Бездарието по принцип не се нуждае от публичност, но у нас точно бездарниците сякаш по дефиниция обичат да се излагат публично. Трогателни дори са понякога усилията им на всяка цена да бъдат видени от майкини, лелини, други роднини и възможно най-много приятели. В годините на прохождаща демокрация например Къци Вапцаров въртеше колелото на късмета, после поглеждаше гордо към камерата, все едно е спечелил битката при Ватерло или е направил знаменателно световно откритие. И това в родното му Русе е правело впечатление. После ефектът се пренася в цялата страна. Нали в крайна сметка сме колкото едно по-голямо китайско село. Не знам защо изведнъж се сетих за Къци Вапцаров. Вероятно защото като с мокър парцал ме удари новината, че пишел стихове, защото, видите, ли Валери Петров настоявал. Така ни казва Къци. Освен страна на откривателите сме и страна на митовете и легендите. Автори колкото искате.
Като стана дума за бездарие, ще направя уговорката, че то няма дрескод или униформа. Може да е в панталон, но може да е в пола или в рокля, когато протоколът например го изисква. Друг е въпросът с какви рокли стилистите обличат най-важните ни дами, като госпожа президента по заместване Илияна Йотова например. Но то да беше само роклята й, с мед и масло да я намажеш. Някак си между другото в празничната суматоха около 24 май преглътнахме гафа на новоизлюпената първа между равни парламентарна шефка Михаела Доцова, която опита да реши 10-вековен проблем между католици и православни, обединявайки ги в присъствието на папата. Като колега филолог обаче госпожа президентът по заместване Илияна Йотова би трябвало да знае, че няма славянска, а има българска писменост. И да го кажеш не е проява на комплекс, каквито мисли със сигурност се въртят под русата й глава. На всичкото отгоре това е официализирано преди 6 години от българския парламент, който приема 24 май да бъде определен като „Ден на българската писменост, просвета и култура“ вместо „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“, както го изстреля Йотова в словото си на пищен прием по случай 24 май.
А дали българите имат нужда от разхищенията на властта да организира приеми по време на криза, на които управниците да дрънкат заучени клишета, е друга тема. Нея смятам да изчерпя с една препоръка на Желязната лейди, баронеса Маргарет Тачър, управлявала Великобритания успешно и с твърда ръка в продължение на близо 12 години. За втори път давам този пример с ясното съзнание, че на нашенеца това трябва по-често да му се повтаря заради вродената му склонност да забравя бързо правата си:
Когато детето ви си спечели първите пари за сладолед и си го купи само, направете следното:
1. Преди да има време да оближе сладоледа си, вземете го от него и отхапете 20%;
2. Докато детето ви гледа учудено, отхапете още 30%;
След това му дайте останалата част от сладоледа и му обяснете, че това прави държавата с всички пари, които някой спечели.
Ако всеки родител направи това, надявам се в страната да порасне поколение от хора, които ще разберат, че държавата няма свои пари – има само пари от данъкоплатци. И че данъкоплатците не само могат, но и трябва да наблюдават как правителствените служители харчат парите им.