Иван Хиновски е роден през 1947 г. в Луковит. Инженер по образование, той има повече от 40 години опит в управление на проекти в енергетиката. Бил е член на държавната пускова комисия на АЕЦ „Козлодуй“, а по-късно и зам.-председател на борда. Оглавявал е ядрена дирекция в „Енергопроект“, бил е изпълнителен директор на НЕК. Работил е като консултант за световни компании като „Уестингхаус“, „Сименс“, „Фраматом“, „Газ дьо Франс“ и ЕБВР. Председател на Българския енергиен и минен форум.
– Господин Хиновски, очаквахте ли да паднат санкциите за българските дружества на „Лукойл“ и какво означава това?
– Да, очаквах го, защото всички страни, към които прилагат този подход, получават временна отсрочка. Но пак да подчертая – това е временно решение.
– Вече има и назначен особен управител, изненада ли ви, че беше избран Румен Спецов, който е изпълнителен директор на НАП?
– До голяма степен – да. Очаквах специалист по преработка на петролни продукти и търговия с петрол. Получихме данъчен специалист. Ще видим, нищо не е ясно оттук нататък.
– Вие твърдяхте, че длъжността „особен управител“ е добре да бъде заета от повече от един човек. Още ли смятате така?
– В закона пише един, двама и най-много трима. Решението да бъде един не е грешка, но това на настоящия етап не е достатъчно, за да заработи рафинерията ефективно. Продължавам да смятам, че е по-добре един от екипа да е представител на западна нефтопреработвателна компания, защото това вдъхва увереност, че ще се работи за прозрачни доставки, независимо от руските източници. Т.е. ще бъде независим от Русия. Трябва много добре да се разбере, че този български особен управител ще бъде наблюдаван под лупа от ОФАК (агенция на министерството на финансите на САЩ, която администрира и прилага икономически и търговски санкции – б.р.) и от ЕК относно потенциални връзки с руски компании.
Особеният управител в никакъв случай не може да обхване всички многообразни дейности в компанията – международна търговия с петрол, технологични процеси по преработката му, ремонт и поддръжка на инсталациите, договори за продажба на горива, международни правни режими. Трябва да е наясно с характера и състоянието на санкциите, как се подготвят договорите. Т.е. няма как един човек да знае всичко. Необходимо е да има добре подготвен екип под себе си.
– Налага ли се промяна в екипа, който управлява в момента рафинерията?
– Там работят професионалисти по доставки и преработка на петрол. Разбира се, на най-високите нива, например мениджъри, които купуват суров петрол и продават продукти, ще има промени със сигурност. До момента търговската политика се е водела основно от собственика на „Лукойл-Нефтохим“ – LITASCO, която е руска компания, но по-нататък тя вече няма да е фактор в тези решения.
– Изглежда, че плановете са през следващите няколко месеца да има нов собственик на рафинерията?
– Такава е единствената идея. Това, което в момента се случва, е временно решение и аз се опасявам, че нашите управляващи смятат, че е крайният успех. След пет месеца, на 29 април, изтича разрешението за работа на комплекса, след което срокът или трябва да бъде удължен, или да има нов собственик, но не виждам да се готвят и това ме притеснява.
– Какво мислите за възможността особеният управител да продава активи на компанията?
– Записано е, че особеният управител може и да продава, което е супергрешна стратегия, защото дори и в настоящата фаза трябва да поддържаме някакви колегиални отношения със собственика. Този особен управител ще управлява чужда собственост, ако реши да продава, ще бъдат заведени арбитражни дела, ще бъде страшно. Погледнете, Германия още не е отворила тази тема, защото и досега работата на въпросния особен управител там е много затруднена от непрекъснати процедури и съдебни жалби. Да не забравяме, че макар той да може да оперира по международното право, собственикът има право да обжалва негови стъпки и действия.
– Появи се идея Българският енергиен холдинг (БЕХ) да купи активите на рафинерията?
– Тази идея не е възможна по няколко причини: първо, БЕХ има огромни дългове. Освен това няма опит, не разполага с кадри, които да му позволят да оперира и като рафинерия. Но най-важното е, че няма финансов капацитет. Да стане БЕХ собственик на рафинерията в Бургас, е мечтата на босия Ганю да си купи мерцедес.
– Има ли хипотеза, че до края на април догодина ще спре войната и всичко ще си продължи постарому?
– Не – дори войната да приключи, Щатите и Великобритания ще продължат да си водят антируска политика в областта на петролните продукти. Дано войната да свърши, но смятам, че тези санкции няма да отпаднат.
– Вярно ли е, че от една година в Бургас не се преработва руски петрол?
– Да, така е. От една година се използва друг петрол. Поначало нашата рафинерия работи с микс от различни сортове петрол, не е само един руски, миксира се иракски, либийски и т.н. Относно доставката на суровина няма проблеми.
– Появиха се различни информации за резервите на България от бензин и дизел. При новото положение важно ли е колко са резервите? Знаете ли точно за колко време имаме и къде се намират тези количества?
– Никой не може да каже точно в момента. По европейска директива трябва да имаме резервни количества за деветдесет дни, но не знам дали това е така. Когато особеният управител влезе в действие, трябва да направи входен одит на „Лукойл – Нефтохим“ и да се види какво е реалното положение и там. Част от държавните резерви не са на територията на България, защото у нас нямаме толкова големи хранилища. Но където и да са разположени, има начин да бъдат транспортирани, например чрез танкери или други средства. Много е важно да се знае колко са тези количества, защото, ако има резерв от суров петрол, комбинатът ще продължи да го преработва. Но той в даден момент ще свърши. Мисля, че имаме за не повече от 10–15 дни резерв от суров петрол, защото практиката е да не се купуват големи количества, тъй като се изискват огромни складове. През това време особеният управител трябва да осигури нови покупки, а не виждам как ще се случи, защото се изискват милиони долари, обезпечени от банки. Става дума за поне 80–100 милиона първоначално. Т.е. особеният управител трябва да разполага с огромен първоначален капитал, за да поръча суровина, да я достави и да започне да я преработва. Това е големият риск в цялата работа. Важна е схемата, по която ще идва петролът – дали чрез танкери, или чрез Каспийския тръбопровод, което е най-логично. Всичко това изисква новият управител да осигури компетентен екип, който да взима решения. Най-голямото ми притеснение е знае ли той какво ще прави.
– Докато се организира работата по нов начин в бургаската рафинерия и през това време свършат резервите, има ли откъде да си внесем бързо горива?
– Никога няма да останем без горива. Това са продукти, които се предлагат на много борси и около нас. Просто ще плащаме цената на бензина такава, каквато е в Западна Европа, с около 20% по-висока, отколкото в България. При нас е по-евтино, защото имаме рафинерия и преработваме нефта тук.
– Вие сте уважаван енергиен експерт, мислехте ли преди месеци, че можем да стигнем до този момент?
– Да, още преди две години, включително в редица телевизионни предавания, говорехме, че този особен управител трябва да бъде назначен, защото очаквахме, че ще се стигне до такъв преход. Но нашите предложения не бяха приемани. В Германия има рафинерия на „Роснефт“ и още през 2023 г. предприеха подобен ход. Ето, две години в Германия се работи по този модел, а собствеността не е променена, просто управляват немски мениджъри, назначени от държавата.
– Защо се наложи засилена охрана на рафинерията в Бургас, откъде може да дойде заплахата?
– Всякакви терористични заплахи може да има. Нищо не се знае. Но мисля, че Русия няма интерес да си уврежда своята собственост. За всеки случай и предохранително е логично нашата страна да взима мерки.
– Как гледат руснаците на всичко, което става с тяхната собственост?
– Смятам – с разбиране и със съжаление. По-скоро се надяват, че един ден нещата ще се оправят. Да мине войната, да почне период на установяване.
Маргарита ДИМИТРОВА