Евелина Славкова е родена в Сапарева баня. Завършила е социология и политически мениджмънт в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е в екипите на големи социологически агенции. През 2016 година става съосновател на Изследователски център „Тренд“. Участвала е в повече от 200 електорални, социални и маркетингови проучвания.
– Госпожо Славкова, кампанията стартира на 9 май, но месец по-рано започнаха да се изсипват скандал след скандал. Това изненада ли ви?
– Не, подобно нещо се очакваше заради скандалите и напрежението вътре в така наречената сглобка. Беше въпрос на време да избухне натрупаното напрежение. Въпреки че официалният старт на предизборната кампания е 9 май, трябва да отбележим, че тя вече е започнала. Не съм изненадана много и от разкритията, които валят от една или от друга посока.
– Очаквате ли войната с компромати да продължи?
– Войната с компроматите е нож с две остриета. Този, който пуска определена информация за някои лица или политическа партия, е добре да знае, че има опасност тази информация да се обърне срещу самия него. Компромати няма да липсват и в следващите дни по време на кампанията, но до този момент го няма другия, по-важния разговор. Очакваме да чуем отговори на въпроси, чиито отговори не търпят отлагане. Примерно, какво става с парите от Плана за възстановяване и устойчивост. От друга страна, е редно да говорим вече и за някои конкретни политики, защото теми като евроатлантизма, еврозоната, Шенген не смятам, че ще са достатъчни, за да привлекат и мобилизират избиратели, независимо за коя политическа партия става дума. Необходими са разговори за определени политики в определени сектори, а това засега липсва в дебата. Подценяват се избирателите от страна на политиците, ако смятат, че те не се интересуват изобщо от политики.
– Променя ли се желанието на избирателите да гласуват и как им влияе компроматната война?
– От проучванията на социологическите агенции, включително и на Изследователския център „Тренд“, се вижда, че през последните години пред урните в деня на изборите отиват основно твърдите електорати. Те си гласуват за една определена политическа сила, независимо дали са или не са разочаровани от нея. Към този момент данните показват, че не се наблюдава някакъв бум в електорално отношение, т.е. нещо по-различно от изборите през април миналата година – очакваме около 2,5–2,7 милиона да излязат и да гласуват. Ако изборите не бяха две в едно, гласоподавателите за Европейския парламент можеше да стигнат дори под 2 милиона. За сравнение, назад във времето гласуващите са били 3–3,5 милиона. Не се вижда и нов политически субект със силна заявка, която да изкара повече хора до урните.
Преди седмица ние публикувахме нашето редовно социологическо проучване, в което се виждат няколко детайли. Например при „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ до този момент се наблюдава най-голям отлив на електорална подкрепа. Техният твърд електорат е около 350–400 хиляди души. На вота през април миналата година близо 600 хиляди гласуваха за тях, но данните в момента показват отлив на около 200 хиляди. Това се дължи не само на компроматите, а и на деветте месеца сглобка, когато бяха разбити митовете „Ние с ГЕРБ никога“ и „Ние ще премахнем ГЕРБ“. В същото време пък компроматите спомогнаха да се съсипе един друг мит около тях – така нареченият морален облик, който те демонстрират. Ето една партия, която няма да успее да мобилизира в голяма степен своя електорат.
– Какви са вашите прогнози за изборите? Ще има ли изненада?
– Изненада ще има със сигурност, защото днес не можем да кажем кой ще бъде втори, кой – трети, и кой четвърти, а това изобщо не е без значение. Една е ситуацията, при която втори са ПП-ДБ, а съвсем друга, ако втора политическа сила е ДПС или „Възраждане“. Това са различни преговорни позиции, от които вече може да изхождаме какво е вероятно да се случи след изборите. Виждат се три хипотези: отново някаква сглобка между ГЕРБ-СДС с ПП-ДБ, но включвам и ДПС, защото много трудно първите две партии могат да имат 121 депутати. Обаче с прекрачването на толкова много червени линии този вариант ми се струва трудно осъществим. Вторият вариант е коалиция между ГЕРБ и ДПС с нещо трето, примерно, ИТН или нова политическа сила, която успее да влезе в парламента. И не бива да изключваме варианта за отиване отново на избори – както се казва „наесен с песен“. И трите сценария към този момент изглеждат еднакво вероятни.
– Какъв ще е ефектът с трите листи, с които се явява левицата, и защо не се случи обединението?
– Лявото пространство е изключително разроено и ляво мислещите хора няма да имат по-добро представителство в 50-ия парламент. Обединението не се случи не заради различия в политиките, които изповядват трите леви партии, а по-скоро заради личностни конфликти и по-силно его при лидерите им, и най-вече трудни разговори с Корнелия Нинова. Това пречи на обединението на лявото. Все още не измерваме „Солидарна България“ с Ваня Григорова и Мая Манолова, защото се появи преди броени дни, но при всички случаи ще отнемат гласове от БСП. Левицата също ще откъсне и ще е пореден удар за социалистическата партия. Пък и не виждам някакви послания, които да успеят да консолидират електората около Нинова. Левите избиратели няма как да са щастливи от разделението, което цари в това пространство.
– Ваня Григорова и Мая Манолова бяха само на крачка от кметския стол в София при два общински избора. Тези техни безспорни успехи лесно ли ще се транслират при изборите за парламент, или тук е по-различна ситуация?
– Със сигурност и при двете успехът е налице, когато говорим за местни избори, защото стигнаха до балотаж. А пък знаем, че електоратът в София е много по-специфичен, по-десен и син. Събра ги още по-големият успех на Ваня Григорова – малко над 4000 гласа беше разликата между първия и втория, а тя е и нова в политиката. На последните местни избори тя беше едно от ярките лица. В същото време, когато тръгваш да редиш политически проект, трябва да се опреш на някого, който знае как да работи със структури, има хора около себе си. Смятам, че това е основният спояващ елемент около Ваня Григорова и Мая Манолова. Ще видим дали това съчетание ще доведе до резултат, който ще им позволи да влязат в Народното събрание.
– Как стои „Възраждане“ в началото на предизборната кампания?
– „Възраждане“ има реални шансове да бъде и втора, и трета политическа сила. Те продължиха със своето опозиционно говорене в рамките на предишния парламент. Запазиха си посланията, че няма да влизат в колаборации и сглобки, което със сигурност има мобилизиращ ефект върху електората. Но както при местните избори, и сега те казват, че могат да управляват сами и няма да участват в никакви договорки. Но е много трудно, почти невъзможно да имат 121 депутати за самостоятелно управление. През следващите години ние ще имаме управления в коалиционен формат и когато трайно отричаш коалиция, подкрепата може и да започне да спада, защото не можеш да реализираш обещанията към своите избиратели щом не участваш във властта. Те обаче направиха интересен ход в сравнение с местния вот – сега издигнаха Петър Волгин в листата си за европейските избори. Очевидно търсят да разширят извънпартийна подкрепа. За партия като „Възраждане“ смятам, че това е печеливш ход.
– Каква е вероятността да продължи работа служебният кабинет на Димитър Главчев?
– Смятам, че вероятността е 50 на 50. Наистина толкова заплетена изглежда политическата ситуация в България, че вероятността служебният кабинет да продължи повече от два месеца си е на дневен ред. Вече няколко пъти минахме през дълги служебни кабинети, така че няма особено да се изненадаме и от това. Изборите на 9 юни и подредбата на политическите сили ще ни дадат по-ясен отговор дали ще продължи и след това работата на кабинета „Главчев“.
Маргарита ДИМИТРОВА
