„Мистър Ули“ или „Яж и бегай“. Между тези две места на ул. „Искър“ трябваше да изберем къде да обядваме с Емил Розов. Известният тв водещ и продуцент живее в старата част на София и това са двете му любими заведения, които обича да посещава. „Яж и бегай“ е по-скоро закусвалня, но Розов я харесва заради добрата кухня. Освен това собственикът му е приятел, Емо често му носи сафрид и паламуд, които там му приготвят майсторски. Поети и актьори са сред клиентите на „Яж и бегай“, а на Розов му е като втори дом, защото живее на 200 метра оттам.
Спираме се обаче на „Мистър Ули“. За Емо този ресторант е свързан с БНТ, където минават 47 години от живота му. Розов е част от емблематичната „Всяка неделя“, в екипа е на „Добро утро“ и водещ и продуцент на „Събота, късен следобед“.
„При Ули работи последният жив сервитьор от Чешкия клуб, а самият собственик държеше барчето до телевизията. Тук със сигурност съм похарчил един двустаен апартамент“, усмихва се под мустак Розов и съобщава, че в този ресторант дори е празнувал 70-ия си рожден ден. „При Ули можеш да ядеш неща, които предлагат на много малко места в София. Агнешките дреболии са уникални“, допълва той и си поръчва това ястие, както и малка гроздова ракия.
Емил Розов е част от историята на Българската национална телевизия повече от четири десетилетия. За това време той се изявява и като репортер, и като автор на документални филми, и като продуцент, и като водещ, и като синдикалист.
Срещата ми с него е ден след завръщането му от снимките на игрален филм. Така разбирам, че на известния телевизионер е поверена ролята на оператор в новата продукция на режисьора Илия Костов „В очакване на Албано“. Набързо ми разказва сюжета, в който са забъркани пари, далавери и политически интриги.
„Досега не бях чувал подобно определение, но „В очакване на Албано“ се води драматична комедия. Аня Пенчева е в една от главните женски роли. Аз имам 12 снимачни дни. Ролята ми не е много голяма, но с почти постоянно присъствие. Много съм доволен, ще видим какъв ще е резултатът“, разказва Розов и с усмивка обяснява какъв строг и доста сприхав режисьор е Илия Костов. Един ден „под ножа“ му попада и Аня Пенчева, която играе ролята на зряла актриса и примадона. По сценарий тя трябва да участва в сложна сцена, за която се налага да виси във въздуха с крила на гърба. Илия Костов се ядосва, че актрисата не гледа в камерата,
хвърля всичко, тръгва си от площадката, а Аня Пенчева остава да виси във въздуха.
В крайна сметка каскадьори я свалят, а след време и режисьорският гняв е укротен.
Това не е първата роля на Розов в родното кино. Сред най-запомнящите се е във филма „Пантуди“. Там той е началник на затвор и застава рамо до рамо със звезди като Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Влади Въргала, който играе главната роля, Павел Попандов, Татяна Лолова и много други. Режисьори са Огнян Купенов и Ангел Тошев.
След тази филмова изява Емо среща пред телевизията известния режисьор Иван Ничев, който му казва: „Гледах те в „Пантуди“, много ми хареса, ще те поканя в мой филм.“ Така и става. Розов играе в неговите ленти „След края на света, „Пътуване към Ерусалим“, „Големанов“, плюс сериалите му „Бай Ганьо се връща от Европа“ и „Приключенията на един Арлекин“, където си партнира с Тодор Колев. Участва също и в сериала на Пламен Масларов „Не се надвесвай навън“, където с Павел Попандов играят главните мъжки роли.
Всъщност голямата детска мечта на Емил Розов е да бъде актьор. Причината, поради която това не случва, е неговата надменност, както той самият твърди. Каква е историята? От 8-годишен Емил е активен участник в актьорската школа на Двореца на пионерите. „Играли съм с покойния Пламен Масларов, с Мая Драгоманска, с проф. Румен Рачев, който сега преподава куклено майсторство. Всички се реализираха, само аз не“, отбелязва водещият на популярното преди години предаване „Събота, късен следобед“.
Той не само е един от най-добрите в школата, но и любимец на художествения й ръководител режисьор Асен Траянов. На 13-годишна възраст се качва на сцената на Народния театър в пиесата „Ричард Трети“, постановка на Яцек Вошчерович. След кастинг в пионерския дворец големият полски режисьор избира две деца. Розов получава ролята на йоркския херцог, а другото момче – уелския принц. Играейки в това представление, Розов излиза 30 пъти на сцената на „Иван Вазов“, за което получава по 5 лева на участие.
С хонорарите от „Ричард Трети“ той си купува първото колело. Театралната школа го отвежда и до Тодор Живков. Емил е сред децата, които
три години подред приветстват правителството за Нова година.
„Отивахме в двореца „Враня“. От едната страна заставаше Тодор Живков, от другата земеделеца Георги Трайков. Аз трябваше да рецитирам едно четиристишие, което произнесох за новата 1967-ма година и помня до днес:
Да сме живи, да сме здрави
Да се трудим от сърце
Да е пълен двора с крави,
А кошарите с овце.
Това приветствие не е излъчено по телевизията, но е заснето и след това показвано в кинохрониките.
При едно от поредните новогодишни посещения във „Враня“ на малчугана се пада да сурвака Тодор Живков. Ритуалът е изпълнен, а Тато го пита какъв иска да стане. Емил, разбира се, отговаря – артист. „Ще станеш“, казва му бившият първи. „Да, ама не станах. В 10-и клас, когато трябваше да се ориентирам накъде да поема, толкова се мислех за голяма звезда, че реших да не се подготвям за ВИТИЗ“, спомня си днес Розов. Късат го на третия кръг, когато трябва да представи пантомима. За следващата година вече се подготвя, но отново го порязват на третия кръг. Междувременно е приет журналистика в Икономическия институт.
Самият той е роден в центъра на София. Дядо му е заможен човек, занимава се с транспорт и всяка неделя натоварва деца на по-бедни семейства и ги закарва на плаж в покрайнините на столицата. Срещу Съдебната палата пък е адвокатската му кантора, която след 9 септември е конфискувана.
Актьорството може да е голямата му мечта, но животът му е свързан с телевизията от най-ранна възраст
Причината е майка му, която изплаща хонорарите в БНТ. „Тя беше много важен човек в телевизията. Къщата ни беше пълна с шоколадови бонбони като знак на благодарност“, спомня си Розов. Бащата му е юрист по образование и работи като главен счетоводител на текстилно предприятие в София.
„Като малък получих първа награда на конкурс за рецитация със стихотворението „Юноша“ на Смирненски. С него се явих и на изпитите във ВИТИЗ“, уточнява той.
Завършва бившата 11-а гимназия, където сега се намира Софийската математическа. Между всички занимания тренира и футбол. В крайна сметка баща му настоява да реши накъде ще се насочи сериозно. Можете да се досетите за избора на Розов. След лек родителски натиск обаче кандидатства и в Икономическия институт. Приет е и завършва журналистика там.
Преди това вратите на „Сан Стефано“ 29 са отворени за Емил Розов не само заради майка му, а най-вече заради драмсъстава на пионерския дворец. Малкият актьор има над 30 участия на малкия екран. „Имаше едно предаване „В света на книгите“, което се излъчваше на живо и аз изпълнявах главни роли. Играл съм с Георги Калоянчев, с Георги Георгиев-ГЕЦ, с Георги Черкелов“, изброява той.
Когато завършва висшето си образование, тогавашният шеф на телевизията Иван Славков нарежда директорите на продукции да са задължително с икономическо образование. Емил се явява на конкурс и става директор на продукция. Точно тогава,
по препоръка на негов приятел през 1979 г. се включва и в екип на „Всяка неделя“.
„Станах нещо като момчето за всичко“, връща лентата Розов. Една година работи и на двете места. Кеворкян обаче започва да го праща на репортажи и да прави анкети по улиците. Не след дълго длъжността му е трансформирана от директор на продукция в редактор във „Всяка неделя“. Този период от живота му е епохален и изпълнен с уникални истории.
През 1982 година Янчо Таков и Кеворк Кеворкян, които тогава са водещи на предаването, заминават в Африка. Емил Розов отговаря за една от най-популярните рубрики – „Събеседник по желание“. Занимава с всичко – от връзката със събеседника, до цялата организация около идването му в студиото. Заминавайки за Африка, Кеворкян му оставя списък с имена. „Първото беше на Георги Калоянчев, второто вече не помня на кого и третото – на Искра Радева. Калоянчев каза, че имал ангажименти, в крайна сметка Искра се съгласи“, спомня си Розов. В събота на обяд, ден преди излъчването на „Всяка неделя“, той отива в дома на актрисата. Майка й го черпи с баница. Сядат, говорят си, обсъждат участието й, Искра му дава снимки, които да покажат, докато върви интервюто. Всичко е уточнено и Емо доволен се прибира в редакцията. Още с кацането си на летището Кеворкян отива в телевизията. Влиза в стаята и без да каже дори „здравейте“ пита кой е събеседникът. Ризов му подава снимките, Кеворк ги поглежда и пита: „Коя е тая, бе“. „Как коя, Искра Радева“, отговаря редакторът. „Кой ти каза нея да каниш“, продължава Кеворкян. „Изваждам листа с имената, написани собственоръчно от него и му го показвам. И тогава чувам: Аз не съм искал Искра Радева, а Емилия Радева. Сега се обаждаш, отказваш едната и викаш другата.“ Тогава за първи път Емил Розов отказва да се подчини. „Черната“ работа свършва организатор на продукцията. В последния момент самият Керовкян се намесва и събеседникът тази неделя е поетът Евтим Евтимов. Две години по-късно Искра Радева сяда на стола срещу легендарния водещ.
„С Кево сме се карали, спорили сме, но в крайна сметка той ми даде урок, че журналистиката е лична отговорност“, споделя Розов, който до днес си спомня дългите часове работа и пълната отдаденост на Кеворкян.
В един момент „Всяка неделя“ му отеснява и той хваща микрофона на репортер в новините,
където работи 3-4 години. Когато Явор Цаков става генерален директор, му предлага да работи за друго легендарно предаване на БНТ „Добро утро“ с водещ е Александър Авджиев.
По времето на Асен Агов сяда в стола на водещия на „Събота, късен следобед“, заедно с покойната вече Алис Крайчева. „Разбирахме се много добре. Алис беше истинска дама, леко префърцунена. Аз бях моторът“, спомня си Розов. Днес той споделя, че двамата сами спират предаването. Преди това да се случи, в кабинета си го вика тогавашният генерален директор Хачо Бояджиев. „Кажи на Алис, че от утре няма да е водеща“, отсича Хачо.
„Веднага го попитах защо сам не й го каже, а той отвърна: „Кажи й, иначе и тебе ще сваля от екран. Баба е вече.“
Хачо Бояджиев настоява също да бъде сменена и концепцията на предаването. Розов все пак съобщава неприятната вест на Алис Крайчева, а тя се разплаква. Той обаче успява да я запази в „Събота, късен следобед“. В концепцията, която предлага, слага двама млади водещи – актьора Стефан Денолюбов и Люба Пашова. Алис Крайчева остава като лица на модната си рубрика, Емо също прави няколко рубрики. Хачо харесва промените.
Когато начело на БНТ обаче застава Лиляна Попова, уволнява всички. „Тя съсипа телевизията“, категоричен е Розов. „Другият зъл гений беше нейната колежка Светла Петрова, която стана програмен директор. Тогава излезе лаф: „Дори и добре да живееш един ден срещаш Светла Петрова“, спомня си Емил. Голямата метла го принуждават да се обърне към изпълнителния директор на БНТ тогава Радо Чолаков. Казва му, че действията на ръководството са незаконни, че ще бъдат отхвърлени в съда, че всички уволнени ще бъдат върнати в телевизията и ще им изплатят обезщетения, както се и случва. „Няма да простя това, защото сред отстранените имаше хора, които нямаше как да си хранят семействата, да не говоря за обидата“, обобщава историята Емил Розов. Двамата с Лили Попова са съседи и днес, когато я види на улицата, минава на другия тротоар. При тази чистката Розов остава в БНТ, тъй като е председател на телевизионния синдикат.
От 4 години той е пенсионер и не брои репортажите и предаванията, които е направил. Но няма как да не споменем, че през 1991 г. снима първия документален филм за Христо Стоичков. Това е годината на триумфа на Камата в „Барселона“ и в националния отбор.
Пътешествие е думата, който показва истинската същност на известния телевизионер.
Любимата му част от света е Азия и най-вече Китай. Когато стъпва за първи път там, е смачкан от мащаба на страната. Той е маниак на тема китайска кухня и човек, бродил три пъти край Великата китайска стена. При поредното изкачване на стената екскурзоводката им показва огромно поле и отбелязва, че там ще бъде построен комплекс. Три години по-късно Емил Розов минава по същия път и вижда вече готовия огромен комплекс. Впечатлен е и от най-големия град на света Чунцин, където снима и след това излъчва по БНТ репортаж за небостъргача, през който минава метро. „Шумът, който се чуваше от мотрисите, беше колкото от една пералня“, отбелязва журналистът.
Историите на Емил Розов нямат край, а времето с него минава неусетно. Освен прелюбопитните телевизионни случки, той разказа и за семейството си. Така разбирам, че е вдовец и има син и дъщеря. Дори споделя, че тези дни ще става за втори път дядо на момче. Очаква внуче от дъщеря си, която е адвокат и съпруга на сина на транспортния министър Гроздан Караджов. „Синът ми вече е на 40 години, но все ми обяснява, че още не бил готов за брак. Питам го кога ще е готов, може би като стане на 60“, гневи се с усмивка Розов.
Равносметката му днес е, че е минал и през институцията „Всяка неделя“, и през най-популярните предавания на БНТ. Има над 15 документални филма, роли в игралното кино и един лаф, с който се обръща към режисьорите: „Изпускате ме за някоя главна роля.“
МЕНЮ
„Мистър Ули“, ул. „Искър“ 54Б, София
Плато агнешки дреболии – 28, 90 лв.
Филе Лаврак на скара с гарнитура – 26, 90 лв.
Малка гроздова ракия – 6 лв.
Чаша бяло вино – 7 лв.
ОБЩО – 70, 80 лева
Петя БАХАРОВА