Екстремните горещини и сушата в Европа това лято освен проблеми с реколтата предизвиква и още една криза – енергийната. Изключително ниските нива на реките, особено на Рейн и Дунав, нарушават производството на енергия, а речният транспорт в цели участъци е блокиран. Водата в реките е важна за охлаждането на ядрените реактори, тя задвижва ВЕЦ-овете, а недостигът й ще увеличи разходите заради използването на други по-скъпи горива.
В Германия водите на Рейн, която е важен транспортен коридор, са паднали до най-ниските си нива от близо 150 години и това е сериозен риск за немската икономика, която е без това преживява тежки катаклизми. Прогнозите сочат по-ниски нива през следващите дни, защото прогнозата е за още горещини без валежи. Дунав е изправен пред една от най-тежките хидроложки кризи през последните десетилетия. Продължителната суша и липсата на валежи в голяма част от водосборния басейн рязко намали оттока. В някои участъци нивото е толкова ниско, че реката може да се премине пеша. Основната причина за критично ниските нива на Дунав е продължителният дефицит на валежи в държавите от горното и средното течение. Германия, Австрия, Словакия, Унгария и Сърбия преживяват изключително сухо лято с продължителни горещини и дълги периоди без съществени валежи. В резултат на това притокът към Дунав значително намаля, а последствията вече се усещат по цялото течение. Засегнати са корабоплаването, водните екосистеми, селското стопанство, напояването и производството на електроенергия.
Унгария вече се намира в окото на енергийната буря, след като беше принудена да затвори атомната си електроцентрала „Пакш“. Нивата на Дунав в Будапеща достигнаха около 10 сантиметра миналия понеделник, доста под предишното най-ниско ниво от 33 сантиметра през 2018 г. Построена още от Съветския съюз, централата е разположена на около 90 километра южно от Будапеща, осигурява близо половината от производството на електроенергия в страната и около една трета от потреблението ѝ. Спирането е за пръв път от 44 години насам. Това принуди правителството да предприеме мащабни мерки за пестене на енергия, включително сред населението. Унгария разчита на регионален внос на ток, както и на възобновяеми източници, за да се опита да компенсира дефицита от АЕЦ.
Румънските военноморски сили пък извършиха контролирана експлозия, за да помогнат за пренасочването на жизненоважна охлаждаща вода от пресъхващия Дунав към последния работещ ядрен реактор в страната. При операцията са използвани 180 кг взривни вещества, за да се премести голяма скала, ограничаваща потока на вода. АЕЦ „Черна вода“ разполага с два реактора с мощност от по 706 мегавата и осигурява приблизително една пета от електропроизводството на Румъния. Първи блок беше спрян на 28 юли заради безпрецедентно ниското ниво на реката, а в страната беше обявено извънредно положение до края на август. Унгария и Румъния все повече разчитат на скъп внос на електроенергия, тъй като горещите вълни увеличават търсенето на ток. В Сърбия рекордно ниските нива на Дунав принудиха ключовата водноелектрическа централа на страната да работи само с 20% от капацитета си.
Според метеоролозите не се очакват валежи, които да повишат нивата на Дунав през следващите дни или дори седмици. Реката преминава през 10 държави, отдръпването на водата е разкрило скали, корабокрушения, дори бомба от Втората световна война. Праисторическите кости на мамут са открити на речното в Северна България, е експерти от регионалния исторически музей в Русе изследват рядката находка.
Недостигът на вода се очертава като една от най-големите заплахи за енергийната сигурност на Югоизточна Европа, тъй като сушата нарушава производството на ядрена, водноелектрическа и топлоенергия. Загубите ще се измерват със стотици милиони евро, защото нарастват разходите за внос, налагат се съкращения на промишленото производство, замразяват се доставки на зърно и гориво.
Ако се запази тенденцията за нивото на реката, ще бъдем спокойни за работата на АЕЦ “Козлодуй“ още две седмици. Ситуацията е трудна, но в момента нещата са под контрол, заяви министърът на енергетиката Ива Петрова. Според изпълнителния директор на ЕСО Кирил Георгиев към момента няма проблем за електроенергийната система на страната. България продължава и да изнася еленергия към страните от региона.
Оказва се, че българската АЕЦ е изпълнена така, че да има сериозни резерви при различни рискове. Още при проектирането българските инженери са били наясно, че най-голямата опасност не е само високото ниво на реката, а и продължителната суша. Затова са заложени решения, които десетилетия по-късно продължават да гарантират производството. При изготвянето на проектите са използвани над 100 години хидроложки наблюдения на Дунав, за да бъде гарантирана работата на централата и при изключително ниски нива на водите. Бреговата помпена станция не черпи вода директно от плиткото корито на реката, а е изградена в дълбок залив, който осигурява стабилно водно огледало дори при силно понижение на нивото на водата. Това предпазва съоръженията и осигурява надеждно водоснабдяване за охлаждането. Не по-малко важно е и друго решение – речната вода не охлажда самия ядрен реактор, а кондензаторите във вторичния, нерадиоактивен контур. Именно тази система позволява безопасна и ефективна експлоатация на централата.
Но дори и да работи българският АЕЦ, дори да бъдат включени всичките ни ТЕЦ-ове и ВЕЦ-ове проблемите на континента трудно ще бъдат решени. Първо, защото Дунав свързва пристанища, рафинерии, електроцентрали от Централна Европа до Черно море. Затрудненият речен транспорт ще измести част от товарите към жп линии и шосета, а те имат ограничен капацитет. Освен това падналото производство в няколко държави рязко ще увеличат нуждата от от внос на ток, което ще вдигне още цената му.
Преговорите за мир между САЩ и Иран са на мъртвата си точка, което предизвиква резки движения в цените на петрола. Войната Украйна – Русия се измести в Черно море. Заради ударени кораби с петрол, Москва спря износа на дизел, което предизвика рязкото му поскъпване. На българския пазар литърът достигна пиковото равнище от 1,80 евро. Дизелът е основното гориво за транспорта и за земеделските машини и ще предизвика още инфлация. Всичко това ще продължи да се трупа на гърба на европейската икономика, която и изобщо не е в цветущо състояние.
Асен Личев, бивш министър на околната среда и водите: Само ние на Долния Дунав ли сме глупавите държави?
Критичното състояние е паметник на корупцията, липсата на стратегическа визия и тоталната глупост
Климатичните промени не са единственият виновник за пресъхването на Дунав. Жегата и сушата в Европа това лято са еднакви за всички. Разликата е в държавното мислене и инженерната недалновидност. Докато Централна Европа е опитомила реката и печели милиарди, България и Румъния извършват брутално икономическо самоубийство, оставяйки своя участък в средновековно състояние. Това написа в профила си във Фейсбук Асен Личев, министър на околната среда и водите в служебното правителство на Стефан Янев.
В участъка на над „Железни врата“ (Централна Европа) реката работи като денонощна жива транспортна магистрала. Корабите плават един след друг без никакво забавяне. Германия, Австрия, Словакия и Унгария са изградили десетки шлюзове и хидровъзли, които контролират и изкуствено поддържат дълбочината на водата, обяснява Личев, който е хидрогеолог по образование. Човешкият разум е победил сушата – индустрията работи, земеделието се напоява, а бизнесите нямат загуби.
Не е така в участъка под „Железни врата 2“ (България и Румъния). Там корабоплаването е клинично мъртво, международният воден път е превърнат в пясъчна пустиня. Речното корито около Лом е побеляло от масивни, изплували пясъчни острови. Товарните кораби са спрели на рейд (скорост 0.0 възела), защото шлеповете им ще заседнат на дъното. Веднага след сръбското пристанище Прахово нивата се сриват катастрофално в трайно отрицателни стойности. Пресъхването застрашава охлаждането на румънския АЕЦ „Черна вода“, ВЕЦ-овете са пред колапс, а стотици села в региона вече са на воден режим.
Защо се случва това? Когато има суша, Сърбия и Румъния затварят шлюзовете на „Железни врата 2“, за да спасят собственото си корабоплаване нагоре по течението. Те изпускат надолу само санитарен минимум. Тъй като България и Румъния над 50 години отказват да построят планираните хидровъзли надолу по течението (като Никопол-Турну Мъгуреле), тази оскъдна вода просто се разлива в плоското корито, изпарява се и изтича в Черно море. Ако имахме изградени стени и шлюзове, те щяха да върнат водата обратно като подпор, нивата при Лом щяха да са положителни и корабоплаването нямаше да спре за ден.
Критичното състояние на Долния Дунав не е природно бедствие. То е паметник на корупцията, липсата на стратегическа визия и тоталната глупост на две правителства, които превърнаха най-голямата европейска речна артерия в плитка селска бара, обобщава ситуацията Асен Личев.
Енергийният експерт Боян Рашев: Няма да имаме дефицит на ток, но ще е скъп
В България е спокойно, защото не сме унищожили всичко, създадено по време на комунизма
-Какво се случва, господин Рашев, посред лято и енергийна криза застигна Европа. Само ни остана и дефицит на електроенергия?
– В България е спокойно, защото не сме унищожили всичко, създадено по време на комунизма. Но у нас имаме всякакъв вид централи и във всяка една ситуация има какво да работи. Очевидно в Унгария и Румъния както ядрените централи, така и ВЕЦ-овете не работят на пълна мощност. А ние ще продължаваме да печелим от това, защото ще продължим да изнасяме електроенергия. Но под „ние“ разбирайте собствениците на централи и на батерии, защото образно казано между 10 олигарха и българското общество има разлика.
-Ако обаче сушата продължи по-дълго и нивото на Дунава спадне още, ще се наложи ли ограничения и за нашия АЕЦ?
Тогава ще включим въглищните централи, все още не сме ги унищожили. В момента ТЕЦ“Марица изток 2“ работи с 800 – 900 мегавата, а потенциалът е 1600. ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ изобщо не работи, а има два блока, които могат да се включат и ще дават 450 мегавата. AES Гълъбово стои, но може да тръгне, стига правителството да реши, че може да направи сделка с американците. Тоест имаме капацитет дори и единият блок на АЕЦ“Козлодуй“ да спре. (Изключвам варианта да спрат и двата, защото това е вече много екстремна ситуация.) Ние имаме достатъчно въглищни мощности, освен това за разлика от по-голямата част от Европа имаме много вода в язовирите, защото тази зима имаше доста валежи. Разполагаме с водни централи с голям капацитет, ПАВЕЦ“Чаира“ вече работи с две турбини. Ние сме доста добре защитени, но цената на тока е висока. Като има голяма дупка в съседни страни, я запълваме, а това дърпа и цената при нас, защото пазарът е един. А високата цена на електроенергията е убиец за икономиката. Това че някой производител на еленергия изкарва повече пари, изобщо не означава, че България като цяло печели. Напротив икономиката губи.
– Значи, добре че не затворихме въглищните ТЕЦ-ове въпреки големият натиск от Брюксел.
– Разбира се, това е критично важно. Сега през лятото проблемът е относително малък, защото като има слънце фотоволтаиците произвеждат, има и много батерии и се свързват двата края. Обаче зимата ще бъде напълно различно, тогава въглищата ще спасяват положението. Ако и цяла есен няма дъждове в Западна Европа, тогава ще стане голям проблем. Дунава се пълни основно от Алпите и Карпатите. Ето защо диверсификацията не е идеологически избор, а условие за сигурност. Колкото по-разнообразен е енергийният микс и колкото повече възможности има системата да замества временно отпаднали мощности, толкова по-малко ще зависи от капризите на времето, войните и случайността.
– Излязоха информации, че самото проектиране на АЕЦ“Козлодуй“ е направено така, че да издържа на много ниски води на Дунав.
Вярно е. Много е лесно да направиш един проект перфектен без никакви ограничения на парите. Тогава са правили сметката да работи добре. И да, това е факт. Обаче, ако такъв проект се прави сега, много малко вероятно е да се изпълни с такъв мащаб, с такъв допълнителен капацитет за охлаждане какъвто нашият АЕЦ има в момента. Той няма охладителни кули като 95% от атомните централи, а огромни охладителни басейни. Хората са го направили умно, с голяма доза мисъл за покриване на всякакви рискови без оглед на разходите.