Националните есенни изложби в Пловдив са от най-старите живи и до днес артистични форуми в страната, които продължават да вълнува своята публика. Началото на събитието е положено неформално още през далечната 1967 г. и във времето се утвърждава като устойчива форма, която премина дори през смутния така наречен български преход и оцеля напук на превратностите. Оцеля преди всичко благодарение на всеотдайността на българските художници, които продължават и до днес да се включват със своята работа в изложбите.
Оцеля, разбира се, и поради факта, че с организацията му през годините се занимават кураторите Борис Данаилов, Вихра Григорова, Димитър Грозданов, Моника Роменска, Пламена Димитрова-Рачева, Петър Змийчаров, Светла Москова и други. Ето защо изкуствоведът Красимир Линков коментира: „Един от най-характерните и устойчиви форуми на съвременното българско изкуство са традиционните есенни изложби в Стария Пловдив. Те никога не са имали ясен статут и винаги са били обект на дискусия, доволство и недоволство, но са оцелявали във времето и са привличали завидна публика“.
Съвсем в духа на ХХI век форумът претърпя своята своеобразна реформа през 2013 г., когато бе поверен на един артистичен директор – изкуствоведката Галина Лардева. Тази година е неговото поредно издание под това ръководство и това вече си личи с всички позитиви, а няма как – и с всички негативи.
Галина Лардева винаги се концентрира около теми, които пряко или косвено са свързани с движението или с действието. Така е и тази година – всички девет изложби са обединени около наслова „Форсиране на избора“. Изложби, пръснати на три локации – три от емблематичните къщи в Старинен Пловдив. Организаторите уточняват, че „Функции на състоянието“ (така се нарича проектът) предприема артистичен опит да откъсне явленията от нескончаемата верига от причини и следствия – безкрайна, сякаш фаталистична последователност, към която неизбежно и подчинително е свързан и човекът заедно със своите възприятия, със своя рефлекс към една изведена на повърхността резултатност.
Вместо това „Функции на състоянието“ търси възможности да систематизира и предаде осезанията на крехкия баланс на дадения момент, без да се интересува от онова, което е довело до него или произтича като негов резултат. Налице са достатъчно основания за такава възможност, доколкото единичният художествен израз представлява именно такъв неустойчив, затворен в своите непосредствени граници момент. Същевременно функцията на състоянието би трябвало да може да предаде и проекциите на автентичния човешки опит в конкретния момент, като носи следи от непосредственото виждане“.
Макар и да звучи сложно за мнозина, „Функции на състоянието“ е безспорно позитивен опит да изведе на преден план творческите търсения на девет съвременни визуални артисти – търсения, които по един или друг начин отразяват тяхната чувствителност към заобикалящата ни реалност. При селекцията им Галина Лардева, както сама тя сподели в интервю пред портал „Култура“, се води от общата им „подчертаната концептуалност, която е осезаема дори при изпълнението на чисто художнически (например етюдни) задачи. Друго общо място е доминиращият отказ от следване на чисто жанрови решения: например – не че съвсем няма портрети, но тези портрети не се мислят в жанров ключ, а, да кажем, като комплексна образна инсценировка с модулни елементи. Оттук идва и друго общо характерно: все по-относителни и функционално бездействени стават художествените видове (живопис, графика, скулптура) – все повече тежест придобива присъствието на самия материал или по-скоро на самата пластическа материалност на произведенията“.
И тук наблюдението на Галина Лардева действително е в целта си, защото виждаме рефлексии към тези процеси в работата на всички поканени да се включат във форума визуални артисти: Деница Тодорова, Елизар Милев, Емануела Ковач, Йордан Велков, Кирил Станоев, Огнян Читаков, Силвия Митовска, Слав Недев, Станислав Беловски.
Артисти, повечето от които не се нуждаят от представяне, защото с работата си отдавна са намерили своето важно място на съвременната художествена сцена. Единствено най-младият сред тях – възпитаник на Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив и магистър по живопис в НХА София – Йордан Велков, все още остава свободен от хватката на очакванията сред публиката и колегите си.
И съвсем естествено изненадва с живописни платна, в които по думите на организаторите на Националните изложби, „пейзажът е мислен не като жанров модел, а като гравитационно поле, в което времепространството се отлага като условност, разположена отвъд идеята за сюжетика и разказ. Самата представа за среда тук е функция от преноса на материя сякаш чрез различни перцептивни сили и на различно времепротичане“. С други думи, става дума дори не толкова за живопис, колкото за чувствителността на автора към обектната действителност, която намира свое въплъщение именно в образа върху платната. В нея живописта като че ли има повече преводаческа функция, отколкото сама тя да бъде носител на смисъл.
Редом с живописта на Йордан Велков, Националните есенни изложби в Пловдив и тази година ни дават балансирана среща с почерци, материали и идейни фокусирания, които имат способността да ни тласкат не само към съзерцание, но и размисъл. Размисъл, който така изострено започва да отсъства от битието ни.
