25.8 C
София
четвъртък, 13 юни 2024 г.

Едно ферари с цвят червен. Какво му трябва на човек? – от Тома БИКОВ


Тома БИКОВ

Предизборната кампания е към своя край и нейната динамика показва кои са важните теми за партиите. Проблемите със съдебната система, икономиката, размера на пенсиите и здравеопазването са ключови и е логично да са акцент в програмите. Никой обаче не обсъжда културата, образованието и външната политика, които от години не провокират сериозен разговор. Той обикновено тече нишово и само сред заинтересовани групи. Все още не осъзнаваме, че проблемите на съдебната система, икономиката, размера на пенсиите и здравеопазването са резултат от липсата на сериозно и адекватно внимание към културата, образованието и външната политика.

Партийното наддаване за увеличението на размера на пенсиите винаги изключва въпроса откъде идват парите за тях. Отговорът е ясен – от осигуровките и данъците, които плащат работещите. Те са тези, които гарантират пенсиите – колкото повече произвеждат, толкова по-големи ще са пенсиите. И тук идва въпросът за образованието, което е елемент от цялостната културна инфраструктура на нацията. Кой ще произведе повече – добре образованият и квалифициран работещ или непридобилият сериозна практическа подготовка полуобразован човек? Кой изобщо ще работи – този, за когото работата е не само начин за преживяване, а отговорност към семейството и обществото, или онзи, който се опитва да намери всякакъв друг начин да изкара пари, но не и да положи последователни усилия.

Последното не е проблем на образователната система, а на културната нагласа, за която през последните 33 години най-важното е да придобиеш скъп автомобил. „Едно ферари с цвят червен, едно за теб, едно за мен. Какво му трябва на човек?“ Това не е просто рефрен от песен, а е химн на цялостния манталитет през последните 33 години. Спечелването на бързи пари, без да се полагат усилия за това, е илюзията, която е в основата на пандемията на хазарта и бързите кредити. Те естествено се превърнаха в основно занимание за огромни групи от обществото. Защото се гони само илюзорният резултат на „червеното ферари“, без да се възпитава процесът, с който този резултат се постига.

Когато скъпият автомобил стане обществена ценност и гарант за придобиване на висок социален статус, няма защо да се учудваме, че нито съдебната власт, нито икономиката, нито здравеопазването се развиват по правилен начин. Проблемът с корупцията в съдебната власт не е правосъден, а културен. Той не може да се пребори със санкции и закони, защото културната нагласа е подредена така, че да заобикаля и санкциите, и законите. Когато скъпият автомобил е посочен като основна ценност от национално значение, то честността, упоритият труд и приличният начин на живот няма как да бъдат изведени на преден план.

И да – има хора със сериозно образование, които са придобили знания, но са останали безкултурни. Защото образованието е информация, а културата е интелигентност, да си информиран не означава, че си интелигентен.

За съжаление, много често обществото и държавата не правят тази разлика. Образователната система се опитва да натъпче в главите на децата най-различни и често ненужни знания, но забравя да развива тяхната интелигентност, начин на общуване, чувствителност и възпитание в непреходни ценности. Затова и българското образование страда от тежък културен дефицит, който след това се усеща в реализацията на завършилите. Колкото и знания да притежаваш, ако не си развил интелигентността, фантазията, инициативността, ти можеш да се окажеш не само ненужен, но понякога и вреден за обществото.

Културата не е начин за забавление и разтуха, както се третира през последните 33 години. Това е начинът на живот на едно общество, отношенията между неговите членове, отношението му към самото него. Със сигурност на нашата територия би имало и икономика, и съдилища, и пътища, и банки, и магазини, и болници, дори и да не съществуваха българска държава и българско общество. Това, което не би имало, ако не съществуват българска държава и българско общество, е българска култура, българско образование и българска външна политика. Точно това, за което най-рядко говорим.

Проблемите във всички обществени сфери имат общ знаменател – занемарената културна нагласа. Например един от големите недостатъци на здравеопазването не е толкова липсата на лекарска помощ, колкото честата липса на човешко отношение към болните. Много лекари, дори и да лекуват правилно, не умеят да общуват с болните. Това е процес на дехуманизация, защото в лечебните заведения не се лекуват животни, а хора, които имат нужда не само от лекарства, но и от чисто човешка подкрепа. И това също е резултат от неглижирането на възпитаването на културни нагласи. Друг пример – рекламата на туризма. Какво предлагаме? Че имаме море и планини. Хвърляме усилията си да рекламираме нещо, което е обичайно за повечето туристически дестинации. И забравяме да изтъкнем онова, заради което туристите биха дошли точно при нас – хилядолетната археология например. За много хора тя е проблем, защото ни пречи да построим върху нея поредната жилищна кооперация или кръчма. Вместо да осъзнаем колко е ценна, акцентираме върху усъвършенстването на ресторантьорството в туристическите комплекси. В България ресторантите не са средство, а цел на туристическата политика, но качеството е ниско. Често сервитьорите нито могат да общуват, нито да работят адекватно. Повечето от тях възприемат професията си като временна заетост и чакат края на сезона, за да потърсят късмета си другаде. Ако не го намерят, се връщат следващия сезон. По-опитните внимават да не попаднат на собственик на заведение, който да ги излъже и да не им плати последната заплата. Това също е културен проблем, който не може да бъде решен нито с административни, нито със законови мерки. Така е, тъй като цялостната културна нагласа е ориентирана към „едно ферари с цвят червен“.
Тази неподреденост на културните нагласи и ценностната система е в основата на поставянето на неосъществими цели и разочарованието от непостигането им. Това води до българското нещастие, самобичуване и недоволство. Защото адекватната културна нагласа е онази, която може да поставя постижими цели и да ги осъществява, за да носи удовлетворение. А фактът, че и в тази предизборна кампания водещи са фантазиите и илюзиите, е гаранция за последващо разочарование. Ще отчетем резултата, но едва ли ще анализираме процеса. Така е по-лесно и изисква по-малко усилия.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини