Емил Спахийски е популярен журналист, сценарист и режисьор с богат опит в печатните медии, телевизията и киното. В момента е директор на издателството „Аз-буки“ към Министерството на образованието и науката. Работил е в списанията FHM и „Егоист“, във вестниците „Сега“, „Телеграф“, „Монитор“ и е основател на списание „За мен“. Носител е на награда „Паница“ за военните си репортажи от конфликтите в Косово и Македония.
- Как се представяте пред хората?
„Приятно ми е, Емо!“ Понякога допълвам „журналист“.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Да. Показва каква митология човек е създал за себе си. След третия поглед се разбира колко лош драматург е.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Това е проклятие, химическо разстройство. Нещо като да пиеш от локва и да смяташ, че си пред извора на живота. Но ако локвата се заплаща с коремно разстройство, то любовта от пръв поглед се заплаща на бракоразводни адвокати и на магазинчетата за евтин алкохол. Но пък е страхотно изживяване.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Удивително лесно. Опитвам да се лекувам от тази зависимост от години – не става.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Безсилието. Вчера едно хлапе в автобуса си беше качило краката на отсрещната седалка. Говореше високо, невъзпитано, заплашваше други деца, които се опитаха да му се присмеят. И в такива случаи съм безсилен и това ме побърква.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Мога да изброя до осем от Десетте Божии заповеди, които със сигурност не мога да наруша. С останалите две сме в спор на научно ниво. Разчитам на Юнг, Лакан и Цветеслава Гълъбова.
- Какво може да ви разплаче?
От хубава музика до белене на кофти лук – не съм скръндза на сълзите.
- На какво най-често се смеете?
На хубави комедии, на шегите на умни хора.
- Последната книга, която ви впечатли?
„Вълшебните обувки на Кая“.
- Любим художник?
Живко Мутафчиев. Иначе още съм под влияне на колекцията на Фернандо Ботеро в Богота. Ако бяха ми дали десет минути да си взема каквото си поискам, нямаше да взема нищо. Щях да изпадна в ступор – парализиран и безмълвен.
- Любим писател?
Марк Твен, Ярослав Хашек, Алеко, Свобода Бъчварова, Богомил Райнов. Има и много съвременни, но няма да цитирам, за да не ме цицинират.
- Любим поет?
Миряна Башева и никой друг.
- Любим певец?
Бих слушал концертите на Фил Колинс, Тото, Любо Киров непрекъснато.
- Любим филм?
Става все по-сложно с отговорите. Харесвам политическите трилъри и добре написаните филми. В момента Тейлър Шеридан е царят в моята класация – „Сикарио“ и „На всяка цена“ (Hell or High Water) са шедьоври. Но също така „Трафик“ и „Сириана“. Но къде без „Апокалипсис сега“, „Взвод“, „Телма и Луис“. Плюс „Животът на Браян“, „Нотинг Хил“, „Наистина любов“, „Среднощно препускане“, „Дванайсетте стола“, „Покаяние“… „Кит“, „Да обичаш на инат“, „Светът е голям…“…
- Любимо тв предаване?
„Сървайвър“! От него тръгва всичко в телевизията. Изключително тежко за правене, гениално по замисъл, феноменално като изживяване.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Всичко зависи от производителя на дестилати. Рок, джаз, фънк… филмова музика, когато работя. Саундтракът на „Легенда за пианиста“, „Път на отмъщението“, „Шоушенк“ и още много.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
Като ученик бях алпинист и започнахме с бандата да боядисваме фасадите на жилищни блокове във Враца. Тогава заплатата на начинаещ лекар беше 170 лева, а ние изкарвахме между 90 и 120 лева на ден. Отидох в антикварната книжарница и си купих иначе забранената книга на Ницше „Тъй рече Заратустра“ в превод на Николай Райнов – първото издание в България. Струваше 150 лева.
- Политик, на когото вярвате?
Дори в исторически план няма такъв. Политиката е сложен занаят, основан на принципа на публично изопачен оптимизъм и практически конформизъм, гарниран с физическо преяждане. Политиците, които вършат работа, са егоисти, които виждат някакъв исторически шанс и докато се друсат с его, вършат и нещо полезно за хората.
- Историческа личност, която презирате?
Добър въпрос, но имам и добър отговор: ако го презирам, то той няма да е историческа личност. А ако не е историческа личност, няма как да го презирам.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Христо и Евлоги Георгиеви. Споменавам само тях, защото смятам, че те са все още в ъгъла на историята ни, а те са и обобщение на това, което смятам, че една личност в българската история трябва да бъде – образован, успял, богат и всичко това да създава основите на идеята „България“ – равенство, свобода, образование, щедрост и липса на егоцентризъм.
- Любим парфюм?
Bal D’Africe – BYREDO. Любим, защото още не съм си го купил, пък и го няма на „Илиянци“.
- Любимо мъжко име?
Може би „Пустиняк!“. Препраща ме към детските ми години във Враца, когато наред със „Суяк!“ то беше най-използваното име, заредено с уважение към човека отсреща. Ако се върна към днешното си битие, бих казал „Михаил“, „Георги“ – светците, на които се прекланям и почитам.
- Любимо женско име?
Вера. Не може да бъде друго напред във времето. Ако ме върнеш назад във времето, бих казал Медея, но в никакъв случай Елена.
- Какво научихте от родителите си?
Да спазвам осем от Десетте Божии заповеди, както стана ясно. Милите ми, да са живи и здрави, полагаха огромни усилия да съм дисциплиниран, но това винаги е противоречало на философския ми възглед за свобода. В този смисъл има нещо ботевско в мен – да не знаеш дали ден се свърши, или две нощи се сляха.
Научиха ме да почитам другите, да търся себе си, да се науча да бъда убеден, че ако тръгна по един път, то той ще бъде моят път – не техният, не на други хора. Това и правя досега.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
В този въпрос няма верен отговор.
- Какъв искахте да станете като малък?
Първата ми идея беше да стана личен лекар на Тодор Живков, за да мога да пътувам по света с него. Оказа се, че може да се пътува и без да си лекар.
- Кое е любимото ви животно?
У дома си имаме една прекрасна Марта – минишпиц-аха-померан. И е умна като човек.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
„Няма съдба.“
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Двама грузинци тичат натоварени, нагласени, изпотени към перона на малка провинциална гара. На перона кантонерът си подсвирква и мете ненужно плочките. Двамата пътници задъхани спират до него и питат:
– Къде е влакът?
– Кой влак? – почуден отвръща кантонерът.
– Как кой? Влакът за Кутаиси [град в Грузия]! – настояват двамата.
– Ами той тръгна преди двайсет минути – отвръща железничарят и продължава небрежно да мете и да си подсвирква.
Двамата се чешат по главата и единият казва на другия:
– Виждаш лиq бе? Ако не бяхме бързали толкова многоq можеше да закъснеем с цял час, а не с двайсет минути.
Този виц ни учи, че няма смисъл да се бърза. Все ще изпуснеш предишния влак, а след него винаги идва друг. Има екшън, съспенс и поука.
- Думата, която използвате най-често?
„Зает съм.“
- Любимо ястие?
Печени чушки, пресен доматен сос и много зелении – през лятото, телешки стек, средно изпечен, с „Малбек“ – зимно време.
- Любим цвят?
Синьо, преливащо в зелено. Всъщност рядко се замисляме, че истинската слънчева светлина по същество е зелена. Неслучайно това е цветът на властта (дори и нашата).
- Любимо питие?
Преди обяд или през уикенда?
- Пушите ли?
Снимахме в другия край на света „Сървайвър“ и много ми харесаха доминиканските пури с ром. Но само там. То животът го изисква, не е до моето харесване.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Когато за първи път като тийнейджър чух от момиче: „Ти си прекалено добър човек за мен“.
- Кога сте били най-горд със себе си?
Все по-рядко.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Ако има дилема, значи нищо не е наред.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
С времето остават само два типа приятели: тези, на които можеш да прощаваш, и тези, които могат да ти простят.
- От какво най-много се срамувате?
Като православни християни, ние се раждаме виновни и това чувство за вина ни кара да се срамуваме цял живот. Понякога има оптимизъм, особено когато срещнеш активисти на „Свидетелите на Йехова“, които ти казват: „Братко, имам добра новина за теб“.
- Кой е най-големият ви страх?
От високото. Човек има два вродени страха – от високо и от изоставяне. Второто се преодолява.
- Мечтата, която преследвате?
Честно казано, повечето мечти се сбъднаха – да бъда журналист, да пътувам по света, да правя кино. Но говорейки за кино, вече двайсет и няколко години се боря да направя дебют в игралното кино. Сега вече залагам с приятели което драматургическо събитие ще се осъществи първо: да взема ТЕЛК, да се пенсионирам или да направя дебют за млад режисьор.
- Откъде черпите информация?
Отвсякъде. Така се намира средната точка на относително обективното.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Лесно. То вече ми е вродено.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Уви, прекалено много.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Не, той е изобретен от човека и зависи предимно от енергия, машини и редкоземни материали.
- Искате ли да летите в Космоса?
Вече не. Разчитам на Максим Бехар.
- Вярвате ли в извънземни?
Да! Виждал съм Майкъл Джордън и Бойко Борисов.
- Имате ли пророчески сънища?
Като дете сънувах непрекъснато Индокитай. Без да знам къде е, а когато изпих първия си Gin Fizz в Пном Пен, разбрах защо съм го сънувал.
- Кое е любимото ви цвете?
Магарешки трън.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Марта – кученце.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Емпатията.
- Кога предпочитате самотата?
След дълъг път.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Себелюбието, което не зачита пространството на другите хора. В библията се нарича „гордост“.
- Борили ли сте се със зависимости?
Не и в клиничен смисъл.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
С неверието към себе си.
- Имате ли хоби?
Не ходя на риба, ако това е хоби.
- Бихте ли се определили като бохем?
Частично.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
България е прекрасна страна, в която са се завъдили девиациите на „Балкантурист“ културата и това дразни.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Всичко свързано с болести, като най-страшната е забравата.
- Вярвате ли в късмета?
Не.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Късмет и шанс са идентични. Ако не вярваш в съдбата, няма как да си изпуснал нещо.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
На въпрос 62 ще отвърна: 62 без три.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Уф!!! Не е една.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
Рокендрол революцията през 60-те, но не у нас.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Парната машина на Стивънсън.
- Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Човекът няма никакво време да се оправя с нищо. Климатичните промени ще се оправят с човека.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Това, че си параноик, не означава, че не те преследват. Няма конспирации, просто ние нямаме достъп до познанието.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Либерален консерватор. Не вярвам в Бог, но се боя от него.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Биологично има два пола. Човек като индивид има правото да прави със себе си каквото пожелае. Единствено съм против физическа смяна на пола. Ако не ти позволяват да пиеш алкохол до 18 години, да ползваш опиати цял живот, кое освен интересите на фармацевтичните компании дава основание отговорни хора да позволят на дете, замърсено от пропаганда и внушения, да прави със себе си необратими неща?
- Толерантен ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Повече от толерантен. Под „интелектуални“ се има предвид хора с различни потребности, а не простаци, нали?
- Интересувате ли се от спорт?
Даже съм започнал кариерата си като спортен журналист.
- За или против пластичните операции?
Не съм против, разбира се. Но съм против естетиката на пластичните хирурзи – все едно правят кренвирши: еднакви форми, еднакви съставки, еднакъв вкус. Трябва да се въведе тъмничен затвор за некадърни хирурзи. Току-виж в тъмното са прогледнали за красивото.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Като дете – да. Сега децата ми казват „Дядо Коледа“, а очаквам майките да ми пишат писма. Защо да се комплексирам? По-добре няма да става.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
По-твърдо.
- Доволен ли сте от парите, които получавате?
Не, разбира се. Затова гледам да се отървавам от тях.
- Страхувате ли се от новото начало?
Страхувам се от друго. Да кажа: „А, чудесно, ето това е мястото, където ще умра“.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
България. Надявам се отново да стане хубава държава.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Финалът на шампионска лига „Ливърпул“ – „Милан“ в Истанбул. Разбира се, аз съм фен на „Ливърпул“.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Кризата на 40-те.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Че ЦСКА ще стане отново шампион.
- Как си представяте света след 100 години?
С парни машини и пощенски гълъби. Успех на следващото поколение!
- С кого бихте живели на самотен остров?
С жена, която има моторна лодка за голямото съседно пристанище, но зависи от моите умения да управлявам. Бил съм на самотен остров – подарявам ви го! Няма нищо романтично в него.
- Можете ли да простите изневяра?
Въпросът е трябва ли да преглътнеш егото си?
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Нямам драма с миналото си.
- Привърженик ли сте на брака?
Категорично да. Сваляш всички карти на масата и казваш: „Искам да съм с теб докрай“. Няма условности, няма игри. И… ако не оспорваш често дневния ред на съпругата си, живееш щастливо.
- Романтичен ли сте?
Затрудних се с този въпрос.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Изгревът.
- На кой народ симпатизирате?
Грузинците.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Какъв е смисълът?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
Марк Твен.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Че слънцето ще изгрее отново, и то от Запад.
- Кога свършва детството?
Когато останеш сам.
- С какво никога не искате да се разделите?
Не съм привързан към нищо материално. В духовен смисъл – със семейството си.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Има време.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Не.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Да пази Господ.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Не понасям нищо на ръката си, дори скъп часовник.
- Каква е представата ви за щастие?
Щастието е преходен миг между усилието и спомена.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
В сън.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
Как седя на плажа, пия коктейл и гледам към морето.