6.2 C
София
сряда, 28 февруари 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Евродепутатът Иво Христов: Президентската партия има потенциал, но нищо няма да се промени без протести

Иво Христов е журналист, преводач, публицист и политик. Избран е за евродепутат от листата на БСП през 2019 г. През 2022 г. се присъединява към разследващ комитет относно употребата на „Пегас“ и еквивалентен шпионски софтуер.

– Господин Христов, може ли да се каже, че днес левицата у нас се намира в най-голямата си криза след 10 ноември 1989 година?
– Доказват го изборните резултати. Извън родните политически интриги, левицата в цяла Европа страда от липса на воля. След рухването на съветския лагер през 89-а левицата загърби марксизма и тихомълком се включи в неолибералния консенсус. Европейските леви партии бяха идейно корумпирани от либералните НПО, приеха неолибералния икономически модел и сведоха дейността си до защита правата на малцинствата. Затова и губят подкрепата на мнозинствата. Крайната десница завладя работническите квартали. Левицата допусна дори речникът й да бъде подменен. Марксистите говореха за класова борба, за социални завоевания и ги постигаха с протести. Днес левицата говори за подпомагане на уязвими общности. Тези формулировки не мобилизират ощетените за борба, а ги хипнотизират, създават угрижен образ на властта, която много иска да ги подпомогне. Какво означава понятието „енергийно беден“? Може ли човек да е енергийно беден, но иначе богат? Не, той е просто беден, но новото понятие търси да раздроби усещането за ощетеност и бедност, за да няма класово осъзнаване на интересите. Да се подпомагат всевъзможни категории с всевъзможни утешителни мерки, но да се предотврати отхвърлянето на порочния модел от огромни маси хора. Всъщност модерният капитализъм закрепостява все повече гражданите с кредитирането, продажбата на личните данни, проникването в интимния живот и размиването на границата между работното и свободното време. Неосъзнатият офисен пролетариат днес работи дори в леглото с компютъра си, изплаща всевъзможни кредити и се тъпче с хранителни добавки и успокоителни, които Биг Фарма му пробутва през медиите, които обслужват системата.
– Чуват се гласове, че водещи фигури и дори лидери на партии от лявото пространство умишлено съсипват формациите. Някои дори в прав текст казват, че Корнелия Нинова е проект на кръгове около старата десница у нас.
– Предпочитам да не коментирам вътрешнопартийните дела на БСП, но резултатите са красноречиви. Инфлацията души домакинствата, България се фашизира (градските фасади и антифашистките паметници са покрити със свастики, книжарниците са пълни с нацистки мемоари, агитки шестват с нацистки знамена преди мачовете, десни пишман-интелектуалци пледират за цензура, доносничеството се шири в мрежите), а БСП воюва с Радев. Това няма да върне доверието.

– Какви са шансовете за излизане от кризата и какво е лечението?
– Опитът с кандидатурата на Ваня Григорова в София показа, че хората оценяват, когато проблемите им се назовават с истинските им имена: бедност, безправие, корупция, градски гета. Тогава вярват и подкрепят. Левицата трябва да се върне на икономическия терен, на който е почти незабележима. Да се радикализира, да загърби неолибералните заблуди.
Важна идея, която искам да предложа за обсъждане, е конституционното гарантиране на кешовите разплащания. Австрия вече го направи, за да гарантира свободата на своите граждани. Ето това е императив, на който левицата трябва да държи.
Необходимо е широко обединение на левите хора, които са мнозинство, а не се припознават в сегашните партии. Трябва да се сложи край на абсурдните междуособици, България потъва и историята слабо се интересува кой с кого и за какво се е скарал в миналото.
Десницата не може да извади страната от кризата. Медиите дълго облъчваха хората, че срещу лошия ГЕРБ и корумпираното ДПС стоят неподкупните идеалисти от ПП-ДБ. Сега „добрата“ и „лошата“ десница са в коалиция, моралните претенции на ПП-ДБ фалираха, експертната им немощ е такава, че се налага Пеевски и Борисов да решават управленските казуси, докато „добрите“ си размахват имотните дела.

– Има ли място за нова политическа формация в България?
– Има крещяща нужда. Близо две трети от хората не гласуват, а останалите го правят без особени очаквания. Сегашната коалиция на войната бележи историческо дъно по непопулярност.

-Мнозина виждат евентуален президентски проект като нов ляв център, около когото да се обединят левите сили. Вие какво мислите?
– Пропрезидентска партия би обединила много широк спектър, който прелива извън левицата. Има потенциал, но нищо не може да се промени, докато хората не осъзнаят, че без протести и гласуване не става.

– Какво е мястото на България на фона на турбулентните геополитически процеси?
– Незавидното място на украински сателит. Не съюзник, а сателит. В това ни превръща сглобката, която бе създадена с тази мисия. Отказът ни от суверенитет ни струва скъпо, а скоро може да се окаже и разоряващ. Германия се отказа от своята дългогодишна енергийна стратегия и сега потъва в рецесия. Ние направихме същото и хората вече го усещат по сметките си, но това е само началото.

– Какъв е коментарът ви за решението България да бъде пусната в Шенген само по въздух и вода?
– Решението затвърждава статута ни на второразряден член на съюза, който не се ползва с правата, които му се полагат, дори когато изпълнява всички критерии. Приехме милостинята, а с нея и този статут.

– Накъде вървят Европа и светът, г-н Христов?
– При толкова пророци ще се въздържа от прогнози. Но със сигурност няма да се върнем в положението отпреди войната в Украйна. Европейските избори ще родят десен парламент, което поставя под въпрос бъдещето на ЕС. У нас има еврофоби около „Възраждане“ и псевдоевропейци в сглобката, които представят своята сервилност за европеизъм. Липсва осъзната, проевропейска, трезвомислеща сила, която да отстоява националния интерес. Това ни прави крайно уязвими.

– Задават се евроизборите, очаквате ли номинация на фона на критиките на Корнелия Нинова, която определи евродепутатите си като „послушковци, които правят каквото им каже Европа“?
– Малцина в ЕП се обявяват срещу доставките на оръжие за Украйна и ние, петимата български социалисти, сме сред тях. Последователно и еднозначно. По въпросите на джендър идеологията се придържаме към решението на българския КС. Как очакваме хората да вярват на ръководството на партия, която стреля в гърба на собствените си депутати?

– Какви са прогнозите ви за 2024 във вътрешнополитически план?
– Стабилност в упадъка, освен ако външни обстоятелства не катализират процеса и не доведат до предсрочни избори. България е на крачка от бойното поле и може да бъде въвлечена във войната. Глобалният сблъсък се разраства. Започна с войната между Русия и Запада в Украйна. През октомври пламна войната между „Хамас“ и Израел. От месец започна откритият сблъсък между хутите и флота на САЩ и Великобритания. Египет губи пари от разредения трафик през Суецкия канал и това може да го дестабилизира. Петролът поскъпва, защото застрахователния риск в Персийския залив нараства, а танкерите започват да заобикалят Африка, за да стигнат до Европа. Изборите в САЩ вещаят трус, независимо кой ще бъде избран. Годината е взривоопасна, а точно в този момент България се управлява отвън и може да стане жертва на глобални интереси, защото няма работещи институции, стратегия, лидери и дори обществен консенсус по основните теми. Сглобката внушава, че евроатлантизмът е гарант на българските интереси. То е все едно да се надяваш Чърчил да защити интересите ни в Ялта. Трябва сами да дефинираме и отстояваме позициите си, мястото си в Европа и отношенията си с трети страни.

– Какво очаквате от ротацията?
– Нищо. Това са двете ръкавици на един и същ кукловод.

– Оправдаха ли очакванията ПП-ДБ, че ще осъществят промяна и ще преборят корупцията?
– Де факто сглобката даде индулгенция на нарочените за корупционери, които ПП-ДБ сочеха с пръст. Днес всички са на софрата, а позорът ляга върху ПП-ДБ, които се подиграха с очакванията на хората.

– Промените в Конституцията вече са факт. Какъв е коментарът ви?
– Това е симулация на реформа, която ограничава до минимум ролята на президента, укрепва властта на партиите, независимо от разрива между тях и избирателите и за финал политизира прокуратурата. Целта на реформата е да бетонира статуквото и да предотврати истинската конституционна реформа, от която България има нужда: тази към президентска република. В резюме ни казват: искахте конституционна реформа? Ето, направихме я. Темата е закрита.

Петя БАХАРОВА

Последни новини

- Реклама -