32.8 C
София
петък, 19 юли 2024 г.

Егейска Турция – бряг на щастието

Автор: Мария ПЕТКОВА

Докато се разхождам по ухаещите на жасмин живописни улички на Алачатъ, сред артистични магазинчета и заведения, красиви гръцки и турски къщи, покрити с пъстри бугенвилии, олеандри, жакаранди, се изправям пред разтворен прозорец. От него ведро подава глава зелено растение, сякаш за да поздрави минувачите, а на перваза под него пише: Good things take time /Хубавите неща изискват време/. И се замислям колко време наистина е нужно, за да се потопиш в атмосферата и усетиш духа на местата, които обикаляме в нашия тур по крайбрежието на Егейска Турция. Колко време ще стигне, за да се насладим на цветовете и ароматите в тези очарователни градчета и селца – Урла, Джермиан, Чешме, Сеферихисар, Шериндже, да научим за историята на древните полиси тук като Клазомена, Еритрея, Теос, Ефес, били някога част от Йонийския съюз. Колко време взима отглеждането на маслиновите гори и лозя, за да се прочуе районът с прекрасния си зехтин и ароматно вино. Ще трябва време и за да се насладим на великолепната кухня, съставена от органични продукти – много билки, плодове, зеленчуци, изобилие от морски дарове…

По уличката, кръстена на артиста Дарио Морено

Да, добрите неща изискват време и затова повечето места тук приемат философията на насладата от бавното живеене и са включени в международната организация Cittaslow, възникнала през 1999 г. в Италия като противовес на бързата храна, глобализацията и стреса. Много са критериите, на които те трябва да отговарят, за да се присъединят, като основните са свързани с чиста околна среда, използване на алтернативни източници на енергия, опазване на биологичното разнообразие и културното наследство и т.н. Засега Турция участва в Ситаслоу с 21 обекта, като единственият мегаполис сред тях е Измир, който успява да „убие скоростта“, макар да е третият по население в Турция, с второто по големина пристанище сред истанбулското. Някогашната Смирна /според легендата основан от царицата на амазонките Смирна/, е сред най-старите градове с непрекъснат живот от заселването му преди 8500 години.

Именно от Измир започва разходката ни по Егейското крайбрежие, което завършва в района на Селчук. Летим с „Емералд травел“ –  единствения туроператор у нас, който предлага собствени чартъри от София до Измир, като полетът е към час и 15 минути. Турските партньори на Емералд – ANEA Travel посрещат туристите на летището и ги превозват до избраните места, като предлагат и интересни екскурзии в района. Каквото и да изберете, няма да сбъркате. За мен беше удивително, че до този момент не съм подозирала какви като в приказка великолепни места има в този район.

Местна художничка е изрисувала стените на някои от къщите в село Гермиан

Измир е живописно разположен на огромен залив, който подобно на Италия прилича на ботуш, но с дамско токче. Ще се насладите на чудесна гледка към залива, край който амфитеатрално се редят къщите и меките склонове на планините, ако се издигнете нависоко с историческия Асансьор в квартал Караташ. Построен през 1907 г. от банкерът и търговец Несим Леви заради голямата денивелация, той свързва две нива на града и днес е сред забележителностите тук. Някога е работил на пара, а днес в него звучат песни на световноизвестния артист и певец Дарио Морено, живял някога на уличката, на която е Асансьора. Днес тя носи името на турския певец, направил кариера във Франция, а по нея се редят артистични бутици, хотели и кафенета с изрисувани входове и фасади.

Артистично магазинче за кукли в село Гермиан

Удивителна гледка към града се разкрива и от запазената антична крепост Кадифекале /Кадифената крепост/, обект на ЮНЕСКО. Тя е на километър от главния площад Конак, на който се намира един от символите на града – Часовниковата кула. Издигната е през 1901 г. в чест на 25-годишнина царуването на султан Абдулхамид, а четирите часовника са дар от германския император Вилхелм II.

Сред най-привлекателните места в Измир е крайбрежната ивица, наречена Кордон, в най-богатия квартал Алсанджак. Районът е пълен с кафенета, барове и рибни ресторанти. Много хора обаче избират да си направят пикник и дори да празнуват рождени дни на тревните площи покрай брега, където можете да се разходите и с ретро трамвайче.

Ръчно приготвените хлябове с квас прославят Гермиан

Градът, в който е живял Омир, а напоследък археолози твърдят, че е възможно дори да е погребан там, има още много какво да покаже, но е време да се отправим по Пътя на маслината. Следващото място, което завладява сърцата ни е Урла. Едва на около половин час от Измир, романтичното градче е известно с артишока, виното и зехтина си. Тук за първи път видях огромните лилави цветове на артищока, които напомнят на уголемени магарешки тръни и красят пазарите и масите на уличните заведения. Многобройни са ястията, които приготвят с него. В градчето се прави и Фестивал на артишока. Регионът е известен от древни времена с маслиновите насаждения и с прекрасния зехтин, а традициите за направата му се коренят хилядолетия назад. Тук се намира най-старата маслобойна в Анадола, която е на 2600 години. Открита е в древния град Клазомена, който освен с производството и износа на зехтин, е известен с боядисаните теракотени саркофази – най-добрите паметници на йонийската живопис през VI век пр.н.е. Градът е доставчик на най-търсените саркофази в античния свят. Открити са 100 саркофага, като няколко могат да се видят при работилницата за зехтин. Останалите се намират на различни места – Фабриката за изкуство в Измир, Бритиш мюзиум в Лондон, „Метрополитън“ в Ню Йорк и други.

Клазомена е родно място и на древногръцкия философ Анаксагор, основоположник на философския живот в Древна Атина, известен със своята космология и природонаучните си достижения. Негова скулптура може да видите в центъра на Урла точно преди да тръгнете из живописните улички, ухаещи на току-що изпечен хляб от фурната, където можете да оставите пари за „висящ хляб“, който ще нахрани някой беден. Ако не седнете на типично кафе на пясък, то поне не пропускайте да опитате занаятчийските сладоледи, предлагани в „Дондурла“ – името е шеговито съчетание на турската дума за сладолед „дондурма“ и „Урла“. Сладоледът със смокини и бадеми е фантастичен. По уличките се редят магазинчета с антикварни стоки, дизайнерски дрехи, оригинални сувенири. Живописните пазари пленяват с цветовете и ароматите на многобройни билки, плодове и зеленчуци, с които е популярна местната кухня. Може да се убедите в това и в тукашния музей Архив, където има карта на популярните билки, с които готвят тук. Там научихме и че камилите са участвали в боеве със залагания, които се правят и днес.

Сушени патладжани и чушки, куп ароматни подправки дават вкус на ястията в Урла

Не пропускайте да хапнете прясна риба на пристанището, което е очарователно със старите си лодки и модерни яхти. Храната е прекрасна навсякъде – от тази, която предлагат на улицата, до ресторантите. Не случайно в Урла вече се намират препоръчани от гида на Мишлен заведения. А в покрайнините, разположен в маслинова гора, е разположен удивителният ресторант OD Urla, удостоен от „Библията на гурманите“ с една звезда Мишлен и Зелена звезда. Храната тук се приготвя в медни съдове на открит огън на дърва /od означава огън/. Опитният шеф готвач Осман Сезенер използва изцяло пресни продукти. Заведението работи по концепцията „от градината в чинията“ и разполага с градина, в която се отглеждат около 400 вида билки и зеленчуци. Зехтинът също е тяхно производство. А продуктите, които не отглеждат сами, набавят от скотовъдците и рибарите в околността. Така ястията приготвени тук се превръщат в пиршество за небцето. Такъв беше и нашият обяд на морска тема, придружен от прекрасни вина с имена на философи – бяло Анаксагор и червено Питагор.

 

Районът на Урла е сред задължителните „Спирки на вкуса“, като предлага и интересни винени маршрути. След като бяхме на дегустация в една от избите, посетихме и дендрариума Uzbas Arboretum – огромен частен парк за развъждане на различни екзотични растения.

По уличките на Чешме, близо до древния град Еритрея

Следващата ни спирка е Чешме, предпочитано място от  богатите турци, които имат къщи тук, бохемите и сърфистите. Мястото привлича с чудесния климат – въздухът тук е силно наситен с кислород, постоянно духа вятър, който разхлажда в жегите, а и дава възможност за водни спортове като уинд и кайт сърфинг, ветроходство и яхтинг. В залива Surfer’s Paradise /Сърфистки рай/ се провеждат международни състезания по сърфинг, а вечер той се превръща в парти център, в който гостуват световноизвестни диджей. Най-живописното и артистично място в Чешме безспорно е кварталът Алачатъ, в който денонощно кипи живот. По каменните му улички се редят пъстри, но стилни барове, заведения и бутици.

Освен с развлечения, термални лечебни извори, някои от които извират от морското дъно, дълги плажове с мек пасък, Чешме привлича и с исторически забележителности – добре запазената генуезка крепост в града от XVI в., останките от древната Еритрея. Йонийският полис, прочут и като градът на Херкулес, е известен с пророчиците си, наричани сибили, за чийто сбъднати предсказания, извършвани в храма на Аполон, пише Страбон в книгата си „Географика“.

Близо до Чешме е и селцето Гермиан, част от веригата Slow Food. Хора от целия район се стичат тук, за да си купуват хляб с квас, изпечен в пещ. Твърди се, че квасът се поддържа от поколение на поколение вече 300 години. Колоритното селце, чиито къщи са изрисувани от местна художничка, е прочуто и със своя Фестивал на хляба.

Сеферихисар, първото населено място на Турция в организацията „Ситаслоу”, пък е известно с пленителни заливи по близо 50-километровата си брегова ивица, както и с Фестивала на мандарината заради прочутия местен сорт сатсума. Уличните лампи в градчето се захранват с фотосоларни панели. Областта е и с най-много плажове със Син флаг в Турция.

Из Сеферихисар, първият турски град приет в международната организация Cittaslow

Всяка неделя уличките в старата крепост на Сеферихисар, където и днес живеят хора, се превръща в арена на храната. Местните вадят от къщите си домашно приготвени ястия – различни долми в цвят от тиква или лозови листа, пълнени миди, различни видове бюреци и печива. Освен от омайните ухания, туристите в пристанищния квартал, наричан Съаджък (Sığacık), се захласват и от пъстрите улички, по които се предлагат всевъзможни ръчно изработени сувенири, свещи, сапуни от зехтин, шалове, керамика.

Наблизо са археологическите останки от древния град Теос, който имал две пристанища и това го прави един от най-значимите в Йонийския съюз. Тук се намирал един от най-големите храмове на Дионис. Теос става известен като град на изкуството и именно в него е създаден първият съюз на дейците на изкуството в Анадола. Днес могат да се видят оставки от частично запазения античен театър. Стада с кози пасат кротко край вековни маслинови дървета, сред които расте 2000-годишното дърво Баба Умай. Маслината на възрастта на Исус носи името на богинята на плодородието Умай.

 

Изглед към село Шириндже

В района на Селчук пък е известното село Шириндже /името му означава „мило, красиво“/, което Световната организация по туризъм към ООН включи в листата „Най-добрите туристически села за 2023 г.“. Със старите си османски къщи, подредени амфитеатрално по склоновете на планината и калдъръмените улички, по които се прадлагат различни вина, то напомня с нещо за Мелник. Основано е през  III в. от 40 християнски семейства, избягали от гоненията в Ефес и затова първото му име е Къркънджа („40-те“). После защитно го прекръщават на Чиркиндже – „грозното село“, за да не привлича външни хора. Чак в средата на миналия век получава името, което му приляга – Шириндже. Известно е и със сладките си плодови вина – от черница, ягода, пъпеш, праскова и т.н.

В Селчук се намира базиликата с гроба на първоапостола Св. Йоан Богослов, любимият ученик на Исус, на когото поверява грижите за Дева Мария. Нейният дом се намира наблизо, в Славеевата планина, и в него идват на поклонение и християни, и мюсюлмани. До къщата й е Стената на желанията, където посетителите оставят бележки със своите молитви и желания, а от Изворът на Богородица си наливат свещена вода да здраве, любов и просперитет.

Ефес е вероятно най-запазеният античен град, макар до момента да са разкрити едва 37% от него

Край Селчук се е издигал някога и храмът на Артемида – едно от Седемте чудеса на античния свят, от който днес е останала само една колона. Богинята на лова се е смятала за покровителка на вероятно най-запазеният голям античен град в света – Ефес. Останките му са открити през 1863 г., но от него досега са разкопани и консервирани едва 37%. Никакво описание на мястото няма да е достатъчно, трябва да го видите с очите си. Това е възможно да стане и вечер. Градът е осветен и отворен за посетители до полунощ. Наскоро в Ефес отвори врати и интерактивният Музей на преживяването, който чрез впечатляваща мултимедия – светлини, музика, разкази, пренася посетителите във времето на възходи и падения. Ще влезете в града откъм море и ще минете под факлите по улиците на града, за да се потопите в атмосферата му и преживеете периодите му на разцвет и погроми.

Една седмица не стигна да се насладим на китните градчета и селца, богатствата на миналото, великолепната храна, тюркоазеното море с удивителни заливи и километри плажове. Едночасовият полет обратно върна само тялото ми, а душата ми още пътува насам яваш-яваш.

https://emerald.bg/bg/excursion/4/izmir-i-cheshme-polet-ot-sofija

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини