18.9 C
София
сряда, 29 май 2024 г.

Евродепутатът Андрей Слабаков: Урсула фон дер Лайен е залята от скандали и корупция


Режисьорът Андрей Слабаков е роден през 1960 г. в София, син е на известния актьор от близкото минало Петър Слабаков и съпруг на актрисата Ернестина Шинова. В началото на 90-те години работи в Италия за телевизионните компании RAI 1 и RAI 2. Автор е на игрални и документални филми, сред които „Вагнер“, „Влак за морето“ и „Перловец – реката на живота“.

На евроизборите през 2019 г. е избран за евродепутат от ВМРО-БНД

– Господин Слабаков, приключва сегашният ви мандат като евродепутат. Като теглите чертата, какво остава под него?
– Ако питате какво предстои, отговорът е: следващ мандат.

– Кои бяха каузите, за които се борихте в Брюксел, и какъв успех постигнахте? Кое е най-запомнящото се ваше изказване?
– Говоря само тогава, когато имам какво да кажа – за „Зелената сделка“, за борбата с рака, за разширяването на Европа и по много други теми. Всичките мои изказвания може да видите на моята парламентарна страница. В Брюксел съм работил по 42 доклади и становища на отделните комисии, на които съм член: Комисията по култура и образование (CULT), Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (ENVI), Комисията по петициите (PETI) и Специалната комисия за борба с рака (BECA).
Много съм доволен, че като заместник-председател на Комисията по култура успяхме да постигнем голям напредък по Директивата за авторските права и по Статута на артистите в Европейския съюз. Така по време на пандемията, когато целият свят спря, а брюкселската бюрокрация се опита да умори от глад всички хора със свободни професии, заедно с колегите ми настоявахме културата да стане приоритет и успяхме да се преборим за промени, които да възстановят културния сектор.
Важно за мен беше да помогна за придвижването на Закона за авторското право и сродните му права в България. Направих международна конференция, писах поредица от писма до съответните комисии в Народното събрание в България и почти при всяко мое връщане у нас имах срещи по темата. Радвам се, че след дълги години на застой този закон беше приет, със съгласието на всички партии. Друг въпрос е как се прилага.

– Бяхте включен и в Специалната комисия по борба с рака. Навярно имате специално отношение по тази тема.
– Като единствен представител на нашата държава, успях да направя така, че в Европейския парламент да се чуе думата на много български специалисти и организации, а в София да организирам международна конференция по ключови теми. Горд съм, че заедно с останалите членове на тази Комисия много бързо и качествено приехме Плана за борба с рака, който вече прилагат всички държави членки.

– Какви са отношенията между българските евродепутати от различните партии? В България има остро противопоставяне между техните представители. В Европарламента по-сговорчиви ли сте?
– Отношенията ни винаги са били нормални. Мисля, че всички са се опитвали да защитават интересите на България, а не някакви партийни заръки. Разбира се, става въпрос за дейност на ниво гласувания в пленарна зала. Що се отнася до работата в комисиите, не мога да следя навсякъде, защото не участвам във всички комисии.
Надявам се, че колегите са защитавали българския интерес. Нормално е да имаме политически различия, но винаги трябва да се работи в интерес на хората. Ако това го направят и политиците в България, вместо да си защитават тясно партийните интереси, всичко ще бъде наред.

– Как въобще изглежда България от сградата на ЕП? Интересуват ли се от нашите проблеми, как коментират политическите процеси, ако въобще го правят?
– Честно казано, не се интересуват много от нашите вътрешнополитически проблеми, но така е и с другите държави членки. Това не е чудо невиждано. Що се отнася до нашата криза, Италия и Белгия бяха с дългогодишни политически проблеми и се справиха, така че се надявам и при нас всичко да отмине.

– Мнозина твърдят, че Европейският съюз не изживява най-добрите си дни, лидерите му не са авторитети, не се защитават интересите на членовете му. Какво е вашето мнение?
– Мисля, че това са най-лошите години на Европейския съюз. Относно причината, че няма авторитетни лидери, трябва да се обърнете към политическите партии, които преди 5 години си стиснаха ръцете – въпреки че имат огромни политически различия помежду си – за да изберат Урсула Фон дер Лайен за председател на Европейската комисия.
Това е политик, залят от скандали и корупция. Тя няма авторитет. Нека припомня как се държа президентът на Турция Реджеп Ердоган с нея – остави я права на срещата на върха, а тя си мълча. Всеки нормален човек, който уважава себе си, щеше да се обърне и да си тръгне.
Ами хората около нея? Нали виждате и чувате какви ги върши Жозеп Борел! Ами Франс Тимерманс? Какво точно свърши този човек, докато беше еврокомисар по въпросите на климата? Благодарение на такива хора Европа загуби уважението на всички.

– В много европейски държави текат тежки икономически процеси, много от които са следствие от войната в Украйна. Каква е вашата позиция за тази война?
– Тази война най-тежко засегна Европейския съюз. Какъв интерес имаме от война по нашите граници? Абсолютно никакъв! И понеже ме питахте за авторитетите, ще ви кажа, че ако така наречените „ръководители“ искаха, тази война можеше изобщо да не съществува. Тя нямаше да започне. Но явно някой имаше интерес. Още в самото начало, докато Европейският съюз стоеше като наблюдател, все едно това, което става в Украйна, не ни засяга, президентът Ердоган зае ключова позиция на посредник. Това струва ли ви се нормално?

– Какво според вас ще се случи в България след изборите? Според социолозите резултатите ще бъдат почти същите, но може би ще има възможности за нови коалиции?
– Социолозите вероятно са прави, че горе-долу ще се повтори същият резултат. Не знам кои са възможните коалиции. В последните години политиците доказаха, че не могат да работят в коалиции и в интерес на българския народ. Постоянно се карат, събират и разпадат още преди да застанат на власт. Трябва да се работи в полза на България и да се загърбят тясно партийните интереси.

– Защо се счупи „сглобката“? Кой е виновен?
– Не знам, не съм се занимавал с българска политика. Сигурен съм в едно – когато нещо се разпадне, вината не може да бъде само на единия. Всички са виновни. Някои може би имат повече вина от други. Те и преди се наричаха „крадци“, „мафия“… Каква сглобка може да има при това положение?

– Възприемате ли „Възраждане“ като конкурент на ВМРО? По какво си приличате и по какво се различавате?
– Приличаме си по това, че и двете партии се определят като патриоти. Различаваме се по начина, по който говорим. Гледам, че сега „Възраждане“ са „омекнали“. Вече не искат България да излиза от Европейския съюз. Не знам дали все още настояват да излезем от НАТО. Но ако продължават така и успеят да влязат в Европейския парламент, няма да има политическа група, която да иска да ги приеме. Ще бъдат изгонени на най-задните редове на пленарната зала, откъдето само ще наблюдават как се случва политиката в Европейския съюз. Въпреки че съм един от по-крайните членове на Европейския парламент, знам, че все пак човек трябва да има някакво чувство за мярка и да не живее в измислен свят.

– Ще бъдете ли отново кандидат за евродепутат?
– Да.

– Изненада ли ви решението на Елена Йончева да бъде издигната за евродепутат от ДПС? Как бихте го анализирали?
– Аз вече съм спрял да се изненадвам. Такива политически аномалии има много. В Европейския парламент е пълно с много подобни примери. Аз обаче не съм политик, а гражданин, така че не се опитвам да разгадавам какви са мотивациите на другите колеги. Смятам, че в Европейския парламент се налага да влязат повече граждани, защото партиецът първо мисли за своята партия, после за политическата си група, и чак накрая, ако изобщо му остане време, мисли за интересите на хората.
Ето защо съм много доволен от групата на Европейските консерватори и реформисти (ECR). Това е най-свободната група в Европейския парламент – всеки от нас има и отстоява своето мнение, но като цяло всички мислим в обща посока. Мога да ви кажа как стоят нещата в другите политически групи – ако не гласуваш, както са ти издиктували, отиваш на „другарски съд“ и си заплашен с изключване от групата.

– Ако се върнете в България, смятате ли да се занимавате отново с кино? Въртят ли ви се в главата сюжети за филми?
– Аз вече имам готови сценарии! Много си обичам професията, но през последните 5 години имах прекалено много работа. Количеството информация, с което се занимаваме, е огромно и не може да се съчетае със снимането на филми. Да не забравяме, че заради прословутата бюрокрация и многото ненужна информация всички доклади в Европейския парламент се придвижват много бавно.

– За много от българите евродепутатите са хора, които получават огромни заплати, без да вършат сериозна работа. Вие забогатяхте ли от работата си в Европарламента?
– Заплатите в Европейския парламент са еднакви за всички. Това не го решавам аз. Чувствам се по-богат откъм приятели, защото това е истинската работа в Европейския парламент. Гласуването рядко е решаващият момент в изготвянето на един закон или доклад. Всичко зависи от изграждането на отношения, които определят как се случват гласуванията. Разбира се, че всеки има своите политически интереси, включително и така наречените „червени линии“.
Когато обаче имаш добри отношения с всички, можеш да намериш общ език и да постигнеш компромис. В крайна сметка политиката е търсене на разбирателство. А това изисква качествени отношения с: председатели на комисии, координатори на политически групи, докладчици, началници на делегации и още много участници в процеса. В Европейския парламент се учим на търпение и сговорчивост.

– Накрая – каква е личната ви дефиниция за политиката?
– Древната професия на компромиса, която, за съжаление, понякога е много мръсна.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img