Елена Поптодорова е дипломат, политик и анализатор международник. Завършила е английска и италианска филология в Софийския университет и курс по международни отношения в УНСС. Специализира във Великобритания и Италия. Депутат четири мандата в парламента. Била е два мандата посланик на България в САЩ. Съосновател и вицепрезидент на българския Атлантически клуб, директор за евроатлантически дейности там, както и член на УС на Асоциацията на Атлантическия договор.
-Госпожо Поптодорова, наричат новосъздадения Съвет за мир алтернатива на ООН, така ли е?
Амбицията е тази структура, която изглежда твърде аморфна, да се превърне в заместител на ООН и най-вече на Съвета за сигурност. Засега държавите, които се включиха, са значително по-малко от държавите, които членуват в световната организация. В началото обаче ще направя една уговорка: много стряскащи, резки и неочаквани са поредица от действия на президента Тръмп. Истината е, че той се цели във въпроси и в ситуации, където има празноти или дефицит на действие. От дълго време съществува недоволство от ефективността на ООН. Организацията е създадена в годините след Втората световна война, съответно съставът на Съвета за сигурност отразява тогавашното съотношение на силите, резултатите на победители и победени. Отдавна се говори, че Германия трябва да намери място в Съвета за сигурност. Отделно пък държави от други региони, от Африка, Азия настояват за постоянни места в този съвет. Извън постоянните членове, всички останали, включително и България, се въртим на дълги периоди от време. Може да минат десетки години, преди държава за кратко да стане непостоянен член на Съвета за сигурност. Но лаконичният отговор е: не, този съвет не може да замести ООН по ред причини – структура, правомощия, резолюции. Според документа, който подписа и българският министър-председател, този нов съвет е организация. Но за да е така, трябва да са изминати редица законови стъпки.
Впрочем дори Американският сенат в Конгреса не се е произнесъл да стане САЩ член или инициатор на такава международна организация. Оказва се, че много републикански сенатори са останали изненадани. Мисля, че всички държави, сложили подпис, трябва да минат през национални процедури. Това е валидно и за България, тъй като у нас има Закон за международните договори и предварително трябва да се извървят редица законови стъпки.
-Премиерът Желязков подписа присъединяването на България към Съвета за мир, а малко по-късно външният министър Георг Георгиев каза, че ратификацията остава за следващия парламент. Виждате ли някакво противоречие тук?
Прави ми впечатление, че министър-председателят Желязков не е коментирал този въпрос, макар че е юрист, и то много добър. Той е наясно с всички тези въпросителни. Външният министър говори, защото все пак някой трябва да обясни на националната аудитория какво се е случило. Вероятно помните колко драматични дискусии имаше по повод Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Тогава бях още в парламента, включително и депутат в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Ние в ПАСЕ бяхме гласували документа, но в България той предизвика много спорове, основно заровени във вътрешната картина. И доста трудно конвенцията беше ратифицирана от нашия парламент.
Сега има доста неясноти, но едно нещо можем да кажем – това се случи забързано, внезапно, след като се разбра, че е изпратено писмо-покана до българския президент. От неговия отговор, който по силата на вътрешни обстоятелства отклонява поканата, разбрахме какво ще става в Давос. И на другия ден се оказа, че страната ни е подписала светкавично участие в този съвет или борд за мир.
-Коя е причината да се присъединим към инициативата на президента Тръмп, при положение че доста други държави, включително от ЕС, отклоняват поканата?
Едно от обясненията е, че така подкрепяме Николай Младенов като член на борда и върховен представител за Газа. Обаче имаме идентична ситуация с Тони Блеър, който също е в борда, но Великобритания отказа да подпише. Както Блеър, така и Младенов са в лично качество там. Николай Младенов си е изработил позицията със собствената си кариера, усилия и признание, които е получил досега. Смятам, че решението за присъединяване на България е продиктувано от вътрешната политическа конюнктура.
-Колко ще ни струва това участие – има различни версии – от 1 милиард долара до 0?
Премиерът още в Давос каза, че България не е задължена да плати този 1 милиард. Покрай всичко друго, поради което не можем да броим този борд за международна организация, в устава му е записано, че Доналд Тръмп е едноличен и пълноправен разпоредител. Не просто президентът на САЩ, а поименно Тръмп! Той е пожизнен председател и следващ президент няма да има отношение към борда. Този милиард се дължи в рамките на идните 3 години, когато и приключва мандатът на президента Тръмп, и ако не се изплати сумата, съответната държава отпада. Така може да се открие пряка връзка с причината, поради която стартира първоначалният Съвет за Газа, за който има резолюция на ООН. Милиардите, които биха се събрали, смятам, че са свързани именно с дейността на упълномощения Съвет за Газа. Според различни оценки за възстановяването на Ивицата са необходими между 30 и 50 милиарда долара.
– Президентът Тръмп сякаш си отваря много фронтове – заяви претенции към Дания за Гренландия, арестуван беше лидерът на Венецуела, заплаши Иран с американска „армада“, ако не сключи споразумение. Отношенията му с ЕС са, меко казано, сложни. Каква е американската външна политика днес?
Първият месец на новата 2026 г. беше един луд месец с всичко, което изредихте. Към това президентът Тръмп имаше новогодишно обръщение и интервю за в. „Ню Йорк Таймс“. В тях той поясни, че политиката му се основава на „сила, мощ и власт“, а глобалните си амбиции ще преследва не на основата на международното право, а на своя личен морал.
Новата стратегия за национална сигурност на САЩ излезе миналия декември и тя се основава на доктрината „Монро“, макар че е видоизменена. Ако преди 200 години президентът Джеймс Монро е искал да предпази Америка от колониални набези, сега виждаме обърната картина – по-скоро президентът Тръмп смята, че САЩ може да се намесва в името на националните си интереси. Например в текстовете, свързани с ЕС, се казва, че Съединените щати ще подпомагат и ще насърчават определени политически сили, които искат да променят траекторията на Европа към по-силен национализъм и етническа чистота. Самата стратегия допуска намеса на САЩ във вътрешните дела на европейските държави. И това е пречупено през разбирането на президента Тръмп за националния интерес на Америка. Той самият има дълбоко вкоренени навици от сделките с недвижимости – ако има нужда от 10, иска 100. Оттам нататък започва надиграването. Появи ли се съпротива или склонност за договореност, тежката заплаха намалява. Затова има усещането, че всичко е предпоследно. Самият президент определи своята доктрина като „Донро“.
– След 25 години преговори ЕС сключи търговско споразумение с Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай), с което се създава една от най-големите зони за свободна търговия в света. Това един от отговорите на Европа ли е?
Разбира се, точно така. Споразумението е отговор на митническата политика, която възприе президентът Тръмп. Трябваше обаче предварително да бъде добре обяснено, тъй като се появи тревога сред земеделските производители и в Европа, и у нас. При защитните клаузи, вкарани буквално в последните дни, има по-добри перспективи за производителите изобщо. С малък брой гласове Европейският парламент изпрати споразумението в Европейския съд, което ще го забави с около две години, но то е много необходимо, защото се разширява пазарът на Европа. А само преди броени дни се случи нещо също толкова важно – Брюксел подписа с Делхи много дълго обсъжданото търговското споразумение, което наистина е историческо. Дори вече го нарекоха „Майката на всички сделки“. Да не забравяме, че Индия е държавата с най-високите мита, наложени от САЩ – 35%.
-Сега е моментът за „Европа на две скорости“, каза преди дни германският финансов министър и вицеканцлер Ларс Клингбайл. Според него Германия, Франция, Полша, Испания, Италия и Нидерландия трябва да изготвят амбициозен дневен ред за укрепване на суверенитета, устойчивостта и конкурентоспособността на Европа. Как изглежда това в очите на евроскептиците?
Още преди петнадесетина години подобно нещо каза Барозу, тогава председател на Европейската комисия. Според него, ако Европа иска да е конкурентна, да повишава производителността си и да се развива икономически, трябва да е на две скорости. Новите държави членки тогава реагирахме много остро: как така, това е недопустимо! Преди десет години италианците също поставиха въпроса за Европа на две скорости и отново тази теза беше критикувана. И ето нещо любопитно – тогава Полша реагира остро, но сега е сред първите шест държави в ЕС. Никак не е приятно подобно разделение, но започвам да си мисля, че е неизбежно. Очевидно е, че не можем да се мерим с тези по-мощни икономики, а все пак трябва да има локомотив, който да ни тегли напред.
-Една от най-коментираните речи на тазгодишния Световен икономически форум в Давос е на канадския министър-председател Марк Карни. Според него международният ред, основан на правила, вече е в миналото, а светът навлиза в ера на „брутална реалност“. Смятате ли, че международното право ще бъде изместено от правото на силния?
Това е най-острата схватка, като канадска борба е. Знам тезата, че международното право е изградено от победителя. Сигурно е така. Но каквито и критики да се отправят към международното право, то гарантира, макар и относителна, равностойност на по-малките. Затова вече е задължителна коалиция на малките и средните държави. Ние, европейците, оставаме основно тези, които ще се борят за международното право.
-Напоследък някак си встрани остана войната в Украйна. Вижда ли се краят й в близко бъдеще?
Много фронтове се отвориха изведнъж. От последните дни разбираме, че за пореден път са поставени ултимативни условия на Украйна, че трябва да отстъпи цялата територия на Донбас на Русия. Но пък, от друга страна, САЩ не се ангажират до момента с някакви конкретни гаранции. От Украйна се иска най-трудният компромис – да си предаде земята. Това не може да стане освен по силов начин, което е немислимо и не бива да се допуска. От друга страна, Кремъл има пълната увереност, че може да натиска докрай. То вече и не може да се скрие – от идването на президента Тръмп натискът е основно върху Украйна. Ще видим какво ще донесат следващите дни. Но все още няма ясна перспектива за приключване на тази война.