„Филип Тотю, хвърковатият тоя гяурин! Какъв страх зададе той на апатическа Турция, колко много повдигна той морално-патриотическото чувство на българския народ!“, възкликва Захарий Стоянов за войводата, който по думите на съвременниците си е „крилат“ и „куршум не го лови“. Превърнал се в страшилище за турците, той кръстосва с четата си по горите, но отказва да се включи както в Старозагорското, така и в Априлското въстание. Въпреки подвизите си е забравен след Освобождението на България в румънски затвор, където лежи по скалъпено дело чак до 1884 г.
Истинското име на Филип Тотю е Тодор Тодоров Станчев. Ражда се на 10 април 1930 г. във Великотърновско. Като малък чиракува, а в младежка възраст окуцява. До края на живота си не говори за причината за недъга си, който го отличава с характерна походка. Първоначално Тодор Топала, както го наричат съселяните му, се занимава с животновъдство и търговия на едър рогат добитък. Когато е на 19 години, разбойници турци убиват пред очите му негов приятел. Тогава Филип Тотю се разминава само с раняване в рамото. Буйният младеж веднага започва да мисли за отмъщение и никога повече през дългия си живот не се движи без оръжие. През 1851 г., след като отмъщава за приятеля си, е арестуван и измъчван. Това още повече го настройва срещу властите. Филип постъпва в четите на няколко стари войводи, които обикалят горите на Стара планина. Решителността му го превръща в естествен лидер и в началото на 60-те г. на XIX век става войвода. Именно в тези години той отново попада в затвора. Този път, защото убива турчин, който открадва негова съселянка. Попада в сливенския и в търновския затвор, където е подложен на зверски изтезания. През 1863 г. обаче Тодор Топалский, както е известен на османските власти, успява да избяга. Бягството му от затвора в Търново е първото и единствено в историята на затвора и поражда невероятни слухове за българския хайдутин. По това време родителите му го оженват за по-възрастната от него Минка, с надеждата тя да смекчи непокорния му нрав. Ражда им се наследник, но непримиримият хайдутин оставя семейството си. Установява се в Румъния – първоначално в град Зимнич, а по-късно в Александрия. За кратко е градинар с фалшиви документи под името Филип Тотю, с което остава в историята. В Румъния той спасява от нелепа смърт самия Васил Левски, с когото са били много близки приятели. Веднъж отива да го види и заварва Апостола да се превива от коремна болка. Филип Тотю бързо докарва доктор, който установява остър апандисит.
През 1867 г. Филип Тотю се вклюва в легията на Георги Раковски. Малко след това оглавява чета от около 40 души и преминава Дунав при Свищов, за да проучи настроенията на българите. Първото четническо трицветно знаме в българската история е знамето на четата на Филип Тотю от 1867 г., запазено до днес. То е в червено, бяло и зелено, било изработено от копринен плат, а в средата с боя е изрисуван изправен на дясно коронован лъв в щит. Около него са изобразени военни символи – брадви, стрели, ножове, боздугани и копия и надписи „Свобода или смъртъ“. Преди да преминат река Дунав, четниците полагат клетва пред него. Веднага след стъпването си на българска земя четата е изненадана от османска потеря. След кървава битка войводата оцелява по чудо. Захарий Стоянов пише: „… захванала се отчаяна борба. Мирната до него време горичка преобърнала се на касапница. Битката била гърди срещу гърди. От една страна гърмели пушки, а от друга звънтели ятагани, а из помежду мнозина се борели като пехливани“. След дълго обикаляне по-късно Филип Тотю и оцелелите четници успяват да открият четата на Панайот Хитов, с която се оттеглят в Сърбия. С действията си четата привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите. „Най-после тя даде право на гражданство на новата дума комита, дума, която беше начало на турското падение“, пише Стоянов.
След като през 1868 г. участва и във Втората българска легия, Филип Тотю се установява в Одеса, където получава пенсия от руското правителство. През 1875 г. трябвало да се включи в Старозагорското въстание, но волно или не, се забавя и докато пресече Дунав, въстанието избухва и е потушено. След това Филип Тотю отново се връща в Русия, където го заварва Априлското въстание. Войводата е определен да води чета, която да подпомогне Врачанския революционен окръг. Четниците били готови, но Филип Тотю не се появява. За да не се деморализират бунтовниците, отговорността за четата поема поетът Христо Ботев, който нямал никакъв опит във воденето на бойни действия. Една от причините Филип Тотю да откаже да води четата, е практичният му ум. Войводата не вижда никакви шансове за успех на въстанието и предпочита да не хвърля излишни сили. Той обаче участва с доброволческа чета в Сръбско-турската война от 1876 г., а след това се включва и в Руско-турската война. Преди Освободителната война руският император Александър II и граф Игнатиев се допитват до него къде руските войски да преминат река Дунав. По негов съвет руснаците щурмуват не при Русе, както първоначално са избрали, а при Свищов, защото там брегът е слабо охраняван.
Веднага след края на войната войводата попада отново в затвора. Този път е осъден на румънска земя на шест години по скалъпено срещу него дело. Престоят му в затвора остава незабелязан заради бурните събития, които се развиват в младата българска държава. Забравен, Филип Тотю лежи в румънския затвор по-дълго, околкото в турски – чак до 1884 г. Докато войводата е в затвора, собственият му син първи го предава. Той обявява на родата, че баща му е мъртъв, и разпродава полагащото му се като наследство имущество. Жена му си намира любовник, но изоставената Фросина се поболяла и по думите на Тотю „… от срам и мъка полудява я закарват в лудницата“.
След като излежава присъдата си, Филип Тотю се връща в България и живее сам в къща от плет, измазана с глина в село Острица, Русенско. Там се отдава на градинарство и прави голяма овощна градина. От 1 декември 1884 г. му е отпусната 200 лв. месечна пенсия. Никола Живков и Коста Паница го включват в Българо-македонския комитет и Тотю се забърква в афери, свързани с набиране на пари и оръжие. По нареждане на Стамболов Тотю остро е предупреден да престане със зулумите. През юни 1887 г. е арестуван. Към 1895 г. войводата се жени за баба Велика. Преселват се и заживяват в Две могили – първите няколко години под наем. В бащиния двор на Велика построяват хубава за времето къща.
Войводата умира в нея на 22 март 1907 г. на 77 години и е погребан в черковния двор на селото. Неговият стар приятел Панайот Хитов го изпраща в последния му път с думите: „Тук почива страшилището на Турската империя“. Днес родната къща на Тотю в село Вонеща вода, както и домът му в Две могили са превърнати в музеи.
Мария ПЕТКОВА
