Три съпруги, два романса с колежки, три собствени и две доведени деца, отбрани приятели, 100 роли на сцената и 70 на екрана са сред житейските завоевания на Георги Черкелов. прочутият актьор, който си отиде от този свят през 2012, не обичаше да говори за личните си перипетии, а те никак не са малко в живота му.
Мария ПЕТКОВА
Прочутият Велински от „На всеки километър“ без малко не завършва Юридическия факултет на Софийския университет, където три години учи право. По изкуството го пали Иван Кондов, а и младокът сякаш е роден да бъде пред публика. Професор Моис Бениеш го приема веднага в класа си в арт академията, а там Черкелов среща една от фаталните дами в живота си – Искра Хаджиева. Красавицата от Русе, чиито корени са в автентичната дунавска буржоазия, а самата тя е възпитаник на френски девически пансион, прилича на кинозвезда още като студентка. В началото банкерската внучка не обръща внимание на младежа, чийто баща е строител. А и по това време – когато завършват Висшето театрално училище през 1956 година, Черкелов е между два брака.
Той вече се е разделил с първата си съпруга – ученическата му любов Лиляна, и решава да се ожени за д-р Виолета Мишева – майката на двете му дъщери, Боряна и Ирина, и сина му Иван. След кратък флирт Искра Хаджиева избира свободата, макар и с халка на пръста – тя се омъжва за Алберт Коен, кореспондента на „Работническо дело“ в Париж. Черкелов и Хаджиева отново кръстосват пътя си в Младежкия театър, където и двамата играят през 60-те години на миналия век. През следващите десетилетия ще се срещат още няколко пъти.
Във времето Черкелов не скучае нито за миг. Докато все още е женен за лекарката, в продължение на 7 години поддържа романс с Лидия Вълкова – една от най-изящните и талантливи актриси, чиято кариера преди 1989 е помрачена от клеймото „дъщеря на царски офицер“, а в началото на демокрацията – от неизяснената й до днес смърт на единствения й син, който тогава е на 24. Страстта между Черкелов и Лидия избухва пред камерите на „Зарево над Драва“ на Зако Хеския през 1973.
И той започва да живее паралелно и в двата апартамента – в семейния и при Лидия. Вълкова няма никакви претенции към него – тя отдавна е разведена и не се натиска отново да чуе Менделсон. Но окончателният разрив между актьора и д-р Мишева настъпва не заради изневярата, а след трагедия, при която те изгубват едно от момичетата си. Тогава Черкелов се прибира вкъщи, но Виолета му обръща гръб. Според градските легенди се развеждат едва след няколко години, през които тя изчаква да изтече мандатът й на партиен секретар.
До последния му дъх с него остава изкуствоведката Зина Стругова – бившата съпруга на прочутия професор езиковед Стефан Брезински. Именно нейните дъщери актьорът приема като свои в семейството. По-голямата, Джина, е художник сценограф и живее в Щатите. По-малката, София, е омъжена за американски дипломат, който е заместник държавен секретар по времето на Барак Обама.
Другото име на Черкелов е Богдан Велински – легендарният му герой от още по-легендарната сага „На всеки километър“. Той така се слива с него, че в един момент се превръща в абсолютен любимец на публиката. „Черо показа на всички нас, младоците, как се играе отрицателен образ като положителен. И ако след първите 13 серии тичаха подир мен и Гришата Вачков, зрителите, с които започнахме да правим срещи след втория „сезон“, вече гледаха на Черо като на победител“, разказвал е Стефан Данаилов.
Неговият майор Деянов рядко става жертва на Велински, но затова пък самият Ламбо често е обект на бащинско-покровителствената ирония, така типична за Черкелов. „Тогава вече бяха започнали проблемите ми с килограмите и вечно бях на диети. Докато снимахме из Балкана, от съседните мандри ни носеха сирене и кашкавал, а от близките села – току-що изпечен хляб. В почивките гледах да седна далеч от обядващите колеги, защото ми идваше да вия от глад. На Черо му беше жал за мен. Идваше с комат в ръка, подаваше ми го и ме подкачаше: „Айде, бе, хъшче, апни поне малко“, връщал е лентата Стефан Данаилов.
В киното Черкелов печели овации още като инспектора във „Вълчицата“ на Рангел Вълчанов, генерал Карев в „Цар и генерал“ на Въло Радев, доцент Стоев в „Бялата стая“ на Методи Андонов, патриарх Йоаким в „Князът” на Петър Василев, Бижев в „Мъже в командировка“ на Гриша Островски. В театъра влиза в кожите на крал Лир, Ричард II и куп други герои от класиката и съвременната драматургия.
Но всичко това не пречи на професор Васил Стефанов в началото на 90-те да го пенсионира заедно със Славка Славова, Таня Масалитинова, Георги Георгиев-Гец и Мария Стефанова от Народния театър. Големите актьори приемат унижението тежко, а Черкелов приема да оглави театъра в Плевен, където режисира „Спасителят в ръжта“ от Селинджър.
В края на кариерата си прави и два благородни жеста – той е сладкодумният чужденец разказвач във фолклорния танцов спектакъл „Това е България“ и дава гласа си за „Шменти капели“ на Влади Въргала. През 2010 година пък се изповяда в книгата „Разкази и имейли“. Пише я в село Ъглен, където се изолира на спокойствие, далеч от хорските приказки и клюки, които отдавна е надживял. Със Зина пътуват само до Щатите, където гостуват на дъщерите й. „Не цигарите и алкохолът съсипват човека, а умората от постоянното общуване. Срещам все повече тъжни и оплакващите се хора – е, как да бъдеш щастлив? Трябва да си малко саможив, за да съхраниш психиката си. Но не се оплаквам – живях шарено“, казва Черкелов.
