-Госпожо Русинова, поредната зловеща катастрофа, при която загина 12-годишно момиченце, взриви обществото. Но това не е случаен инцидент. Кои са причините за „войната по пътищата, която се води от години?
Последните четири години де факто спря поддръжката на пътната инфраструктура – дали заради лошо управление, дали заради липса на средства, или защото няма политическа воля – не мога да го коментирам. Но това са фактите и така стоят нещата. Десетките и дори стотици сигнали, снимки на дупки, на лоши пътни участъци, които ни заливат ежедневно, са ясен показател, че в тази сфера имаме сериозни проблеми. И хората с право недоволстват, защото на всички ни се налага да пътуваме по тези пътища. Това до голяма степен важи и за населените места, защото политическата криза засегна и бюджетите на общините. Това е причината за ескалацията на напрежението до степен, до която проблемът е вече нетърпим и трябва най-после да се вземат мерки.
-Доста обикаляте страната, кажете къде е най-опасно да се шофира у нас? Това е особено важно сега, преди предстоящите Великденски празници, когато много хора ще тръгнат на път.
Много е опасно в цяла Северна България. Там пътищата са в изключително критично състояние. В Южна България също има проблеми, пак дясната лента на магистрала „Тракия“ около Пловдив особено е с доста неравности и е проблемен участък. Около Ихтиман има точка с концентрация на пътнотранспортни произшествия. Като тръгнете, шансът да не стигнете е голям – къде заради лоша инфраструктура, къде заради безумно безобразно шофиране.
-Регионалният министър Иван Иванов каза, че до края на юни ще бъде пусната отсечката Ботевград – Мездра. Преди дни пътувах в този район и се чудя кога ще се случи и там трагедия. Колони от тирове се придвижват по тесните заобиколни пътища и всяко изпреварване е на ръба на инцидента. Защо толкова дълго се строи там?
Помислете си колко пъти този път беше спиран по най-различни причини – препроектираха пътни възли, нямаше пари, чувахме за чували с пари и за какво ли още не. Аз наистина искам да видя къде са тези чували или това беше една политическа дъвка, с която се спря изграждането на важните за Северна България пътища. Ще се окаже, че в крайна сметка определени политици имат огромен дълг към хората, живеещи там. Автомагистрала „Хемус“, отсечката Ботевград – Мездра – това са важни пътища. В Северна България нямаме довършена нито една магистрала, а тази, която я имаме частично, е в толкова плачевно състояние, че е направо опасна, особено в частта си към София.
-Някои междуселски шосета в този край бяха ремонтирани преди година, а сега са вече на дупки. Защо се получава така – не можем ли да строим качествено?
Строим некачествени пътища, защото е занижен контролът. Защото обикновено обществените поръчки се обявяват на най-ниска цена. Често се говори, че изпълнителите връщат 10%, но аз не съм чула някой да е осъден, понеже е дал рушвет, за да спечели обществена поръчка в строителството на пътища. Европрокуратурата, която нали е много ефективна, не знам да е повдигнала подобни обвинения и да има заведено дело срещу някого.
-Трагедията започва да придобива и политическа окраска. Кой трябва да понесе отговорност за всичко това?
-Положението с безопасността на гражданите е толкова критично в момента, че може да търсим отговорност, но пък и малко да вземем да поработим. Четири години бяхме в хвърчащо положение, падащи от високо. Нямаше и елементарна поддръжка, при едно от първите служебни правителства имаше риск да останем и без зимно почистване. Някои министри откровено не се справяха с управлението на пътищата. Дайте сега да видим с общи усилия, гражданите и държавата, какво можем да направим заедно, за да подобрим качеството на тази инфраструктура, така че ние и децата ни да можем да се придвижваме безопасно. Съществуващият асфалт, който преди дни измерихме, има по-добро сцепление от новоположените кръпки. Това е недопустимо безобразие! Износващият слой на определено време се сменя – на 10, на 15 години, и е описано в нормативните документи, макар те да са от 1972 година. Но има съществен проблем – няма изискване да се полага същият вид асфалт, когато се прави рахабилитация, т.е. се ремонтира кръпка. Когато накъсате асфалта, примерно, 10 метра от един вид с едно сцепление, 10 метра – от друг с друго сцепление, 3 метра – трето, естествено ще има проблем. И тежкотоварният автомобил в последната катастрофа попада в някаква по-критична ситуация. Друг е въпросът, че водачът като професионален шофьор е трябвало да си съобрази поведението – вижда, че е мокро, че има кръпки, че може да има проблем заради състоянието на пътя като цяло. Но това е съвсем друга тема и вината на водача ще си я доказва съдът. Тук въпросът е какво да направим, защото проблемът не е само между Телиш и Радомирци, а е в цялата страна. Ние вече сме с по-лоша пътна инфраструктура от съседна Румъния, Сърбия, Македония. Най-зле сме на Балканите. И вместо да се съсредоточим да махнем това срамно петно, тук се политиканства и се говорят глупости. Най-малкото можеше да се приеме един стратегически документ с приоритетите за пътищата през следващите 10 години. И който и да дойде на власт, да се придържа към него. Защото тези приоритети водят до опазването на живота и здравето на хората.
-Последните дни администрацията е много активна то темата – кажете какво се обсъжда и смятате ли, че ще има подобрение на ситуацията?
-За пръв път наистина чух план с някакви конкретни мерки, които са разпределени във времето, включително кой ще отговаря и как да се осигури финансирането. Аз например от моя опит казах какво смятам, че трябва да се направи бързо и сега. Веднага да започнат да се косят храстите, а растителността да е във вид съгласно проекта на пътя. Да се подмени износващият слой на асфалтовото покритие там, където е необходимо и сцеплението е под нормативните критерии. Да се почистят канавките, да се възстановят земните окопи, защото е толкова обрасло, че не се вижда част от пътното платно. Не може да критикуват неправителствените организации, че се борим за някакви нормални неща, като например покрай пътя да не е джунгла и да ни отворят видимост, така че, като пътуваме, да не се трепем. Не може да ни критикуват, че показваме как новият асфалт е със сцепление 33, а старият – с 55. Виждате ли колко съществена е разликата: старият покрива нормата, а новият – не. Искам да има пътна маркировка и като пътувам през нощта, да я виждам и да не се чудя къде е началото и къде е краят на платното. Всеки, който слага прът в колелата на това да се започне ремонт на пътната инфраструктура, обрича нас и децата ни на смърт. В една нормална демократична държава ние, гражданите, имаме право да говорим, макар че това, което казваме може да не се харесва на някого.
-Преди няколко месеца, в началото на миналия септември, момче беше убито на пешеходна пътека в София. Тук вината изцяло е на шофьора, който е карал пиян и с висока скорост. Оттогава досега как реагираха институциите?
Министърът на вътрешните работи направи нещо, което чакахме 15 години. От десетина дни има цивилни патрули и съм сигурна, че тази мярка ще даде бърз резултат. Хубаво е да се каже много ясно, така че да го знаят всички джигити, които не се съобразяват с правилата на движение. Тези патрули в коли, които не са брандирани, бързо ще отбиват нарушителите от движението заради „геройствата“, които правят. Това е нещо, което се е говорило дълго и къде ли не – в социалните мрежи, по телевизии, в медиите, между самите хора. Ето, вече има цивилни коли с патрули, които ще контролират. Те ще подават сигнали при констатирани нарушения на Закона за движението по пътищата. Но също така знам, че ще се появят първите „изгорели“ ербапи, които ще обясняват как се нарушават гражданските им правата.
-Когато нарушителят бъде спрян, как ще плаща глобата? Предвижда ли се промяна?
-Доколкото разбрах, ще се съкрати процедурата и директно на място ще може да се събира глобата. Въпросът е, че у нас имаме повече права, отколкото задължения. Това не е демокрация, превърна се във вакханалия.
Маргарита Димитрова