Станислав Стоянов е евродепутат от „Възраждане“, председател на партия „Европа на суверенните нации“ и заместник-председател на парламентарната й група в ЕП. Завършва „Приложна лингвистика с френски и испански език“, има магистърска степен по „Европейска интеграция“. Втората му магистратура е по „Европейска публична администрация“ от Лиежкия университет, Белгия.
-Г-н Стоянов, съчетавате две ключови роли – на заместник-председател на парламентарната група на ЕСН в Европарламента и на председател на партията. Как балансирате между законодателната работа в Брюксел и разрастването на партийната структура?
– Работата ми по линия на партията е доброволна, а полагам всички усилия „Европа на суверенните нации“ да се развива и да се разширяваме с нови членове. Наскоро се увеличихме с още един – „Форум за демокрация“ от Нидерландия. Парламентарната ми дейност обаче не бива да търпи никакви щети по линия на политическата.
-„Възраждане“ оспори по съдебен път приемането на еврото у нас. Какви са основните ви аргументи в Брюксел за защита на българския лев?
-Най-притеснителното е, че България беше вкарана в еврозоната с данни, които излизат извън допустимите критерии. В тази връзка съм задал въпрос към Европейската комисия и очаквам отговор как те обясняват приемането на еврото у нас, след като дори по данни на Евростат България е влязла в еврозоната с надвишени стойности по отношение на дефицита.
Максималният срок, в който трябва да ми отговоря, е три месеца, вече изтече един. Този отговор ще дойде, но дискусията ще продължи и ние ще продължим да търсим истината, защото се случи една фалшификация. Всички виждаме, че в момента България е в дългова спирала и сме се запътили по сценарий, много наподобяващ гръцкия, а това е крайно притеснително.
-Не само България има дефицит, в развитите икономики на ЕС също се наблюдават сериозни финансови проблеми.
-Да, и други държави в ЕС имат дългове и дефицит, но проблемът е, че нашата икономика не е тяхното ниво и че тези процеси много се ускориха, тенденцията стана устойчива.
-Каква е все пак вероятността да бъдем санкционирани?
-Можем да бъдем санкционирани, но въпросът е да спрем този процес, защото ни поставя под огромна опасност. Трябва да сложим край на растящия дефицит, защото никой не иска един ден България да обяви фалит. А защо самата еврокомисия и другите контролни институции ни допуснаха в еврозоната и сега изведнъж се заинтересуваха, е аномалия на Европейския съюз. Много добре знаех как влизаме в еврозоната, но решението беше политическо. Това беше признато неведнъж и от трибуната на нашето народно събрание, и от управителя на БНБ Димитър Радев. За съжаление, България не успя да съхрани своята финансова независимост.
-Вие сте член в Комисията по земеделие в ЕП, как ще защитите българските производители в контекста на дебатите за преструктуриране на европейските субсидии и предизвикателствата пред сектора?
-Чувам от различни страни, че било много трудно, дори невъзможно, да се променят субсидиите. За двете години, през които съм в европарламента и друг път са ни казвали, че нещо е невъзможно, а ние сме го променяли. Ако можем по някакъв начин да помогнем за по-добра регулация и субсидиите, ще го направим. Ще спомена споразумението с Меркосур, което, с помощта и на нашата група успяхме да пратим за становище в Европейския съд. За съжаление, еврокомисията реши да го приложи, докато съдът го разглежда. Това може да отнеме две години, което е много неприятно за европейските земеделци. Те са основните застрашени и губещи от това споразумение.
-Какви спешни пазарни корекции предлага вашата парламентарна група срещу високата инфлация и скъпите торове за индустрията?
-За съжаление, Европейският съюз се е вкарал в ситуация на санкции срещу Русия, от друга страна се случи войната в Близкия изток и виждаме какви икономически ефекти произтичат от това. Виждаме растящата цена на горивата и торовете, съответно европейските и българските земеделци започват да задават въпроса как ще им бъде помогнато. Явно пак ще се налагат спешни антикризисни мерки. Тезата, която защитавам, е така да се помогне на производителите, че да купуват европейски торове и помощите, които ще получават, да остават в европейската икономика, а не да отиват в трети страни. Трябва да се намери устойчиво решение, а не да се действа с временни антикризисни мерки.
-Остро критикувате ЕС, че „не води дипломация, а само налага санкции и тегли заеми за финансиране на Украйна“. Какъв изход виждате от геополитическия конфликт в Украйна и в Близкия изток?
-Виждам потенциал за разговори от страна на Москва, но от страна на Брюксел няма действия в тази посока. Позицията на Брюксел в момента е по-скоро изчаквателна. Те чакат Русия да понесе достатъчно поражения, че да преговаря с ЕС от слаба позиция. Не съм убеден обаче кой ще бъде в слабата позиция.
Това е трагедия, в която православни народи са поставени в ситуация на война, а Европейският съюз не предприема активни мерки. Европейската дипломация е много пасивна, а и имам усещането, че няма и желание.
-Как Европа приема новата политическа ситуация в България?
-Моето усещане е, че в Европа няма напрежение или драма от идването на Румен Радев на власт. Първоначално се появиха публикации, че се е появил новият Орбан, но първите месеци показват, че ситуацията в България е доста по-различна и новите управляващи са доста по-сговорчиви.