Първо трябва да се запитаме: кои са добрите? И аз ще задам въпроса по привидно дразнещо наивен, а всъщност зловещо базисен начин: бедните ли са добри или богатите? И още: Иисус Христос евреин ли е, или не е? Сега ще ви говоря за друго.
Ще ви кажа за тоя тип хора, които ще скочат като стоглави лами и ще ме нарекат „илитерат“ – в горния слой на говоренето си – и „говедо“ и „тъпанар“ в по-долните слоеве на говоренето си.
Те са образовани, добре осигурени, добре охранени, високомаслени, шофьороимащи, богопомазани, титуловани, режимоверни, псевдолиберални, неолиберални, всезнаещи, тежкословни и безпрекословни, а иначе и много демократично настроени. За тях някой Платон би казал: да, свободният мъж и гражданин трябва да има минимум стотина роби. Те са такива – свободни, разкрепостени и притежаващи по стотина роби. Някои от тях са и професори, други имат социологически агенции, трети – медийни империи или поне са били важни служители в Държавна сигурност в комсомолските си години, или пък татковците им са били такива. Те са прозападно ориентирани – най-често, но могат и да са произточно – важното е коя ориентация е полезна в момента за тяхното особено ценно и важно добруване. Кое за тях е добро. Ако направим една времева екстраполация – в 1970 година те биха били директори на военен завод в Сопот или професори по социология в Института по профсъюзни проблеми „Георги Димитров“.
Тези хора и техните деца и техните внуци и техните всякавици са особено жилавият, гордо-повратлив елит на нашата мила България. Неизкоренимият и вечно възраждащ се елит от нагаждачи и чорбаджии, постигнали всичко със собствените си работни ръце или по-скоро със собствените си работни езици – чрез лизане на задници.
Те усещат откъде духа вятърът още преди на вятъра да му е хрумнало да духа. И обръщат влажните си и чувствителни носове натам, откъдето духа. Вятърът, знаят те, ще им донесе, ако не друго, поне миризма на пържени кюфтета, а може и други изгоди. Българският елит, който е бил с германците на кайзера, когато те са давали заявки, че ще са най-силните в Европа, след това е бил с германците на Хитлер, когато те действително са завладели цяла Европа, след това е бил с руснаците на Сталин и Брежнев, когато те владееха половината свят и пращаха тук студенти от братска Уганда (тогава нашите елитни хора бяха и професори в АОНСУ), а сега, по най-естествен начин е вереи поддръжник на американците на Байдън или на който там беше малоумният шеф на американците (американците обичат, защото са весел народ, да си избират президенти циркаджии и да гледат джумбуш – ала Кеч мания).
Та този тип хора, които са жилавият, пъргав, гъвкав и вечно надупен елит на България, ще скочат и ще изкрещят, че аз не съм прав. Защото нищо не разбирам, а те – учили в Англия или Америка със съветски пари – разбират всичко.
Не е толкова просто – ще кажат те.
Но аз искам – с цел провокация – да е просто, да е наивно, да е такова, каквото го приемат и както го приемат обикновените хора в моята страна.
И ето: от арабския свят хората бягат. Арабският свят е беден и пълен с проблеми. Арабският свят е най-големият източник на вече отстъпващите, но все още чудовищно важни „невъзстановяеми енергоизточници“ или „фосилни горива“. Тези страни от арабския свят, които са богати, са малко и са плътно обвързани с другите богати в света. Саудитска Арабия е една от най-чудовищно недемократичните държави в света, в която има все още публични екзекуции, рязания на крайници, пребивания с камъни и разни други подобни средновековни удоволствия. Но тя е вярна приятелка на САЩ – и САЩ казват: ние сме склонни да си сътрудничим с авторитарни режими, стига да са на наша страна. И САЩ, които са съсипали десетки държави, защото в тях „режимът е недемократичен и безчовечен“, гледат с мило снизхождение на главорезната държава съюзник.
Тоест богатите подкрепят богатите. Битието определя съзнанието. Маркс, за съжаление, е прав. Няма как да си богат и да обичаш бедните. Няма как да си богат и да си социалист, въпреки че нашият анусолизен елит е доказвал дори и обратното – че може да си свръхбогат и да си „ляв“, че и отгоре! Също така, от друга страна, няма как да си беден и да обичаш богатите. Няма как да си беден българин, да речем, и да съчувстваш на арабски саудитски шейх – ти ще съчувстваш на беден сирийски бежанец. Ще речете – има лумпени с крайнодесни възгледи. Да, има. Всеки живее в личните си фантазии – и тези лумпени може би се изживяват като аристократи от времето на Френската революция или може би като самия Хитлер.
Нашият повратлив елит, който е поддържал руския режим в България, сега поддържа също толкова активно и верноподанически американския режим в България. Ще кажете – това не са същите хора. Ще ви кажа – ако не същите хора, то поне същият тип хора или поне същите кланове и фамилии. Ако не те – то поне децата и внуците им. Познавам куп страстни поддръжници на всичко евроатлантическо, завършили в Москва (а знаете кой завършваше в Москва), но и завършили в Америка във времена, когато не можеше да се излезе от България дори до Сърбия (а знаете само кой можеше да излиза тогава!).
Тоест: не принципите, идеите и философиите… или въобще „елементите на надстройката“ са важни. А важна е „базата“ (благодаря, чичко Карл Маркс, и ти си бил евреин и племенник на създателя на империята „Филипс“ – а именно Леон Филипс), важни са икономическите подобия и икономическата солидарност – солидарността на общата изгода. Богатият – с богатите; богатият – с изгодните, с властващите и със „силните на деня“. А срещу тях – народът.
Да. Ще изреват хиляди верноподаници и „умни глави“, че не съм прав и че не разбирам от „тия работи“.
Сега – вървейки и говорейки с хора, с много хора – аз виждам една тенденция. Може и да я виждам, защото очаквам (и дори „искам“) да я видя?! Феноменът Confirmation bias винаги работи. Но аз поне го отчитам при себе си – моля и тези, които са на друго мнение, различно от моето, да го отчетат и те при себе си. Винаги виждаме това, което потвърждава тезите ни. Та аз виждам как бедните българи са на страната на бедните араби. А богатите, силни и властващи, а и принадлежащи на гъвкавия ни компрадорски и продажен елит българи – изключително много съчувстват на богатите, амбициозни и близки с най-богатите на света – с американците – израелци (не казвам евреи, защото не е политически точно). Сит на гладен не вярва! Богат съчувствие към беден няма. Нито беден – към богат. Елементарно и наивно? Мхм – да помислим, преди да отречем. Но засега ми се струва, че Маркс е печално прав. Както на глобално-политическо, така и на човешко ниво – бедните са солидарни с бедните, богатите – с богатите. Италия – с Израел. Ирак – с Палестина.
Та и пак да питам. Евреин ли е Иисус? Помощникът на бедните и казващият: По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството небесно. И богатите или бедните са добрите? В случая и въобще?
