Париж през XIX век е град, в който всичко се продава – изкуство, влияние, политически тайни и, разбира се, любов. В този свят на двоен морал и златни салони една жена успява да се изкачи от дъното до самия връх, използвайки тялото, ума и безпогрешния си инстинкт за мъжката слабост. Ла Пайва е най-скандалната куртизанка на Втората френска империя. Естер Лахман, както е истинското й име, е родена през 1819 година в бедно семейство в Руската империя, там, където е имало полско население. Едва 17-годишна се омъжва за френския шивач Антоан Вийо, който освен всичко друго е и болен от туберкулоза. Младата жена бързо разбира, че ролята й на покорна съпруга не само не й допада, но я задушава. Напуска съпруга си, сменя името си и тръгва към Париж без детето си, без документи за развод и решена да достигне до върха на обществото.
Скоро след като е пристигнала в Града на любовта, тя се запознава с композитора и виртуоз на пианото Анри Херц и успява да влезе под кожата му. Силно впечатлен, той я въвежда в артистичните среди и я представя на цяла кохорта известни банкери, борсови спекуланти и политици – мъже, които плащат щедро не само за тялото й, но и за вниманието й. За разлика от много свои „колежки“, Ла Пайва не се задоволява с подаръци и бижута, а иска контрол. Сред най-известните й любовници е Ашил Фулд, министър на финансите при Наполеон III. Фулд й осигурява не само пари, но и достъп до политически кръгове, където една жена без титла не би трябвало да има място. Именно чрез него Ла Пайва започва да разбира как работи властта и как може да бъде използвана информацията, която получава в спалнята.
Друг ключов мъж в живота й е Емил Перейр, виден френски финансист, предприемач и индустриалец от еврейски произход, основател на „Креди Мобилие“. Двамата с брат си Исак Перейр играят ключова роля в модернизацията на страната през XIX век. Но Емил Перейр е женен, религиозен и морален в представите на обществото. На Ла Пайва й е необходим точно този тип мъж, който най-много се страхува от скандал. В замяна на дискретността, с която запазва връзката им далече от хорските погледи, тя получава имоти, пари и инвестиции, които й позволяват да живее като кралица.
Салонът й става сцена за политически интриги и сексуални сделки. Сред посетителите са писатели като Теофил Готие, журналисти, генерали и дипломати. Според слуховете Ла Пайва обичала да приема любовници и важни гости, докато се къпе. За много от тях тя е неофициален източник на информация, а понякога и средство за влияние. Париж шепне, че през леглото й минават решения, които после се превръщат в закони и финансови сделки.
Истинският връх обаче идва с граф Гуидо Хенкел фон Донерсмарк, който е пруски индустриалец, милионер и един от най-богатите мъже в Европа. Донерсмарк не просто я издържа, той я обожава. За него Ла Пайва вече не е просто куртизанка. Той й купува титла, финансира безумния й разкош и в крайна сметка се жени за нея, превръщайки бившата проститутка в графиня.
С неговите пари тя построява прочутия си дворец на „Шанз-Елизе“ – сграда, която шокира дори парижкия елит. Ла Пайва обзавежда хотела си в пищната помпозност и блясък на Belle Epoque. Построена между 1856 и 1865 г. от архитекта Пиер Манген, тази изключителна резиденция се отличава с великолепно централно стълбище, изработено от жълт оникс от Алжир. Интериорът е демонстрация на власт чрез лукс: стени от скъпи екзотични дървета, позлатени орнаменти и прочутата вана от жълт оникс, издялана от едно-единствено парче камък.
За десет години работа и 40 милиона евро Ла Пайва успява да изгради най-разкошния хотел във френската столица. Поръчва произведения на различни художници, непознати на широката публика. Няколко години по-късно Чарлз Гарние почерпил вдъхновение от хотела, за да създаде емблематичното фоайе на операта „Гарние“. Твърди се, че самата графиня е позирала гола като модел. Тук тя е организирала едни от най-известните партита, на които хората не само са пили шампанско. В продължение на почти един век показното луксозно място принадлежи на джентълменския клуб Traveller’s Club, който го отваря за посетители, за да популяризира този изключителен обект на културното наследство, включен в списъка на историческите паметници от 1980 г.
Пристигайки без пукната пара, Естер Лахман, по-късно известна като маркиза Ла Пайва, а след това като графиня Фон Донерсмарк, се превръща в най-богатата жена в Париж и една от емблематичните фигури на Втората империя. Но любовта й към пруските пари и мъже се оказва фатална. По време на Френско-пруската война (1870–1871) тя е обвинена, че е пруски агент и че използва салона си за шпионаж. Доказателства няма, но обществената омраза е достатъчна. Тя, която доскоро е била търпяна и дори тайно уважавана, изведнъж става символ на предателството. Принудена е да напусне Франция заедно с Донерсмарк.
Последните й години минават в Германия и Швейцария – далеч от парижкия блясък, който я е направил легенда. Богатството остава, но влиянието се стопява. Умира на 21 януари 1884 г. в замъка си в Нойдек, Прусия. Историята й е скандална, но и показателна за един свят, в който мъжете управляват публично, а жените – зад кулисите.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg