Любимецът ми от церемонията на “Златните глобуси” – абсолютно неподражаемият Шон Пен. Бил рошав и възелът на вратовръзката му бил крив. Когато някой като него изиграе ролята на луд военен в “Битка след битка” – забележителен трилър за бунта срещу системата, радикалния протест и държавното насилие, да се среши. Един от малкото големи, на когото не му пука кой какво мисли за него. Не само защото е безумно талантлив, но тъй като е символ на бунта срещу всяка тъпа система. Дори си позволи да запали цигара на церемонията. Ще кажете, правилата не важат ли за него? Това ли е бунтът срещу системата? Разбира се, че не е добър пример. Но той си позволява да го направи, защото е готов да понесе последствия. То всичко е възможно, когато си готов да платиш цената. И Шон Пен я плаща, когато отива на крака в зони на конфликти и презира фалша на Холивуд.
Ех, ако имахте такъв кандидат за президент, бих гласувала за него с радост.
Кристина Патрашкова