-9.2 C
София
вторник, 11 февруари 2025 г.
Категории:

ЕС да смени щатския с швейцарски модел

Крайнодесният Херберт Кикъл

Крайнодясната „Партия на свободата“, основана през 50-те години на миналия век от бивш офицер от SS, е напът да вземе властта в Австрия. Президентът Александър ван дер Белен неохотно връчи на лидера Херберт Кикъл мандат за съставяне на коалиционно правителство, след като центристите не се разбраха.

АПС, която спечели изборите през септември с 29% от гласовете, сега води преговори с дясноцентристката „Австрийска народна партия“. АНП се заричаше да бойкотира партията с нацистки корени. Но щом стана ясно, че не може да се постигне съгласие за алтернатива, тя бързо смени лидера си, за да се откаже от това обещание и да участва в преговори.

АПС беше младши партньор в правителство, ръководено от АНП през 2019 г. За първи път обаче ще е старши, следователно основен фактор, който взима управленските решения.

Политическите събития в Австрия рядко предизвикват голямо вълнение на международната сцена. И все пак издигането на власт на една горда крайнодясна партия в родината на Хитлер заслужава специално внимание. Особено във време, когато твърдата десница печели по цял свят. Трябва да разгледаме Австрия, за да разберем слабостите на западния либерализъм, които ни доведоха дотук.
Правителство на „Австрийската партия на свободата“ би било значителна победа за Русия. Когато през 2017 АПС за първи път влезе в управление с АНП, тя имаше споразумение за приятелство с „Единна Русия“ на Путин. Като вътрешен министър, сегашният й лидер Кикъл нареди рейд срещу австрийската служба за вътрешно разузнаване.

Атаката на Кикъл беше последвана от някои от най-значимите шпионски скандали в Европа. През 2019 тогавашният лидер на АНП и вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе беше заснет да приема подкуп от предполагаем руски олигарх, което доведе до падане на властта. Същото правителство беше подписало и най-дългото европейско споразумение с „Газпром“. Сделката за покупка на газ до 2040 г. сега ще е в основата на правни спорове около прекратения транзит през Украйна към Централна Европа.
След руското нахлуване в Украйна АПС се въздържа от същата степен на пропутински политики, но връзките все още са дълбоки. Външният министър в периода 2017–2019 Карин Кнайсъл, която танцува с Путин на сватбата си, сега работи за свързан с Кремъл мозъчен тръст. Партията също така призова за възобновяване на търговията с руски газ. Киев отказва да поднови транзита, но АПС вероятно ще се съюзи със словашкото и унгарското правителство, за да окаже натиск върху украинците.

Австрия е дом на един от най-големите газови хъбове в Европа. Баумгартен е ключов разпределителен пункт за руския газ, но също обслужва норвежкия и друг северен внос. Попадането на стратегическия център под контрола на правителство, приятелско на Путин, е значителен риск.

След старта на преговорите за дясноконсервативна коалиция европейските власти вдигнаха шум за евентуално налагане на санкции срещу Австрия поради неспазване на бюджетен дефицит под 3% (този въпрос беше игнориран, докато центристите водеха преговори). АПС реагира на заплахата, като обяви постигнато споразумение с АНП за съкращаване на разходите с 6,3 млрд. евро. Брюксел бързо се съгласи, че това ще изпълни изискванията за дефицита.

ЕС мълчи дали бъдещата власт ще спазва ценностите на блока, след като в манифеста на АПС се призовава за австрийска „хомогенност“, постигната чрез „ремиграция“. Тъй като ЕС изглежда неспособен и нежелаещ да стори повече, за да промени политическата траектория на Австрия, правителство на АПС изглежда неизбежно.
Подобно на други места в Европа и дори в САЩ, възходът на крайната десница в Австрия не е само собствено постижение, а пряко следствие от либералните провали.
Дясноцентристката АНП се оказа втора цигулка, защото не успя да спечели доверие. Аферата „Ибиса“ и последвалите други разследвания отблъснаха много избиратели. Скандалите, свързани с раздаване на изгодни постове, договори и лицензи за хазарт на политически поддръжници, оставиха впечатление, че е партия на корумпирани елити.

Лявоцентристката Социалдемократическа партия е също толкова опетнена, последният й канцлер Кристиан Керн е разследван за бизнес сделки. Третото място на изборите миналата есен с 21% от гласовете е най-лошото й представяне в историята.
След като двете основни центристки партии не убедиха избирателите, че могат да загърбят връзкарството и корупцията, АПС запълни вакуума, представяйки се като радикална опозиция на естаблишмънта. Тя има свои скандали от края на 90-те години под ръководството на Йорг Хайдер, но бързо скъса с опетнените си лидери и зае все по-популярната платформа на евроскептицизма, автономията и консерватизма. Дори представи „ремиграцията“ като подкрепа за „социална държава за истинските австрийци, които я заслужават“, превръщайки се в основна популистка сила, изправяща се срещу „корумпираните“ либерални партии.
Крайнодесните започнаха своя възход в други страни при сходни условия, на база години на либерални провали и корупция. „Алтернатива за Германия“, която също подкрепя „ремиграцията“, се очертава да заеме второ място на изборите през февруари.

Европейският либерализъм е в криза – в Австрия, Германия и отвъд. Крайнодесните, вървящи към властта из целия континент, заплашват газовите пазари, бъдещето на Украйна, самите ценности и принципи, около които някога се обедини Европа.
Либерализмът в Европа отчаяно се нуждае от ново послание. В този кризисен момент може да се обърнем за вдъхновение към есето на австрийския икономист Леополд Кор „Разединение сега“. Публикувано през 1941 г., когато цената на неуспеха да се обединим срещу крайната десница на изборите в Австрия и Германия наближава ужасяващия си апогей, есето на Кор предлага шаблон за възможен отговор днес.
Кор смята, че всяка потенциална „Европа на нациите“ е обречена на провал, ако не се основава на автономни единици, малки като градове-държави. Той разбира, че желанието за „хомогенност“ позволява политическа сплотеност. Предупреждава, че това може да доведе и до спорове, напомняйки как херцогът на Тирол обявил война на баварски граф заради откраднат кон. Според Кор малките субекти изолират проблемите, например херцогство Лихтенщайн и Залцбургското архиепископство изобщо не разбрали за войната.

Визията на Кор се основаваше не на създаване на Съединени европейски щати, а върху адаптиране на швейцарския модел на кантонален суверенитет, който би положил основата за по-стабилна федерализирана Европа.

Възгледът на Кор трябва да бъде възприет от европейските либерали. Те явно вече са се отказали да използват федералните правомощия, които дадоха на Брюксел, за да се противопоставят на крайнодесни правителства. Тъй като не предлага алтернатива на популистките десни наративи, либерализмът ще продължи да губи избори.

Разработването на алтернатива по Кор е единствен подходящ отговор на популярните искания за повече суверенитет и локално сближаване. И на свой ред ще положи основа за една по-стабилна и ефективна Европа.

Максимилиан ХЕС

Максимилиан Хес е член на американския Foreign Policy Research Institute и основател на базирана в Лондон консултантска компания за анализ на политическия риск. Изследва връзките между търговия, дългове, международни отношения, застъпването на политически и икономически мрежи. Автор на Economic War: Ukraine and the Global Conflict between Russia and the West.

 

Последни новини

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img