Петя Бахарова
Напоследък Кристиян Шкварек може да бъде засечен в заведението на Стамат Villa Bellucci. Заведението се намира на столичната улица „Шишман“, там, където доскоро се помещаваше небезизвестният One more bar. Срещаме се с набиращия все по-голяма популярност политически анализатор в изключително приятен есенен следобед и сядаме в градината на бара. За тези, които още не са посетили Villa Bellucci, трябва да знаят, че там се пие ароматно вино от цял свят, хапват се съвършени сирена и колбаси или чудесна италианска кухня. Грехота е да седнеш в този бар и да не опиташ поне едно от уникалните вина. Спираме се на „Ел Кото Бланко“ с дъх на цветя, плодове и фини подправки.
Докато се двоумим какво да хапваме, подхващаме темата за срещата Джокович-Димитров и дали диджеят трябваше да пусне на Новак песента на Камелия „Луда по тебе“. Шкварек реагира на този скандал като историк и написа във Фейсбук, че сърбинът показал, че се чувства напълно естествено и комфортно в кожата си на балканец, докато Гришо не, макар двамата да са родени в съседски държави. Както всеки пост на Кристиян, така и този предизвиква бурен дебат сред неговите 129 хиляди последователи. След бурната полемика той заключава, че е грешка да се изказваш за хора, които не познаваш, и че целта на текста му била да начертае генерален образ.
„Като общество трябва да престанем да се впечатляваме от това, че хората са се впечатлили и че някаква тема е избухнала в социалните мрежи – казва Кристиян, докато чакаме сервитьора. – През една седмица някой пише гневен пост от сорта – нямаме ли си други проблеми, че българите се занимават с нещо глупаво във Фейсбук.“ Според него най-популярната социална мрежа е селски площад, където се прави само едно – клюкари се.
„Нека видните интелектуалци да престанат да се чудят и вайкат, че когато българите седнат на мегдана, започват да коментират теми като трябва ли Джокович да слуша „Луда по тебе“, или не трябва, на какво прилича Евровизия и какво ги е скандализирало на олимпийските игри. На селския мегдан няма да чуеш за Хегел и Кант – казва най-популярният млад консерватор у нас. – Там се обсъждат злободневните теми, които са пикантни и предизвикват сблъсък на светогледите.“
Според него сблъсъкът на светогледите след мача на Гришо с Джокович е дали трябва да сме максимално космополитни хора, които странят от всичко балканско и провинциално, или да сме като Джокович, който се чувства изключително комфортно в кожата си на балканец. „Като се замисля, и сърбите, и гърците, и турците, и босненците са освободени в това отношение. Като че ли само ние, българите, имаме комплекси, че сме балканци и източноевропейци“, отбелязва той.
Кристиян Шкварек може с часове да спори по теми като ЛГБТ идеологията, човешките права и свободи, Закона за пропагандата в училище, мястото на християнското семейство, гей парадите, политиката и още носещи колони на неолибералната европейска цивилизация днес. Ако сега се случи нещо, свързано с ЛГБТ в България, джендъризма, съвременните ценности и прочее, задължително го канят на публичен дебат. И той с готовност отива да говори по темата, без да се притеснява от „либерален“ хейт. Още по-интересно е, че Кристиян Шкварек е роден през 1990 и е нетипично консервативен за своите 34 години. Историкът политолог също така е основател и изпълнителен директор на фондация „Консервативно общество“, както и на инициативата „Месец на Семейството“, а също и основна фигура в традиционния поход на християнското семейство. Освен това е бивш председател на Младежкия консервативен клуб и представител на „Европейските консерватори и реформисти“ за България.
Многобройната му Фейсбук аудитория не приема еднозначно младия историк и политолог. Може би най-точното определение за него е консервативен космополит. Разговорът с Кристиян Шкварек, дори и на чаша бяло вино и хубав обяд, не може да излезе от контекста на голямата му страст и обсебеност – историята и политиката. Не мислете обаче, че той води скучен монолог със себе си. Напротив, разпалено въвлича събеседника в разговора. Точно по този начин ми обяснява причините за българския комплекс и срам от всичко балканско, скрити в 45-годишната социалистическа изолация на страната.
„Социализмът причинява насилствена европеизация в България. Строят, който идва у нас след 9 септември 1944, забранява и започва да мачка местните традиции и фолклор. Социализмът ударно прави така, че във всеки град да има театър, симфоничен оркестър, опера. Марксистите правят това навсякъде по света. Дори и в Китай изкореняват всички местни традиции и обичаи.“
Именно социализмът води тежка война с чалгата, твърди убедено Шкварек. Според него сръбския турбофолк идва в България тайно и отдолу през 80-те години на миналия век, защото официалният режим налага само висша култура и позволява в ресторантите да се слуша естрада. „Най-много се позволяваше АББА, но нищо с щракане на пръсти.“
Кристиян Шкварек е роден в София, израснал в полско-българско семейство. Завършва история в Англия и европеистика и политика в Католическият университет в Льовен, Белгия. Питам го това не го ли е направило повече европеец.
„Аз самият не слушам чалга, не съм обличал българска носия и не съм типичен представител на този тип вкоренен български национализъм и патриотизъм“, отговаря той.
Причината е именно фактът, че се е родил в смесено семейство. Баща му е поляк и католик, който идва в България през 80-те години. Самият Кристиян също е роден като католик. Израсва между София, Краков, където е родата на баща му, и Виена – там пък живеят двамата му полубратя от първия брак на баща му. От 2-годишен пътува в Европа при различните членове от голямото си семейство. Ученето в чужбина и дълбоката му католическа идентичност го карат винаги да се чувства европеец и да няма типично балканския комплекс, за който толкова разпалено говори.
„Комплексът на либералния българин извира от усещането, че не е точно европеец. Всъщност той дълбоко осъзнава, че е еди-кой си от Хасково, Разград или „Люлин“. И макар да му се иска да е космополитен, той знае, че не е“, пали се историкът.
Бащата на Шкварек идва в България полунелегално, тогава се занимава с частен бизнес като първоначално с майка му внасят платове от Италия. След това се пренасочват към вноса на врати от Полша. Кристиян поема бизнеса на баща си след неговата смърт през 2020 г. и сега той движи вноса.
Любовта към историята отново дължи на баща си, който също е историк по образование.
Завършил е най-старият университет в Краков – Ягелонския. „Той ме запали и сега историята е всичко за мен. Чета само исторически книги, гледам само исторически филми, играя само исторически компютърни игри. Няма да ме видите да чета обикновен роман.“
Това, че е половин поляк, играе позитивна роля в живота му. „В България съм по-интересен, защото съм поляк, а в Полша, защото съм българин. До голяма степен си зависи от човека как ще използва това, с което се отличава, за да бъде то в негова полза.“
Позитив на полско-българското потекло на Шкварек е факта, че е учил шест езика, но знае добре четири. Френският и испанският му куцат. Разбира се, полският му е перфектен. Израснал е с исторически полски филми като „С огън и меч“ по прочутата трилогия на Хенри Сенкевич. Както и с филмите на Анджей Вайда.
Като малък Кристиян има нелеката съдба да ходи 7 дни на училище – от понеделник до петък на българско, а в събота и неделя – на полско. Той обаче признава, че това не го е натоварвало.
„Не бях добър ученик, категорично не бях отличник. Само по история винаги имах шестици, но в час по математика получавах забележки, че чета учебника по история. Тотално отказах да уча точните науки. Ходех с една тетрадка на училище, така че не ме жалете, не съм се претоварил.“
Питам го как при такъв начин на живот, образование и възпитание е станал такъв заклет консерватор. А Шкварек отговаря, че човек се ражда консервативен и това е изначалното му състояние. Става либерален, след като унищожи основните колони на консерватизма си, защото пада жертва на някоя основна либерална пропаганда. Според Шкварек сериалите и ситкомите като „Приятели“, „Как се запознах с майка ви“ облъчват зрителите с либерални послания. „Те ни учат, че нищо няма значение, че трябва да си освободен сексуално, че границите нямат значение, че всичко е измислено. Основното нещо, което ще ти помогне да не се поддадеш на тази пропаганда, е да учиш история.“
Шкварек категорично не желае да живее в друга историческа епоха освен в сегашната. Той е наясно, че през всеки период, особено през прединдустриалните, едва ли би доживял до 50-годишна възраст. „Най-вероятно щях да погреба между 2 и 3 деца, защото тогава не е съществувала модерната медицина, няма причина да искам живот в онези епохи.“
Питам събеседника ми консерватор има ли нещо друго извън историята, което да го вълнува толкова много. Оказва се, че едно от любимите му занимания е ездата. Отдава се на хобито си в няколко конни бази извън София. От две-три години е започнал и да стреля с лък.
Добре че са тези занимания сред природата, защото Кристиян Шкварек е пристрастен компютърен маниак. Както вече стана ясно, играе предимно исторически симулации. Може да не спи по цели нощи, за да цъка някоя нова стратегия.
„Хоби ми е също да се срещам с хора, защото се занимавам с обществена дейност“, отбелязва още той.
Преди всичко обаче Кристиян Шкварек се занимава с бизнес и той е, както стана ясно, продажба на врати, внесени от Полша. „Това е нещо, което правя дотолкова, че да се издържам от него. Оттам нататък всичките ми умствени и финансови усилия са насочени към обществената дейност, която е ориентирана към Младежкия консервативен клуб, на който бях председател доскоро. Също така съм в основата на сдружение „Месец на семейството“ и голямото шествие, което организираме веднъж годината в деня на прайда.“ Най-общо казано Кристиян Шкварек изгражда голяма консервативна мрежа в България. На този етап и това свое занимание той определя като хоби.
„Докато човек не започне да изкарва пари от дадена дейност, то тя му е хоби. В момента само вкарвам пари в консервативната си дейност, би следвало да я нарека хоби.“
На 22 юни „София прайд“ и „Шествие на семейството“ окупираха столицата и разделиха жители и гости на града. Питам Шкварек не може ли някак си тези две събития да не се противопоставят, след като в крайна сметка са миролюбиви по своят същност. „Това е като да се намери разбирателство между огъня и водата. Ние нямаме проблем с различните и дори с ЛГБТ идеологията. Имаме проблем с една генерална политическа деконструкция на това, което смятаме за европейска цивилизация“, категоричен е историкът.
Той обаче не е фиксиран само в джендър идеологията. Напротив, много повече пише и коментира масовата миграция и зелената идеология. Според него това са езически култове, които унищожават Европа.
Покай разговора за прайда и похода на семейството питам Шкварек стигали ли са двете страни до физически сблъсъци.
„Нашите две прояви са в различни часове, на различни места, има полиция. Извинете, но кой с кого да се сблъска – при нас идват майки с деца, а на гей парада е ясно какви хора се събират. Няма елементи, които да сблъскат двете групи, това да не са футболни агитки“, с усмивка отбелязва събеседникът ми.
Всяка тема, по която си говорим с Шкварек, той подлага на дълбок анализ. Бизнесът му също е базиран на това действие. Покрай търговията с врати той наблюдава обществените процеси, влиза буквално в домовете на хората и така добива директна представа за тях. И един от изводите му е, че конкретно софиянецът днес вече инвестира парите си в по-висок клас предмети за бита си. „Това показва промяна на манталитет. Ако през 90-те години всичко е трябвало да бъде най-евтиното и от нисък клас, днес не е така. Нашето общество вече не мисли като бедно. Българинът се чувства повече европеец и като човек от средната класа. Освен това хората пътуват много, виждат Европа и света, еманципират се и вече не гледат на западняците като на някакви ментори. Надявам се по същия начин да се еманципираме и от руснаците.“
Кристиян Шкварек също живее на бързи обороти и обядът ни във Villa Bellucci вече трябва да приключва. Накрая ми казва, че от една година е щастливо женен мъж. В момента младото семейство е заето с трескаво търсене на жилище. Съпругата му настоява да живеят в центъра, а Кристиян – да излязат от него. Сигурно ще намерят компромисен вариант.
МЕНЮ
„Вила Белучи“, ул. „Цар Шишман“ 12, София
Свежа салата със скариди и дресинг в хрупкава кошничка – 25 лв.
Артишок ала Романа – 20 лв.
Лазаня с телешко – 27 лв.
„Ел Кото Бланко“ – 30 лв.
ОБЩО – 102 лв.