Румен Гълъбинов е икономист и финансист. Роден е през 1966 година, магистър от УНСС. През 2002 г. става първият председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 г. – заместник-председател на новоучредената Комисия по финансов надзор.
– Господин Гълъбинов, управляващите обявиха голяма реформа в държавната администрация, какво очаквате да се случи?
– Логично е първо да бъдат съкратени т.нар. празни щатове и от това ще се реализира известна икономия. Вижте какво се прави досега: не се назначават хора, не се дават заплати, а в края на съответното тримесечие или на годината се изплаща допълнително материално стимулиране. По различни оценки става дума за незаети между 5 и 10 000 бройки. Но те не са само в администрацията, където работят хора със статут на държавни служители, а е доста по-широк кръгът. Ще бъдат обхванати също различни държавни ведомства. Но тепърва трябва да се направи анализ, защото, каквито и числа да се цитират, те ще бъдат неточни. Има голямо текучество и доста нови разкрити места в новосъздадени организации, които също ще бъдат прегледани. Новата власт може да спре или временно да ограничи т.нар. автоматизми в индексацията на работните заплати. Не забравяйте, че има хора на високи позиции, които получават повече, отколкото ако са високопоставени мениджъри в реалния бизнес.
– Това ще бъде ли достатъчно, за да се стабилизира бюджетът на държавата?
– Освен за възнагражденията трябва да имаме по-ясна представа още какво ще обхване оптимизацията на общодържавните разходи, например дали ще се влезе и в някои от перата, свързани с капиталовата програма. Сега вече като член на еврозоната пред България се отварят още по-големи възможности за инвестиции. Досега 80% от икономическия ни ръст идва от публично и от частно потребление, а едва 20 на сто – от инвестиции. Експортът през последната година бележи спад. Добре е да ориентираме нашия брутен вътрешен продукт и неговия растеж от потребление към инвестиции и износ. Но това би могло да стане, ако държавата стимулира инвестиционния процес, като изпълнява капиталовата си програма сто процента. Досега тя служеше като буфер и към края на годината капиталовите разходи се орязваха, за да влезе бюджетният дефицит в границите на 3 процента. Но сега, когато искаме да привличаме инвеститори, държавата трябва да даде пример – да стартира големи обекти и да довърши започнатите. По този начин ще увлече около себе си и частни инвеститори, които ще станат подизпълнители и поддоставчици на големите държавни обекти. Тогава би могло да се получи и конверсия в кредитирането. Доста се говори, че банките отпускат заеми основно за домакинствата, защото оценяват, че те носят по-приемлив риск, отколкото бизнесът. Но когато тръгнат големите национални проекти, и банките ще са по-благосклонни към частния бизнес, защото знаят, че е обвързан с плащания по големите държавни обекти.
– За да се чувства бизнесът по-комфортно, няма да се вдигат данъците. Това не е ли опасно за хазната?
– В момента бюджетът не е в бедствено положение. Към април събираемостта на приходите е с над 16% повече спрямо същия период на миналата година. Това е също и заради инфлацията, защото върху по-високи цени се събира и повече ДДС. Но има и друга причина – все пак икономиката си работи. Пък и разполагаме с фискален резерв около 5,850 млрд. евро, който е с отпаднала необходимост да пази курса на лева спрямо еврото, след като вече сме в еврозоната. Разбира се, в него има фондове като Сребърния, които са целеви и не бива да се пипат. Обаче една част, около 2,5 млрд. евро, са на разположение по сметки в БНБ и правителството има комфорта да ги ползва, докато се приеме бюджетът и се уточни лимитът за новия дълг. Без решение на парламента кабинетът може да ползва средства от резерва, след като се аргументира защо и за какво ги харчи. Този ресурс няма да се раздава за заплати, но парите спокойно могат да бъдат инвестирани в работещи проекти.
– Доколкото ви разбирам, вие не смятате, че бюджетът е в особено тежко състояние?
– Мисля, че рисковете от по-висок бюджетен дефицит и от по-висока инфлация са управляеми и могат да се менажират. Бюджетен дефицит в размер на 1,750 млрд. евро и разходи от 2,554 млрд. евро, които трябва да бъдат разплатени, не е катастрофално. Можем да се вместим в 3 процента и не е коректно да се прави просто математическа екстраполация спрямо първото тримесечие и просто числото да се умножава по 4. С подходящи мерки, насочени към увеличаване на приходите, оптимизация на разходите дефицитът може да си влезе с в желаните граници до края на годината. Ключова роля за овладяване на инфлацията и кредитирането занапред ще имат Европейска централна банка и Българската народна банка. Нека да видим на следващото заседание на ЕЦБ какво решение ще се вземе за лихвените проценти в еврозоната, което ще е сигнал за борба с инфлацията. Би могло сега или в близко бъдеще да се очаква повишение. За да се намали скоростта на инфлацията, обикновено централните банки предприемат увеличение на основната лихва, това правят и търговските банки. Тези решения ще бъдат важни и всички ги очакват.
– Еврото ли е виновно за високите цени и по-голямата инфлация у нас?
– Една малка част от поскъпването е заради закръгляванията на крайните цени. Трябва да признаем също, че някои търговци приложиха доста непазарни практики, но по-сериозното увеличение дойде след избухването на войната в Иран. Ние, европейските икономики, сме засегнати от две войни – в Украйна и в Близкия изток. Вижда се с просто око по цените на горивата и на енергията, от които следва всичко останало.
– Как ще коментирате мерките срещу „галопиращите цени“, както ги нарича премиерът Радев? Какво според вас е „справедлива цена“ и как тя би ограничила поскъпването?
– Можем много да хиперболизираме различни неща, но не е в интерес на никого да се създава някаква представа за катастрофичен сценарий. Галопиращи цени например има в Турция, където за миналата година инфлацията е над 30%. Не можем да кажем, че цените галопират, когато инфлацията е от порядъка на 3–4%. Нека да прецизираме определенията. Иначе терминът „справедлива цена“ е описан в икономическата литература. Въпреки това не знам някой да е успял да докаже с числа коя е справедливата цена за конкретния продукт. От гледна точка на купувача и на продавача повечето цени не са справедливи и това зависи от коя страна на сделката се намира човек. Всичко е въпрос на пазарно равновесие. Когато не ни харесва търговското предложение, ние като потребители просто не го приемаме и отиваме другаде. Говори се също и за пределни цени, които могат да съществуват като административно определени тавани. Добре, търговците, които продават над тях, ще свалят нивата си. Но тези, които предлагат стоки и услуги под тези цени, логично ще е да се възползват и да се опитат да продават на предела. Смятам, че тези мерки имат спорен ефект, дори може да причинят загуба на мотивация. Тогава производителят ще иска да предложи стоката си на друг пазар или просто да я задържи в склада. Логичният ефект ще е дефицит.
– Сериозни са обвиненията срещу търговските вериги, че товарят с твърде високи надценки. И друго, пазарът у нас е свободен – ако на хората им е скъпо във веригите, защо не отидат масово да пазаруват в кварталните магазини?
– Нека всеки да си избере къде да пазарува, да приеме или не търговското предложение. За веригите ще кажа и нещо друго – те свършиха къртовска работа по обмяната на голямото количество левчета и стотинки в евро. Но когато говорим за скъпи храни в България, добре е да припомним, че нашата страна е единствената държава в еврозоната с едно и също ДДС за всички продукти: от първа необходимост, за алкохол, цигари, луксозни стоки – всичко се облага с 20%. Във всички останали страни ДДС за хранителните стоки и за лекарствата е наполовина от основната ставка. Ако това се случи и у нас, може да се очаква намаление на цените на тези продукти. Тогава и държавата ще има повече основание да санкционира търговските субекти, които се държат непазарно.
Маргарита Димитрова