Боян Рашев е роден в Ямбол, има бакалавърска и магистърска степен по управление на околната среда и ресурсите от Германия. Създател е на denkstatt, водещата консултантска компания за устойчиво развитие в България. Работи както с компании от целия икономически спектър, така и с институционални клиенти в България и чужбина. Днес поддържа аналитичната платформа MindYourFuture.org, чрез която се опитва да внесе рационален оптимизъм в публичния диалог за енергетика, ресурси и околна среда.
– Господин Рашев, верни ли са твърденията, че цените на бензина и дизела у нас са изкуствено натискани и сега, след като новото правителство влиза в управлението, те ще бъдат отпуснати. Очаква ли ни пореден шок с цената на горивата?
– Подобни тези са политическо говорене, защото цените не са изкуствено натискани или поне аз не виждам кой и как може да направи това. А че ще има повишение, това е най-вероятно вярно, но не можем да го избегнем, защото не зависи от нас. Не мисля, че има някакъв политически заговор срещу новото правителство и не знам как подобно нещо би могло да функционира.
– Защо Обединените арабски емирства (ОАЕ) напускат ОПЕК и как тази стъпка ще се отрази на пазара на петрол?
– Има много възможни причини и обяснения и най-елементарното е, че искат да увеличат добива, защото имат капацитет. В момента, каквото и да направят, не могат да произвеждат повече, тъй като Ормузкият проток е затворен, но когато се отвори, ще имат тази възможност и ще печелят повече. Дали има някаква договорка между САЩ и ОАЕ, дали търсят да се противопоставят на Саудитска Арабия по някакъв начин, това са разсъждения, а аз не обичам конспиративни теории. След като ОАЕ напусне, ОПЕК ще продължи да губи контрол върху пазара на нефт, а основната причина е огромният ръст на добива в САЩ, в Канада, в Бразилия, изобщо в държави, които са извън групата. Което автоматично означава, че нефтът трябва да поевтинее, защото ОПЕК го има, за да поддържа цената по-висока и тези държави да правят повече пари. Но в краткосрочен план, през следващата една година, никой не знае каква ще е цената, защото зависи от това, което ще се случи в Залива.
– Каква е вашата прогноза за глобалния пазар на петрол и какви са възможните сценарии?
– През следващата седмица пазарът на петрол буквално може да стигне 200 долара, защото вече два месеца по 12–14 милиона барела дневно не се добиват. Тази дупка се увеличава и светът живее от натрупани запаси, от някакви количества по кораби, обикалящи моретата. Голям ръст на добива, който да покрие тези загуби, никой не може да реализира. До 1 май 650 милиона барела не са добити в сравнение с това, което обичайно се произвежда. Дори днес да се отвори Ормузкият проток, над 1 милиард барела ще стане дупката, защото ще трябва време всичко да заработи нормално. Напрежението ще се натрупва и колкото по-дълго продължава кризата в Персийския залив – толкова по-зле.
– Означава ли, че по-ниски цени на петрола не могат да се очакват в близките месеци?
– В момента, в който се отвори протокът, цената вероятно ще падне, примерно, с 10 долара до около 90–95–100 долара за барел. Но ниски цени като 60 долара – това го забравете. Няма как да видим подобно нещо през следващата година-година и половина.
– Освен високи цени възможен ли е дефицит на горива?
– Дефицит вече има в Югоизточна Азия и Австралия, в някои държави хората още от края на март се ограничават. Примерно, в Тайланд раздават талони за 10 литра на ден, толкова можеш да заредиш. Това го има от края на март там, защото тези страни зависят в огромна степен от износа на горива от Залива. Но локалният недостиг започва да се решава от глобалния пазар, което ще доведе до повсеместен дефицит и ще стигне и до нас. Въпрос на време е. Първо при керосина ще се усети недостигът и неслучайно авиокомпаниите, включително и в Европа, съкращават полети, отказват се дестинации, които не са печеливши. По различни оценки в Европа има керосин за между три и шест седмици. България е малко по-сигурна в това отношение, защото имаме „Лукойл Нефтохим“, а той произвежда повече, отколкото е нашата вътрешна нужда. Обаче създаде ли се недостиг на керосин, примерно, в Италия, полетите от София ще спрат, тъй като самолетът трябва и там да зареди. Така че незасегнати няма да има. Първо ще започне да се появява недостиг на някои по-малки летища в Европа.
– За колко време „Лукойл“ има нефт за преработка?
Със сигурност имат за този месец, а най-вероятно и за юни. Нефтът идва от Азербайджан и Казахстан и го внасяме основно от черноморските пристанища на Русия, но напоследък украинците започнаха много да ги атакуват. Разбирам, че хората водят война, обаче може да се окаже, че удрят интереса на страните от Европейския съюз, включително и на България. Ние имаме интерес пристанището в Новоросийск да работи, не да е взривено. Нещата са доста обвързани.
– Кои групи стоки са най-зависими от поскъпването на горивата и какъв ще е ефектът върху крайния потребител?
– Няма нещо, което да не е зависимо от поскъпването на горивата, тъй като всичко най-малкото бива транспортирано. Но примерно, пластмасите, които са навсякъде и във всичко, се правят от нефт и са пряко свързани с цената му. Логистиката е ясна – с транспорта цените на всичко се увеличават. Туризмът също ще бъде ударен, защото билети за всякакви автобуси, самолети, изобщо целият превоз поскъпва. Земеделието вече усеща ефекта, защото скочиха цените едновременно и на горивата, и на торовете, които са базови. Такава голяма енергийна криза води до рецесия – дали ще стигнем дотам, зависи от продължителността на конфликта.
– Едни от първите решения на новото правителство ще са мерки срещу високите цени. Какво може да се направи според вас?
– Много трудно може да се направи нещо адекватно. В момента, в който сложиш тавани на цените на горивата, реално лъжеш потребителя и той продължава да купува, но ще дойде моментът, когато бензиностанциите ще са празни. Подобна мярка води бързо до физически недостиг.
– В някои държави, включително от ЕС, го направиха.
– Да, но то не е чрез таван на цените, а чрез субсидирането им. Теоретично има таван, но компаниите, които продават, си взимат парите от държавата, за да имат достатъчно средства да купуват.
– Как ще коментирате намерението на Европейската комисия до лятото да представи План за действие за електрификация, за да намали прекомерната си зависимост от вносни изкопаеми горива и да увеличи собственото си производство на енергия от ВЕИ и ядрени централи?
– Комисията има такива намерения не от днес. През последните двадесет години помня много планове да се увеличават ВЕИ-тата и делът на електричеството. Слава богу, появи се някакво ниво на разум, сетиха се, че има смисъл да се изграждат ядрени централи, а не да се затварят. Обаче не мога да разбера защо някой си мисли, че може в краткосрочен план да реши проблема с недостига на нефт и газ чрез ВЕИ и електрификация? Данните на ЕС показват, че през 2010 г. 22% от крайното енергийно потребление се покрива от електричество, останалите 78% – директно от горива. През 2024 г., след 14 години големи инвестиции, 23% се покриват от електричество. Какво точно смятаме, че може да се направи в краткосрочен план? Има някакви хора, които не искат да схванат, че енергийната система не е само електрони, а преди всичко молекули – нефт, газ, въглища, дървесина, всичко това, което горим.
– Резервен вариант ли са въглищните централи за нас?
– В България електричеството ще стане евтино, ако се премахнат въглеродните квоти. Тогава въглищните централи ще работят и ще продават на цена, която ще свали цената на микса значително. В момента през деня благодарение на соларите цената на тока може да е нулева, но вечер стига 200 евро. Ако въглищните централи работят, без да плащат въглеродни квоти, таванът на тока вечер ще бъде 65 евро.
– Изглежда, че войната в Иран ще изиграе възродителна роля за атомните централи в света?
– Ядрената енергетика беше започнала да се възражда, защото изкуственият интелект изисква толкова много енергия, че няма как да се захрани без атомни централи. ВЕИ също ще продължат да се развиват, но трябва да разберем, че светът живее в перманентен недостиг на енергия и трябва да ползва всеки енергиен източник, който има. А отделните държави винаги имат специфични особености и трябва сами да си правят микса. В България имаме ядрена централа, имаме добри условия за ВЕЦ – големи язовири и ПАВЕЦ, но единственото гориво, което имаме, са въглищата. Ясно е, че от слънце и вятър трябва да добиваме енергия, но тя няма как да замени всичката друга енергия – по-скоро се добавя към нея. Залитането само в една посока винаги е грешно.
Маргарита ДИМИТРОВА