „Аз съм крава“ – за жена, която спи с всички приятели на мъжа си. На 15 зарязва баща си, който прибира всичките им пари. За да не умре от глад, Едит работи в млекарница – в четири сутринта разнася млякото, мие магазина, но скоро разбира, че не е за нея. С още две момичета правят групата „Зизи, Зозет и Зузу“, обикалят казарми и площади. Продължава със солови представления в дует със Симон, която събира парсата. По-малката е едва на 12, когато окончателно напуска и без това слабо интересуващата се от нея майка, за да заживее с Едит, която подписва договор, че поема грижите за сестра си. Симон дори изпълнява няколко шансона, докато кака й събуди гласа си, който е по-силен от уличния шум. Известният импресарио Луи Льопле чува Едит Джована Гасион на „Пигал“ и я вика в своето кабаре „Льо Жерни“. Обявява я в програмата като La mome Piaf – Хлапачката Врабче. Тя е висока 142 сантиметра и тежи тридесетина килограма. В черна плетена рокля с един ръкав, за втория няма нито нерви, нито прежда. Но въпреки детския си вид е крайно влюбчива, постоянно има нужда да бъде с мъж, който я обича. Първият е разносвачът Луи Дюпон. На 17 ражда дъщеричката им Марсел, която умира от менингит, когато е на две. Следващият удар е смъртта на Луи Льопле. „Папа“, както го наричат всички, е на прицел както на мафията, така й на гейовете, към чието съсловие принадлежи. Убит е на 6 април 1936 година. Едит Пиаф е обвинена като съучастник, но в крайна сметка е призната за невинна. Вестниците обаче имат нужда от грешник и я съсипват. Тя е на косъм да изчезне от хоризонта.
В този период от битието й случайният секс за нея е като да изпие чаша вино. Краткотрайните партньори нямат край – балетисти, войници, моряци, дребни гангстери… Всичко това донякъде се променя, когато се появяват авторите на бъдещите й хитове Реймон Асо и Маргьорите Моно. Те не само я налагат с името Едит Пиаф, но извайват и сценичния й образ – на артист от народа, който е изключително чувствителен към неволите и страстите на низините, но умеещ да удовлетворява и естетските претенции на висините. Париж на фраковете, визоните и диамантите я вижда за първи път в прочутия мюзикхол „АБС“, следват най-големите зали и кабарета, гастроли из цяла Франция. Тя е прилежна ученичка на Асо, който се опитва да я възпитава и обучава, което никога не й се е случвало. Когато чува за първи път Деветата симфония на Бетовен, Едит се сърди на всички около нея, че дотогава не са я информирали за съществуването на гениалната творба. А понеже през нощта спи с Асо, дните им често са изпълнени със скандали.
През нацистката окупация Едит изкарва луди пари, като много от тях дава безвъзмездно на евреи, на бедни майки, които трябва да спасят синовете си от принудителен труд в Германия, харчи ги за десетки колети за лагерите с пленени френски войници и офицери. В онзи момент живее в сграда, в която се намира най-луксозният публичен дом на столицата. Според гадните зли езици на парижките портиерки, почти до една на служба в Гестапо, певицата здраво се забавлява с висшите немски офицери, ползвали услугите на елитния бардак. В разгара на войната Едит Пиаф посещава заводи в Германия, където работят французи и евреи. След програмата си тя се снима с тях, а после с увеличените фотографии хора от Съпротивата изготвят фалшиви документи, които Едит носи при следващия си гастрол в двойното дъно на пътническата си чанта. Спасява десетки.
Ив Монтан – единственият мъж, на когото не изневерява
Той я представя на родителите си като своя годеница, но не стигат до олтара
Едит Пиаф влиза в театъра заради мъж. Жан Кокто, който е щастлив с любовта на невероятния и мускулест чаровник Жан Маре, съчувства на добрата си приятелка, когато тя му се жалва от студенината на актуалния си партньор, актьора Пол Мьорис. Световният драматург пише за тях пиесата „Безразличният красавец“, в която Пиаф и Мьорис се превъплъщават в образи, близки до самите тях. Отзивите след премиерата са добри, но не променят странната представа на Пол за любов. Разочарованата Едит удря сериозен пердах на една от обожателките му, с която той периодично има забежки, за да й прави напук. А после на небосклона изгрява Ив Монтан. Когато го вижда за първи път, той е лошо облечен и пее изтъркани американски мелодии от Тексас. Тя знае, че италианецът и праведен католик Иво Ливи я нарича „улична певачка“. Но знае и още нещо – че той ще бъде певецът, когото всички ще искат да слушат след края на войната. Така Ив влиза в дома й като следващия ученик в шансоните и в любовта. Според нея единствената възможност да се ориентира в нрава и душата на мъжа е в леглото. Ив се представя на теста като пълен отличник. Два месеца работят по новите му песни. В началото публиката не го приема. Когато гастролират в Марсилия, той я представя на родителите си като своя годеница. Едит е толкова трогната, че й се иска отново да е девствена. Ив настоява да се венчаят, но подлага темата на обсъждане в твърде неподходящи моменти – на репетиция или купон, неприкосновени територии на Едит. Неговата сантименталност я ужасява – цветя да, но не и романтични сълзи в очите. Предпочита другата му италианска дарба – да вдига скандали. Той, естествено, е адски ревнив, наясно е с имиджа й на мъжемелачка. Буди я посред нощ, за да пита: „Кого сънуваш, някой от старите си любовници ли?“ Разгонва всички мъже около нея, в началото това я ласкае, разтопява сърцето й, после й става досадно. А и иска името му да бъде отпечатано върху афишите с букви, по-големи от тези на нейното. Карат се нонстоп, после се любят като луди. Всеки от тях моли Симон да следи другия и да докладва за непозволени флиртове. Но Ив Монтан е единственият мъж в живота на Пиаф, на когото тя не изневерява. Нито го издържа за разлика от десетките други, попаднали в спалнята й. Той печели добре и знае цената на парите. Тя печели още по-добре, но харчи безпаметно – черпи наляво и надясно, защото е щастлива с Ив Монтан. Той й забранява да прахосва, но тя приема презрително забележките му. За него, някогашния бедняк от Тоскана, нещата от живота са ясни – мъжът командва, жената му се подчинява. За нея, момичето от крайните парижки квартали, това е комично и абсурдно. Веднъж даже я шамаросва. Дълго й се извинява, а тя се кълне, че го обича още повече. Но побеснява, когато той непрекъснато й натрапва започналите си успехи, от които тя е изработила поне половината. Ив Монтан е едва на 22 – момче, което си въобразява, че вече е независимо от Едит Пиаф. И за да затвърди грешката, кръшка, падне ли му възможност.
Пиаф го вкарва и в киното. Истински визионер е, става ли дума за бъдещи фаворити на френската публика – Ив Монтан е много висок, много як, много очарователен, продължава да носи и детското. Дебютира във филма „Звезда без светлина“, който Марсел Блистен замисля за Едит още преди окупацията. „Ти си роден актьор“, казва Пиаф на Монтан и не се лъже. Толкова го обича, че заради него измисля „Животът в розово“. Но започва да я пее едва след като става световноизвестен шлагер, изпълнен от малко познати певци и от титана Луис Армстронг.
Когато двамата излизат заедно в „Етоал“ – най-скъпия и блестящ мюзикхол на Париж след освобождението от немците, публиката изпада в еуфория. 13 пъти викат Ив Монтан на бис и Пиаф разбира, че той повече няма нужда от нея. И постъпва абсолютно неочаквано – убедена, че той скоро ще я изостави, първа къса с него. Ив Монтан прекарва цяла нощ под прозорците й, молейки я да му отвори. Тя не спира да плаче, но въпреки всичко отказва да го пусне. След като между тях всичко е свършено, го препоръчва на Марсел Карне за филма му „Вратите на нощта“. Останалото в кариерата на знаменития Ив Монтан е история.
Едит се утешава с Жан-Луи Жобер, който създава прочутата група „Приятели на песента“. Той не е брилянтен любовник, но Пиаф високо оценява таланта му на композитор и мениджър. „Приятелите“ правят страхотна кариера в Щатите. Тя – също.
До последно я раздира вината за смъртта на Марсел Сердан
В деня след фаталната катастрофа над Азорските острови тя се събира и пее за голямата си любов в „Карнеги Хол“
Популярността на Едит Пиаф отдавна е прехвърлила границите на Франция, когато импресариото й подписва договор за турне в САЩ. В Ню Йорк тя открива любовта на живота си – Марсел Сердан, 30-годишен боксьор, шампион на Франция и Европа, роден в Алжир, женен, с трима синове и една извънбрачна дъщеря. Той току-що е спечелил на стадиона „Рузвелт“ в Джърси в средно тежка категория в мач за световната титла срещу Тони Зейл. Едит е на 33. Страстта между тях пламва още когато той дружески я кани на вечеря – двама французи, които имат нужда от приятелска компания в мегаполиса. Съдбата има особено отношение към двойката им още от самото начало – това, което Едит никога няма да узнае, е, че сестра й Симон и Марсел са спали заедно през единствена вълшебна нощ на плажа в Казабланка, където той живее със семейството си. Прелюбодейците се откриват край морето съвършено случайно, двамата никога не проговарят за авантюрата си пред Пиаф. Самата тя също за първи път проявява дискретност. Толкова е влюбена в Марсел, че дори не изисква от него да се разведе, което е съвършено неочаквано при избухливия й характер. Репортерите ги преследват денонощно. На пресконференция Сердан потвърждава, че би искал да се ожени за Пиаф, но това е невъзможно, въпреки че е най-обичаната от него жена на света. После призовава журналистите: „Господа, нека вдигне ръка този от вас, който не е изневерявал“. Реакцията е джентълменска – на другия ден в пресата няма и намек за незаконната връзка на двете знаменитости. Всичко между тях върви по плана на Едит, но и не съвсем – за първи път любимият мъж плаща сметки по хотели и ресторанти и я изненадва със скъпи подаръци. Тя не остава по-назад – ръкавели „Картие“, златна запалка и традиционния за всеки „мосьо Пиаф“ плетен от нея на ръка пуловер.
Докато Марсел е на спортен лагер, Едит се промъква при него в багажник на автомобил. И понеже е абсолютно забранено да спи при Сердан, се крие в съседна къщичка без топла вода и ток. Но са безумно щастливи в обятията си. След приключението той губи следващия мач. Заминава за благотворителни двубои във Франция, а Едит е на поредни гастроли из Щатите. Той се подготвя за реванш с Джейк ла Мота, когато тя настоява да се качи на самолет, защото няма търпение да изчака кораба от Франция. Самолетът на „Ер Франс“ с 11 души екипаж и 37 пасажери на борда се разбива над Азорските острови. Няма оцелели. На следващия ден никой не вярва, че Пиаф ще пее на концерта си в „Карнеги Хол“. Никой не смее и да я запита. Тя обаче излиза и пее „единствено за Марсел Сердан“. Пиаф не напуска с денонощия бърлогата си, където пие до припадък и непрекъснато повтаря, че е виновна за смъртта на любимия си. Обикаля врачки и гледачки, медиум й предлага да установи връзка с духа на Сердан, за да си „поговорят“. Освен всичко друго Пиаф се опитва да удави мъката в океан от алкохол. Съзнанието й донякъде се просветлява, докато разговаря със съпругата на Марсел. През следващите години най-големият му син, Марсел-младши, често ще й гостува в Париж.
Малко след гибелта на Сердан здравословните й проблеми започват да стават все по-брутални. Заради болки след операция злоупотребява с морфин. Докато страда за Марсел, двама колоездачи преминават през леглото й – Тото Жерарден и Андре Пус. Американският актьор Джон Гарфийлд също чака реда си.
Булка за първи път на 37
Чувствата й към певеца Жак Пилс траят три години, Жорж Мустаки я зарязва в болницата
Запознават се през 1939-а, тогава той все още е женен. При втората им среща няколко години по-късно Жак Пилс вече е разведен, така че Едит няма угризения. Тя има друг проблем – морфинът, към който вече се е пристрастила. Месеци наред лъже себе си и сестра си Симон, че ще се справи. Бързо става лесна жертва на наркодилърите. Поредните, които точат парите й. На 29 юли 1952, на 37, се омъжва за първи път. Жак Пилс, чието рождено име е Рьоне-Виктор Йожес Дюко, е на 46. През септември се венчават в Ню Йорк. Но както французите добре знаят, любовта продължава три години. Разводът не закъснява. През цялото време до Пиаф е Марлене Дитрих, която е нейна кума, изповедница, а вероятно и любовница. Германката има в живота си колкото мъже, толкова и жени. И ако бисексуалността е запазената й марка, то младите мъже са устойчивият тренд при Едит.
Тя е на 41, когато в леглото й влиза Жорж Мустаки, гръцко-италиански евреин на 20. Последната катастрофа в любовта. Той, естествено, създава песни. Една от тях е „Милорд“, която ще стане световен шлагер. Мустаки има шоу в Монпарнас, кани я да го чуе след една от нейните победоносни вечери в „Олимпия“, където остава четири месеца. Подарява му запалка от платина за 400 000 франка. След седмица той я губи или продава, тя му поднася втора. Той става неин китарист при последното й турне в САЩ. Тя за девети път завладява Америка. Пее един сезон в „Уолдорф Астория“, договорът за следващите три пропада, след като припада на сцената заради вътрешен кръвоизлив на язвата. Хирурзи в Ню Йорк я спасяват на косъм след три преливания на кръв по време на операцията. Мустаки я зарязва позорно в болницата, за да замине за Флорида. Тя търси утеха в обятията на 23-годишния американски художник Дъглас Дейвис. И продължава. 30 вечери триумфира в „Олимпия“, където на един от концертите 22 пъти я връщат на сцената, 10 пъти излиза на бис. Бруно Кокатрикс, шефът на залата, анулира ангажиментите на артистите след нея, защото тя остава 12 седмици в афиша. Три милиона франка приходи на ден. За четири месеца продава 300 000 плочи. „При всяка песен съкращавате живота си с няколко минути“, я предупреждават лекарите. Лети към пропастта, без да се колебае. По пътя й се изпречва Феликс Мартен, един от последните „мосю Пиаф“. Снима в още един филм – „Утрешните любовници“. Едит тежи 35 килограма. Следва нова катастрофа, нов припадък – в Стокхолм, поредна операция, кома от хепатит, рак. След кошмарната поредица прага й прекрачва някой си Шарл Дюмон. Праща й го Мишел Вокер, който е написал текста за новата песен на непознатото момче – „Не, за нищо не съжалявам“. Едит дори не иска да я чуе, тя отново е заорала в дъното. Дюмон обаче е упорит, по съвет на Вокер идва на следващия и на по-следващия ден. Когато Едит най-после обръща внимание на мелодията и думите, остава зашеметена. Това е песента, създадена за нея и за никой друг. Дюмон сътворява за Пиаф над 30 евъргрийни, сред тях Mon dieu, Les flonflons du bal, Les amants. „Ако съм станал известен в Европа, е благодарение на Едит“, благодарен е той. Доволна от подновения си репертоар, Пиаф предприема следващо самоубийствено турне – наркотиците струват скъпо. После В „Олимпия“ Париж плаче с нея на песните й. Следват страшни интервенции заради проблеми с червата.
Никога не си ляга с Шарл Азнавур
Той й говори на „вие“, чуват се по телефона до сетния й дъх
Един час след като го чува как пее, Едит Пиаф предлага на слабо известния Шарл Азнавур: „Ела с мен в Америка да оправят носа ти“. Защото нейният е подушил големия му талант. По-късно арменецът ще легне под ножа, а тя ще направи лаконичния коментар: „Преди ми харесваше повече“. „Бяхме като братовчеди, абсолютни съучастници във всичко. Никога не съм спал с нея. Това ни спаси“, категоричен е Азнавур. Пиаф се привързва към 9 години по-младия Шарл, който й дава своята наивност, но и необуздан темперамент. Между тях има „влюбено приятелство“, както казват французите. И двамата растат по улиците на Париж, и двамата се чувстват чужди сред свои. Осем години Азнавур живее в дома на Пиаф – той е момче за всичко, само не за секс. Тя е неговото най-голямо училище в музиката. Най-важният й урок е да бъде честен с публиката. Единствената му грешка е, че винаги се възхищава от нея. Дори да му крещи до небесата, казва: „Тя е най-голямата и затова има право“. След години ще признае: „Истина е, че Едит беше тиранична, невъзможна, мъчна, но само в дребните неща. Във всичко останало беше готова да се жертва за другите“. А въпреки че Пиаф е менторът, той никога не й подражава. Още тогава тя знае, че Азнавур е единственият, който може да развълнува Франция като нея. А и той е от единиците, останали почтени докрай към Едит. Чуват се по телефона до последния й дъх.
Тео Ламбукас се жени за една развалина
На общия им гроб е написано „Любовта побеждава всичко“
Първият грък, който пада в краката й, е Такис Меналас – 15 дни се любят в Атина, той коленичи в подножието на Акропола с диаманта в ръка. Богат, шармантен и почтен. Тя ужасно го харесва, но е в стихията си и не може да жертва кариерата заради чувствата. Пиаф винаги казва, че е готова на всичко за любовта, но понякога не може да я познае. Привидно е над парите, но беднячката в душата й никога не я оставя на спокойствие. Такис Меналас остава от малкото джентълмени около нея – когато тя е във финансов колапс, й връща по пощата много скъпия медальон, който му е подарила преди години. Пише й: „Сега ти имаш повече нужда от него“.
След поредната операция тя е почти плешива, ръцете й са изкривени от артрит, коленете й са подути от ревматизъм. На 46 е развалина, не спира да се боде. В този й безумен вид я вижда вторият грък – 26-годишният фризьор Теофанис Ламбукас. Води го друг юноша от домакинството й – Клод Фигюс, нещо като секретар, нещо като безнадежден романтик, влюбен в Едит от дете. Той ще се самоубие малко преди тя отлети към отвъдното.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
Албена АТАНАСОВА