13.5 C
София
сряда, 28 февруари 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Февруари започва с тридневен празничен цикъл, Трифон Зарезан е

Месец февруари започва с тридневен празничен цикъл, известен с народното название като Трифунци. На 1 февруари Българската православна църква отбелязва паметта на Свети Трифон,  2 февруари (Сретение Господне) и 3 февруари (Свети Симеон).

Свети мъченик Трифон Апамейски е роден около 225 (а според някои други източници през 232 г.) в село Комсада до град Апамия, в малоазийската област Фригия. Светията живее праведно като лечител и загива заради отказа си да отхвърли християнската вяра. Той е арестуван, подложен на мъчения и обезглавен през 256 г. (сочи се и 250 г.). Роден в Малоазийската провинция Фригия той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Именно заради това някои го свързват като пазител на лозята. Но реално никъде в житието му не се споменава да е имал нещо общо с гроздето и виното.

Легенда

Народната легенда гласи съвсем друго. Докато Трифон подрязвал лозето, видял Светата Майка с пеленачето Иисус в ръце й и се присмял. На Богородица й домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минавала покрай къщата му, рекла на Трифоница да бяга да превърже мъжа си, защото си е отрязал носа. Жената се затичала към лозето и уплашено разказала какво й казала Дева Мария. Трифон отново се присмял, казвайки, че не е пиян, та да си отреже носа. Понечил да покаже, замахнал с косера и клъцнал носа си. Оттук тръгват и различните наименования на празника – Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун Пияница. В крайна сметка Богородица се смилила и му залепила носа обратно. Вероятно легендата идва да покаже, че виното, макар и считано за божествена напитка, е опасно, ако се прекали с него. А покрай паметта на светеца са се запазили езически вярвания, но подчинени вече на християнския мироглед и мистика.

Корени

Първоначално Трифоновден се чествал на 14 февруари. След приемането от Българската православна църква (БПЦ) на Григорианския календар през 1968 г. денят на светията се измества на 1 февруари. Но и днес на много места празненствата все още се провеждат по стария стил. Според етнолозите култът към Трифон Зарезан води своето начало от Тракийския езически бог на плодородието, виното и веселието, познат под името Дионис. Реално Свети Трифон се явява негов по-късен християнски „наследник“. Празникът на светеца по време почти съвпада с древните Дионисиеви празници. В тях буйните вакханки танцували с малки сърпове в ръка в чест на виното.

Зарязването

Според традицията на този ден стопанката трябва да стане рано сутрин и да омеси и опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Освен питата задължително се приготвя и кокошка, пълнена с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки, с които правят венец и закичват главите си, а корените поливат с донесеното вино, светена вода и поръсватс пепел, запазена от Бъдни вечер… Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение.

„Царят“

Затова за цар на този празник се избира заможен човек. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село.

Следващите два дни,  – Сретение Господне и Свети Симеон, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците. Тя трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита. За целта са необходими единствено 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси докато започне да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, се покрива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората ѝ. Като основно ястие по стар български обичай се препоръчва пълнена кокошка.

Имен ден празнуват: Трифон, Трифонка, Лозан, Лозанка, Секул, Маламка.

Денят на лозаря и винаря! 

Хубав празник!

 

Последни новини

- Реклама -