31.7 C
София
неделя, 21 юли 2024 г.

Ерата на Корнелия приключи, преди тя да приключи БСП

Явор ДАЧКОВ

Социалистите май хванаха последния влак, но все още не е ясно дали той ще ги извади от небитието, в което ги прати червената лидерка. Истината е, че Корнелия Нинова подаде оставка с идеята да се преизбере през есента. Вътрешният й кръг обаче най-накрая прецени, че тя ще довърши партията, и се отказа от нея. Затова и Нинова нарече това вътрешнопартиен преврат, без да си дава сметка, че се самоиозобличава.

Какъв преврат след лично подадена оставка от самата нея заради слабия резултат на изборите, както обясни самата тя? С думите за преврат тя сама се издаде, че е подала оставка фиктивно и е очаквала да се преизбере, тъй като държи апарата в ръцете си. Така направи немного отдавна, подавайки пак театрално оставка. Този път не успя, защото членовете на ръководството на БСП проявиха инстинкт за самосъхранение на цялата партия и успяха да я изолират. Най-вече чрез решението на контролната комисия на партията, която излезе със становище, че Нинова не може да се кандидатира за трети път като лидер на червените. Напълно правилно решение, защото Корнелия Нинова се беше засилила да наруши устава на партията си, да погази всички правила и да се яви на вътрешнопартиен избор за трети, противоуставен мандат.

Предполагам, че капката, която преля чашата на нейния кръг, бе протежето й Калоян Методиев. Нинова го сложи на избираемо място в листата на партията без съгласието нито на структурите, нито на ръководството. Не е ясно с какво бившият лидер на младежкото СДС превзе сърцето на червената лидерка, но от пет години тя е неразделна с него и споделяше най-дълбоко пазените си тайни, като оръжията за Украйна например.

Изглежда, че тази близост й е замъглила преценката, защото брутално наложи Методиев в последния момент в червената листа при крайно ограничени възможности – БСП едва вкара 19 депутати. Това разгневи колегите й, доказателство за което е фактът, че първата им работа след изборите бе да покажат вратата на Методиев, като го изключиха от групата и го призоваха да напусне и парламента. Нещо, което той, разбира се, не направи и остана да се търгува като независим депутат.

Под лидерството на Нинова БСП изгуби 800 000 избиратели, което е катастрофа с риск за летален изход. Мисля, че това е основната причина, поради която хората в ръководството на партията решиха да приключат с нея, за да дадат последен шанс на БСП.

Жалко, защото началото на Нинова като лидер беше силно. Тя се ползваше с огромното доверие на червените редови членове, избрана пряко от тях, и имаше възможност да започне широко ляво обединение. Вместо това започна войни по всички фронтове, но най-пагубен се оказа този с президента Радев. Само заради него Корнелия изгуби няколкостотин хиляди гласа, които така и не се върнаха в БСП, а се разпиляха между „Промяната“, ИТН, „Възраждане“ и прочее.

Днес въпрос е дали тези избиратели могат да се върнат при червените. Тези дни Борислав Гуцанов описа няколко първи стъпки, които предприема временното ръководство, които звучат адекватно и разумно.

Председателят на парламентарната група призова за нормализиране на отношенията на „столетницата“ и всички останали фигури от лявото пространство, получили старта си от БСП, в това число и президентът Румен Радев.
„Пределно ясно в изявления в лично качество винаги съм говорил, че трябва да се обърнем към всички хора, които по някакъв начин са били обидени в БСП и са се откъснали от БСП и направиха проекти. Трябва да има силна левица, силно БСП. БСП е партията, която може да направи това обединение. Конкретно говорейки за институции – като президентската институция, които бяха издигнати и подкрепени за втори мандат от БСП, е нормално да има нормализиране на отношенията.“

Това е разумният подход. Социалистическата партия все още има шанс да се задържи над четирипроцентовата бариера и дори да прескочи десетте процента, ако предприеме енергични оздравителни действия. А в днешните времена на раздробен парламент и сложни коалиционни конфигурации това не е никак лоша позиция. БСП може да има само малки очаквания, но това е по-добре от пълното изчезване. Въпрос на организация и честен разговор за бъдещето. В левицата имат традиция идейните течения – тъкмо сега е моментът да се предизвика енергичен вътрешнопартиен разговор, който да се опита да формулира идеологическия профил на днешните леви и да им отговори. Те няма да са толкова много, но могат да се окажат достатъчно, за да върнат партията в играта за власт. Нещо, което би трябвало да е основната цел на всяка политическа формация.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини