Елена Поптодорова е дипломат, политик и анализатор международник. Завършила е английска и италианска филология в СУ, дипломация в УНСС. Специализира във Великобритания и Италия. Депутат в четири народни събрания. Била е два мандата български посланик в САЩ. Вицепрезидент на Асоциацията на Атлантическия договор, директор за евроатлантически дейности в българския Атлантически клуб.
-Госпожо Поптодорова, в публичното пространство се говори, че съставянето на правителството у нас се бави, за да се видят резултатите от президентските избори в САЩ. Наистина ли те имат толкова голямо значение за българските политици?
Тези избори имат значение за България като част от Европа, така както имат значение за всички ключови региони в света, защото Америка е най-мощният международен фактор вече десетилетия наред. Но за физическите персони политици нямат никакво значение. Новата или която и да било американска администрация не може да подреди все по-трудния и парадоксален политически пъзел в България. Това е някаква безизходица, която нараства с всеки час след приключване на изборния ден. Колкото повече време минава от 27 октомври насам, толкова по-очевидно става, че само българските политици могат да намерят решение на политическата си криза. Няма чудодейно решение отвън.
-Понеже резултатите от изборите в САЩ са близки, очаквате ли да има оспорване? Изобщо каква е процедурата и колко време тя може да продължи?
Много по-различен и сложен е изборният процес в Съединените щати и поради това завършекът на изборния ден дава ориентир, тенденция, но не и окончателното решение на органите, които се произнасят за резултатите. Със сигурност ще има възражения и оспорвания. Нека да напомня, че през 2020 година бяха заведени 60 дела основно от републиканския екип за предполагаеми нарушения и изкривяване на изборния резултат. Всички те фалираха, но успяха да забавят окончателното оповестяване на резултата. Освен това има обективен процес във времето и най-напред съответните електорални колежи във всеки щат трябва да се съберат на 11 декември и да излязат със своето становище за това кой кандидат е спечелил избора в съответния щат. След това на 17 декември ще се събере националната електорална комисия, която да одобри това, което е постъпило от съответните щати. После идва наред новият Конгрес – трябва да са приключили вече изборите за Сенат и за Камара на представителите. Паралелно с президентските избори се обновява една трета от състава на тези два изключително важни органа. Зависи какво ще се случи и там, дали демократите ще удържат крехкото си предимство в Сената. Отделно, републиканците имат много леко мнозинство в Камарата на представителите и ще се види как ще приключат там състезанията. Всичко това очертава цялата политическа картина, която трябва да видим с нов поглед през януари. Необходимо е да се избере спикер на Камарата на представителите, за да може да заработи. Новият състав на конгресмените се свиква на 3 януари. Всички помним 6 януари откъм лошата страна с атаката срещу Капитолия, това е денят, в който Камарата на представителите трябва окончателно да одобри изборния резултат и да оповести на света кой е новият президент на Съединените щати. Т.нар. инаугурация, церемонията по встъпването в длъжност на новия президент, е на 20 януари 2025 година. Дотогава Байдън е президентът. Много любопитно е какви решения ще взима той от 5 ноември, деня на изборите, до 20 януари следващата година. Никога по-рано не е имало такъв интерес – това са решения за Украйна, други вътрешни за САЩ, които действащият президент е свободен да вземе по преценка своя и на екипа си.
-Цял свят гледа към Америка сега, защо е толкова важна фигурата на президента?
-Няма как да е различно, защото президентът всъщност олицетворява изпълнителната власт в Съединените щати. В много други държави, включително европейски, държавният глава има повече церемониални функции. Вярно е, че Конституцията, така както е разработена от бащите основатели, се е постарала да предотврати еднолични решения и затова е тази американска гордост за републиката, за демократичните институции. Конгресът има своята много съществена роля, в Съвета по национална сигурност към Белия дом влизат най-добрите експерти по преценка на съответния президент. Тръмп например обяви две неща за първия си ден – спиране на войната в Украйна и чистка в администрацията, която обхваща подмяна на 10 000 служители в ключовите институции. Той е в правото си да си изгради собствен екип от 800 души, но отвъд са американските институции – ЦРУ, ФБР, Националната агенция по сигурност, Държавният департамент, департаментите по финанси и по отбрана. И тази закана да се подменят експертите с лоялни хора предизвика сериозни опасения.
-Какъв е животът в Щатите днес, от какво не са доволни онези, които биха искали промяна?
Това е натрупано настроение. На първо място е икономиката – имаше един труден период около ковид пандемията с повишена инфлация и ръст на безработица. В момента фондовата борса в САЩ, която не е политическа и се влияе от икономическата картина, е в абсолютен бум, удря тавана. Безработицата беше надхвърлила 4%, но сега е 2,5%, което е практическа заетост. Ръстът на американската икономика е в пъти по-добър от други краища на света. Потвърждават го и данните на МВФ, и на Световната банка.
В медиите са залага на една тревожност и тя тласка американците към желание за промяна. И когато излезе фигура като Доналд Тръмп, който е човек на простите изречения, се създава чувство за катастофичност. Той рисува апокалипсис, който може да бъде спрян само от неговото влизане във властта.
-Очаквате ли да има промяна в отношенията между Съединените щати и Европа?
При всички положения ще има промяна – въпросът е дали ще бъде драстична, остра, недружелюбна, или ще е промяна, договорена и изговорена с партньорите и съюзниците. Да, Европа трябва да вкара повече усилия – финансови, ресурсни, индустриални на първо място в собствената си сигурност. Още по времето на Обама започна тихичко и любезно да се напомня, че е добре Европа да се включи в тази колективна отбрана, но ние си вървяхме спокойно десетилетия. И да, трябва да посрещнем с отговорност една историческа мисия, да се превръщаме в пълноценен геополитически фактор.
-Да се върнем у нас – все повече стават политическите сили, които искат под една или друга форма касиране на изборите от 27 октомври. Каква е вашата прогноза, ще се случи ли подобно нещо?
-Едно макар и частично касиране на изборите ще покаже на избирателите, че все пак някой забелязва провалите на изборните правила. Струва ми се, че даже би било полезно, ако има частично касиране, то се е случвало в предишна година. Избирателите ще разберат, че все пак има органи в държавата, които следят как се провежда изборният процес, това ще дисциплинира и съответните служби.
-Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че от избора на председател на НС зависи дали той ще предложи кабинет. В същото време в медиите се появяват скандал след скандал, свързани с митниците. Имате ли усещане за избори през зимата?
-И аз, както и мнозина, които коментираме вътрешната картина след изборите, бях сигурна, че каквото и да се случва, някакво правителство ще се сглоби, което поне да ни преведе през трудните сезони. Сега вече не съм сигурна, че ще е възможно. Лесен ход е да избереш председател на НС от партията, спечелила изборите. Но тук говорим за съвършено различни неща, щом и този избор се слага на карта като признак дали въобще могат да продължат разговорите по-нататък. Има тежки заявки и ограничения, които са си сложили ред партии, и говоря най-вече за втората по резултати. Те вероятно сами за себе си имат основание да го направят, но от наша гледна точка, на гражданите, тяхната категорична позиция ни отвежда по-скоро към следващи избори, отколкото към ново правителство.
-Вие казвате, че ако можете, бихте осигурили всеки българин да мине през САЩ и да види държавата, преди да се произнася. Сигурно имате и мечта да паднат американските визи за българи. Мислите ли, че скоро това може да се случи?
Отново опираме до обстановката вътре в страната. За да има придвижване, трайно решение на визовия проблем, първо трябва да има солидно убедително избрано правителство, което да дава някаква представа за предвидимост поне средносрочно. Иначе с кого да разговарят всичките ни контрагенти?
Маргарита ДИМИТРОВА
