12.4 C
София
сряда, 29 май 2024 г.

Експертите – лек или симптом на заболяването – от Тома БИКОВ


Тома БИКОВ

От няколко години насам „експертите“ са най-търсената стока на политическия терен. При всяко съставяне на правителство или заемане на политическа позиция политиците търсят „експерти“. По този начин думата „експерт“ придоби вид на панацея за всяка болест на демокрацията и с нея започва да се лекува кризата на доверие, която винаги представлява опасност за демократичната политика. „Експертите“ всъщност не са лек за демокрация, а са симптом на заболяването й, което е свързано с кризата на доверие. Те са параван, който крие политическото съдържание от публиката и й представя политическа действителност, която веднъж е лъжлива и втори път е достатъчно скучна, за да привлича обществено внимание към себе си. По този начин политиката действа под прикритие и обещанията за прозрачност, които винаги са част от семплите изявления на „експертите“, се оказват само дим, което създава условия за още по-голяма непрозрачност.

От много повтаряне на думата „експерт“ сякаш не се замисляме какво е нейното значение. „Експерт“ се употребява в положителен контекст и с широк диапазон. За едни това е компетентен човек, за други почтен и честен, а за трети независим и неутрален. Тук обаче идват редица въпроси, на които често не се отговаря. Първият е – компетентен в какво? Човекът може да е брилянтен професор по екология, но това не означава, че разбира от администрация и политически процеси, от каквото би трябвало да разбира един министър. А министерската позиция е априори политическа, без значение дали човекът, който я заема, се изживява като политик, или като „експерт“. Тя изисква преди всичко политически качества и може би затова през последните години от десетките (а може би и стотици) „експерти“, които заемаха министерски кресла, малцина се оказаха успешни министри. Част от онези „експерти“, които проявяваха политически инстинкт, успяха да прескочат от правителството в парламента и си станаха политици. Тук въпросът е – с това свое действие по-некомпетентни ли станаха? Вероятно не, но вече биват третирани като политици и затова никой не ги предлага за политически позиции.

Вторият въпрос е – с какво експертизата в определена област и липсата на политически опит автоматично гарантират почтеност и честност на един човек. Почтеността и честотността са по-скоро черти на характера, които не зависят от нивото на компетентност и интелигентност. Човек би могъл да бъде дълбоко некомпетентен и дори необразован, но това в никакъв случай не го лишава от възможността да бъде честен и почтен. И обратно – високото образование и компетентност по никакъв начин не гарантират почтеност и честност. Просто това са различни парадигми в развитието на всяка човешка личност, които се развиват паралелно и нямат нищо общо една с друга.

Третият въпрос е най-щекотлив. Той е свързан с независимостта и неутралността. Какво означават тези две понятия? Независим от какво и неутрален към какво? Ако става въпрос за политическа неутралност, то това означава, че човекът е непригоден за политическа работа. Няма как да си успешен министър и да не си наясно с идеологическата си ориентация или да нямаш възгледи. Независимостта също се нуждае от уточнения. Предполага се, че си независим от партиите. Но партиите са структури, които изразяват и представляват обществени групи. Те са и тези, които са посочили един или друг „експерт“ за определена позиция. По тази логика „експертната“ независимост е по отношение на обществените групи, които стоят зад партиите. Така тези групи остават непредставени, въпреки че са принудени да носят отговорност за избора си. „Независимият експерт“ не изпълнява функцията на представителство, а е надпредставителен. Той се изживява не като изява на определена обществена тенденция, а като ценност сама по себе си, която поражда тенденции. Последното, разбира се, е илюзия и по тази причина много често голяма част от „експертите“ след досега си с политиката или се разочароват до болка, или пък не могат да се отделят от политиката и с всички сили се борят да останат в нея.
Тук е добре да кажем какво означава експертно управление в политическия смисъл на думата. Това е временно управление, което се осъществява от администратори, докато партиите не започнат да изпълняват основното си задължение, а именно да подготвят и да излъчват хора, които са подходящи за заемането на политически позиции. В този смисъл „експертизата“ на „експертите“ би трябвало да бъде единствено административна, а не каквато и да е. Такъв тип управления биха могли да се съставят от висши ръководители в държавната администрация като директори на дирекции или главни секретари на министерства. Тяхната задача е единствено да преодолеят риска от блокиране на администрацията, докато не се появи истинско политическо ръководство, което да даде посока на административния апарат.

Ако задачата на „еспертите” е да отменят партийността, то това вече е проблем за демокрацията. Защото, колкото и да звучи нелицеприятно, партийността е в центъра на демокрацията. И ако искаме държавата да се управлява без партии, то ние сме за недемократично управление. Ако искаме да ограничим партиите, то означава, че искаме да ограничим демокрацията. Това е възможен подход и лично аз не слагам върху него печат за това дали е добър или е лош. Просто бих искал да изясня понятията, защото неправилното им използване винаги води до определени разочарования.
Всъщност тези, които най-много държат „експертите“ да заменят политическото и партийното, а оттам и демократичното, са онези, които си дават ясна сметка, че страдат от дефицит на легитимност в обществото. Непрестанното произвеждане и предлагане на механизми за взимане на политически решения от неправителствени организации вместо от партиите е опит за обезсмисляне на демокрацията. Защото неправителствените организации не се явяват нито на избори, нито носят отговорност пред някого. Много от тях имат преди всичко идеологически заряд, който обаче е недостатъчен, за да бъде придобита и демократична легитимност. Последното явно трябва да бъде преодолявано чрез вкарването на политици под формата на „експерти“ през страничния вход на политиката. Защото тези „експерти“ не биха спечелили и 1 процент от гласовете на избирателите, ако се явят на изборите. Затова се пропагандира и налага тезата за меритократичното управление. Това би трябвало да е управление не на избраните, а на заслужилите. И тук идва въпросът пред кого са заслужили да управляват, ако не пред гражданите, които би трябвало да гласуват за тях, ако са толкова заслужили? И понеже отговорът на този въпрос е много труден и едва ли ще бъде приет от мнозинството от гражданите, то е по-лесно въпросът да не се задава. По-добре е абстрактното и нищо незначещо понятие „експерт“ да бъде наложено като безспорно положително. Това вече дава възможност на всеки да стане министър, без значение дали има качества за тази позиция и дали се ползва с обществена легитимност, или не. А последното автоматично означава, че той ще бъде освободен от задължението да се съобразява с обществените желания и необходимости.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img