Екатерина Велчева, позната като Екатерина Дунева, е бивш модел, носителка на титлата „Мисис България“ и състезател по конна езда. Наскоро тя съобщи в социалните мрежи, че в края на юли бащата на дъщеря й Мария я е нападнал и е отвлякъл детето им. Александър Кръстев е осъден за домашно насилие, има издадена и ограничителна заповед, която нарушава. Екатерина не е виждала и чувала 6-годишното си дете вече повече от месец и по думите й в момента то е в къщата на бащата в квартал „Враждебна“. Опитите й да си го върне удрят на камък.
– Екатерина, съобщихте, че бащата на дъщеря ви е нападнал вас и баща ви в края на юли и е отвлякъл детето. Нека се върнем в началото – кога започна връзката ви с Александър Кръстев?
– Запознахме се през 2016 г. покрай общи приятели. Нямаме брак. В началото се държеше много добре. Три месеца след началото на връзката ни забременях, като детето беше желано. Още докато бях бременна, започна да се държи унизително и обидно. Наричаше ме „мърша, говедо“, крещеше ми. Афектираше се от дребни неща – защо съм оставила чиния на масата, защо не съм си събула обувките пред вратата или къде съм паркирала колата. Определяше правила, които ако не изпълнех, започваше да ми крещи и да повтаря едно и също нещо по 20–30 пъти. Афектираше се и ставаше все по-агресивен. Почервеняваше, изскачаха му вените по главата. Изпадаше в някакъв транс и не чуваше нищо. Не знаех какво да правя в тези ситуации. Понякога от страх съм бягала на улицата, без да взема нищо с мен. След като родих през февруари 2017 г., той отказваше да пазарува – хранителни продукти или неща, необходими за бебето. Не участваше в грижите, не се прибираше или пък се събираше с приятели да пият, да слушат музика и да пушат, което създаваше конфликти между нас, защото за бебето е важно да има спокойна среда. Случвало се е да ми взима ключовете от колата за цяла седмица, въпреки че тя е лично моя. Криел ми е телефона, ключовете от вкъщи. Властно поведение на психопат.
– Защо не се разделихте с него още тогава?
– Разделяхме се няколко пъти. Първият път беше още когато бебето беше на 7 дни. Удари ме през лицето, защото имало косъм в мивката в банята. И преди това се беше случвало да ми посяга пак за такива неща. Но когато ме удари през лицето, извиках полиция. Сложиха му белезници и аз се изнесох. След няколко дни дойде, започна да плаче, да се моли и заради детето се върнах. През следващите месеци поведението му не се промени. Но когато детето беше на около година, се случи жестоко пребиване. Имам медицинско от този случай през 2018 г. Тогава ме удряше с телефона си в главата – винаги удря отзад, в тила, за да няма синини и видими следи. За периода, в който съм живяла при него – три години, имам около 17 жалби към Пето районно и протоколи от сигнали към 112.
– Споменахте, че майка му, която живее с него сега, има шизофрения, но също е била жертва на насилие. Каква е нейната роля в историята?
– Когато в началото заживяхме заедно, нея я нямаше, баща му живееше в къщата. Той също пие много всяка вечер. Тогава разпитвах за майка му, защо не се появява. Казваше, че са скарани. В един момент бабата дойде. Зарадва се много на Мария, но ме погледна и ми каза: „Мило момиче, тези хора ме пребиваха години наред. Завела съм дело за домашно насилие, имам и медицинско. Синът ми ми счупи ребрата и носа и ме затвориха в лудница“. Аз имам нейните документи – делото, жалбите, епикризата от „Шипковенски“ за шизофренията. След като се появи, бабата започна да живее с нас, но я биеха и двамата.
– При тези обстоятелства защо продължавахте да се връщате при него?
– Заради детето… Той ми се молеше, ставаше добър и мил, носеше ми подаръци, цветя, радваше се на бебето, водеше ме на вечери. И си казвах, че наистина се е променил. През 2020 г. след поредния побой окончателно го напуснах. Заведох дело за домашно насилие, веднага получихме заповед за защита и аз, и детето. Взех апартамент в „Слатина“ и той една година не знаеше къде живея. Горе-долу бяхме спокойни. Но беше започнал да ме дебне, когато ходя до дома на родителите ми, и така ме е проследил. След това започна да ме причаква пред блока, викаше ми, че ще ме убие, че ще се лее кръв. Заплашваше ме. Заведох второ дело, веднага ми издадоха ограничителна заповед да не ме придружава на по-малко от 100 метра и адреса, на който живеем. Малко след това ме нападна пред дома на родителите ми. В присъствието на полицаи ме обиждаше и псуваше. Те го задържаха, за да не ме удари. Към днешна дата двете дела съм спечелила, осъден е и на втора инстанция.
– Колко дела общо имате заведени срещу него за домашно насилие?
– Двете, които са спечелени, и още едно от случая сега през юли. Отделно прокуратурата го съди за заплахи за убийство към мен и към семейството, защото, когато му връчвали ограничителната заповед да не ме доближава, изпаднал в ярост и малко след това по телефона ми каза, че ще ни закопае всички. Беше звънял и на баща ми. За този случай прокуратурата му образува наказателно дело по чл. 144, за което може да лежи от 1 до 6 години в затвор. След това той продължи да нарушава заповедите за защита и му бяха повдигнати още две обвинения по чл. 296.
– Какво се случи в края на юли?
– На 24 юли ни причака пред входа, скрит в храстите. Тъй като имам страх от него, обикновено баща ми идва да ни вземе с детето, за да отидем съответно на работа и градина. И в този ден беше така. Докато се оправяхме, чухме някой да вика за помощ отвън. Излязохме и видях баща ми на земята, целият в кръв, а Александър го удря с юмруци в лицето, душеше го. Беше му взел телефона, за да не звънне на полицията. Александър ни видя с малката и ни подгони. Влязохме във входа, но той ни настигна, удари ме с юмрук отзад в главата, аз паднах, а той помъкна детето. Появиха се две жени и мислех, че ще ни помогнат, а те са били с него и взеха детето. Дърпаха дъщеря ми насила, тя пищеше. Хич не ми се иска да го разказвам отново… Зашеметена, станах и тръгнах да гоня детето, той пак ме удари отзад. В медицинското са описани две големи цицини. Пак паднах. Видях как жените качват дъщеря ми в една кола. Някакъв случаен човек ни видя и звъннал на полицията. Те дойдоха много бързо, Александър не успя да избяга.
– Междувременно дъщеря ви е изчезнала с жените?
– Да, и полицаите не ги намериха. Не разбрах кои са тези жени. Месец по-късно все още не съм виждала и чувала дъщеря ми. Надявах се полицаите да върнат детето, да установят жените, да арестуват Александър. Не направиха такова нещо.
– Защо?
– Нямало достатъчно данни за престъпление. Същия ден полицията изпраща към прокуратурата информация за случилото се и дежурен прокурор веднага повдига обвинение по чл. 143 за принуда, отвличане и домашно насилие. Според прокуратурата полицаите е трябвало да го задържат. Аз образувах изпълнително дело при съдия-изпълнител. Той изпрати писмо на социалните да отидат доброволно да изведат детето от дома му, където се намира то в момента, и да го върнат на адреса на майката. Според съдебното решение родителските права са на мен и детето трябва да е на адреса на майката. Но социалните отказват да изпълнят това.
– С какъв мотив отказват?
– Попитайте ги. При положение че държавен съдия-изпълнител им казва да върнат детето… По принцип пътят е да се образува дело, държавен съдия-изпълнител синхронизира социалните и полицията и трябва да отидат да изведат детето. Бащата е длъжен да го предаде. Но институциите не си вършат работата. А по закон всяко домашно насилие, извършено пред детето, е домашно насилие над него. Имам протокол за нарушаване на ограничителната заповед и те не го арестуват, а му казват да спазва заповедта.
– Как стои въпросът с родителските права?
– През 2021 г. и двамата заведохме дела за тях, като тези дела бяха обединени в едно. На 30 ноември същата година той отвлече детето.
– Значи този случай не е първият?
– Не. Тя беше на 4 години, пред блока на родителите ми. Държа я 10 дена. Благодарение на медийния интерес тогава си върнах детето. Открих епикризите от „Шипковенски“ на бабата, че е болна, и социалните се задействаха и с Пето районно изведоха детето.
– Значи веднъж са установили, че детето е в риск, но сега не е?
– Да. Тогава след отразяването на случая в медийното пространство съдията по делото издаде привременни мерки, като присъди родителските права на мен, а той имаше право да я вижда всяка първа и трета събота на месеца, от 10 до 16 ч., в присъствието на определено от майката лице. Около една година изкарахме на този режим. След това социалните от „Оборище“ започнаха да пишат много положителни доклади за Александър. И заради тях съдията по делото му разшири режима през май месец тази година – да преспива при него, да са заедно по 5 дена на празници. А реално той не е прекрасен родител – той пие, бие майка си, агресивен е. Детско социално подпомагане – „Оборище“ са наясно с всичко това и не може да пишат, че той е прекрасен родител.
– Вие спазвахте ли режима, давахте ли детето?
– Да, давала съм я, дори и Мария да не е искала, защото той й говори лоши неща за мен.
– Какво е провокирало тази агресия миналия месец?
– Съдията през май месец назначи мобилни работници за деца в риск да присъстват на предаването на детето. Те идват, взимат я и му я дават. И когато идваха, тя не искаше да тръгва и да ходи при него. Казваше, че се страхува, че той няма да я върне, че ще я кара да лъже, че аз съм лоша и я бия. Наговаря я да говори такива неща пред социалните. Това го има и в доклад. Имам описан разказ и как й е сниман гърбът и след това с някакъв мъж на компютър са й нарисували синини по тялото… Тия снимки ги показва и твърди, че аз съм я биела. Но когато идва ред да е при него и Мария не иска да тръгне, социалните не му я дават и пишат доклад. Това много го озлоби. Три пъти се случи да не му я дадат. Последния път тя пак отказа и няколко дни след това той я взе насила…
– Плащал ли ви е издръжка, откакто не живее те заедно?
– Не и съм образувала изпълнително дело за това. 220 лв. на месец е.
– Казахте, че сега детето е в неговата къща във Враждебна, където е и майка му, диагностицирана с шизофрения. Споменахте, че с нея сте се разбирали. Тя не може ли да съдейства?
– Когато живеехме заедно, си помагахме. Безброй пъти сме се защитавали една друга. Поддържахме контакт и след като с Мими се изнесохме, но сега не ме подкрепя. Иска да гледа детето. Казва, че когато Мария е в къщата, по-малко я бият. Нямам против да я гледа, но тя не е добре, има психически проблеми. Твърдеше, че Александър й реже косата, миглите, дрехите. Всъщност тогава не знаех какво й е точно. Разбрах чак през 2021 г., когато открих документите от „Шипковенски“. От болницата са я насочили към съда за освидетелстване и след това е ангажимент на близките да го направят и със зелена рецепта да й взимат лекарства. А те не го правят. Но бабата се обърна срещу мен тази година, когато разбра, че той може да влезе в затвора. Александър има 4 наказателни дела – за принуда и отвличане, за нарушаване заповед за домашно насилие две и за заплахите за убийство. По всички го грози затвор.
– Какви стъпки сте предприели сега?
– Работя с „Анимус“, те се опитват да накарат Александър да доведе детето на психолог. Ще се опитат със заповед да го задължат. Аз нямам контакт с него, блокирал ме е. А съдията по делото беше назначил тройна експертиза от три вещи лица за 1 август. Александър се скри и не доведе детето. Съдията му наложи глоба и заплаши, че при следващ път ще му отнеме родителските права. Сега чакаме да насрочат друга дата за експертиза. Проблемът е, че социалните не съдействат. На всичко отгоре той лъже, че съм му счупила носа, вади си фалшиви медицински. През юни беше подал жалба, че е пребит, но полицаят, който е подписал докладната, е написал, че Александър няма никакви видими наранявания. От 24 юли, датата на отвличането, е извадил друго медицинско, че пак съм му счупила носа и заради това не се е явил на експертизата пред съда на 1 август.
– Той може ли да влияе на социалните по някакъв начин, с какво се занимава?
– Безработен е, преди две години е назначен на минимална заплата във фирмата на свой приятел заради делото за родителски права. Доколкото знам, има паркинг с ТИР-ове, но не знам да има фирма. Разполага с пари и предполагам, че може финансово да влияе на социалните. Знам, че има съсед, който работи към социалните. Но тези хора не се ли интересуват как е Мими? Къде е човешкото!?
– Все пак има съдийско разпореждане за родителските права. Как така не се спазва?
– Социалните отговарят: „Съдия-изпълнителят сам да изведе детето“, а той не може, няма право да влезе в дома на Александър. Социалните ходят в дома му на посещения, а полицията не може да го открие. Александър в момента е обявен за издирване, но за установяване на адрес. На 17 август е трябвало да се яви в районното, за да бъде обвинен и разпитан, но не го е направил. Институциите не си вършат работата и той просто разиграва всички, а аз искам да си върна детето…
