19.8 C
София
петък, 14 юни 2024 г.

Евроизбори в хватката на кризи и объркване – от Теодор ЦЕКОВ

Теодор ЦЕКОВ

Тревожните за Европа събития от Южен Кавказ и Балканите до Унгария само на пръв поглед изглеждат несвързани. Общ знаменател е влошеният авторитет на Съюза три седмици преди изборите за нов парламент. Това пролича и в първата след 5-годишна пауза визита на китайския лидер Си Дзинпин.

За последните дни две държави направиха завой от европейската интеграция, а в трета властта се разклати: Грузия въвежда закон срещу чуждестранните агенти въпреки вътрешни протести и външни предупреждения; двойният вот в Северна Македония беше убедително спечелен от партия, загатваща неспазване на договори с България, Гърция и преговорната рамка с ЕС; в Армения започнаха демонстрации срещу прозападното и отстъпчиво към Азербайджан правителство на премиера Никол Пашинян.

В Хърватия премиерът и победител на изборите през април Андрей Пленкович завеща коалиция с крайнодясна партия и подобно на италианката Джорджа Мелони се кандидатира за Европаламента. На френска земя Си Дзинпин отсвири желанията на Еманюел Макрон и Урсула фон дер Лайен, след което беше посрещнат като месия в Сърбия и Унгария.

Негативният фон се допълва от руското настъпление в Украйна и масовите протести срещу операцията на Израел в Газа. Като капак идват критиките към комисията „Фон дер Лайен“ относно икономическа и социална криза в Европа, а последни проучвания сочат разлом между приоритетите на политическия елит и избирателите.

Драмата срещу западната „мека сила“ в Тбилиси, инфантилното поведение от Скопие и напрежението Ереван-Баку търпят отлагане. Възходът на патриотични, консервативни, популистки и евроскептични партии за вота на 6–9 юни обаче е горещ въпрос.
Генерално ЕС върви от автономен към сателитен участник в глобалния двубой САЩ-Китай. Затова петдневният тур на Си Дзинпин заслужава внимание. Коментатори се шегуват, че от цялата програма във Франция гладко е преминал само президентският подарък под формата на бутилки ексклузивен коняк. Това бил намек срещу подготвяните от Пекин алкохолни тарифи в контра на европейските ограничения срещу китайски електромобили и медицинско оборудване.

Макрон покани Фон дер Лайен заедно да поискат по-отворен достъп до китайския пазар с цел балансиран търговски баланс (дефицит от 292 милиарда евро миналата година) и ограничаване на сътрудничеството между Пекин и Москва. Си повтори своята позиция за многополюсен свят със справедлива глобална икономика без едностранни санкции и изтъкна, че Китай не е предизвикал, нито участва във войната в Украйна.

В пълен контраст Си зарадва Сърбия и Унгария с нови икономически инвестиции. Едната визита беше знакова предвид 25 години от въздушния удар на НАТО по китайското посолство в Белград и стартиращо от 1 юли споразумение за свободна търговия. В Будапеща Си гарантира изграждане на жп линии, втора фабрика за електромобили и сътрудничество в атомната енергетика, а като десерт обеща 2 млрд. евро заем по проект за транспортна свързаност на двете столици.

Китайските проекти на Балканите и в Централна Европа плюс стратегията за отделни вместо колективни договорки с Франция и Германия подкопават нестабилното единство в Евросъюза. Преследващата втори мандат Урсула фон дер Лайен е подложена на „обстрел“ за политиките в глобален и континентален аспект, икономическата криза, социалните проблеми от инфлация и миграция, забавения „зелен“ преход.

Финансовият министър на Германия Кристиан Линднер заяви наскоро, че последните 5 години управление на Еврокомисията са загубени за икономиката и конкурентността, защото Урсула се е съсредоточила върху други приоритети и е бюрократизирала ЕС. Според комисар Паоло Джентилони европейската индустрия плаща тройно по-скъпа енергия спрямо конкурентите от САЩ, а водещи компании са изкушени да се преместят отвъд Атлантика заради щедри субсидии.

Испанският вицепремиер Тереза Рибера, която е амбицирана да стане нов комисар по Зелената сделка, атакува Фон дер Лайен и нейната Европейска народна партия. Рибера оглавява листата на испанските социалисти за евроизборите и има богат опит в климатичните политики. Според нея готовността на Фон дер Лайен да спечели подкрепа чрез работа с крайната десница и компромиси по „зелените“ регулации показва „примирение, което е изключително вредно за европейските интереси“.

В тази напрегната обстановка нови социологически проучвания показват разлом в приоритетите на политическия елит и избирателите. Допитване по поръчка на датски мозъчен тръст установи, че близо 50% от европейците виждат първостепенна важност в ограничаването на имиграцията, а едва 14% посочват климатичните политики сред трите основни приоритета.

Друга анкета по поръчка на френско-германската телевизия ARTE установи нарастващ икономически песимизъм сред електората. Разтревожените за своето благоденствие стигат 40% във Франция, към 35% в Белгия, Гърция, Испания и Португалия. Все повече европейци отчитат влошаване на личните финанси (40%), на общата икономическа ситуация в Съюза (57%) и в своята страна (63%). Според 36–40 на сто виновна е политиката на ЕС. Седем от 10 европейци твърдят, че страната им приема твърде много имигранти и подкрепят по-строг контрол.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини