Колкото и да не ни се иска, всички ние оставаме подвластни на клишетата. И това често е по-добрият вариант, защото в противен случай можем да изпаднем в ситуация на „оригиналничене“, на излишно философстване, на прекомерно егоистично и самодоволно вглеждане в себе си.
Особено когато става дума за подреждане на изложба, с която един визуален артист желае да отбележи своята кръгла годишнина. Едва ли има любител на изкуството, който не е попадал в подобна експозиция, в която художникът, в опит да „изложи“ целия себе си и да представи най-доброто от създаденото през годините, е изпаднал в безобразно многословие и многообразие. В мъдруване, превърнато в назидателно и в дори досадното натякване „Аз съм това“. Отбелязването на годишнина е задача сложна и много често доведена до грешно решение. Доколко всъщност в големия свят на изкуството можем да говорим за „вярно/грешно“.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg