Галена ще отпразнува с голям концерт на 8 ноември в зала „Арена 8888“ 20 години от началото на кариерата си. Подготвя впечатляващо зрелище, ефектни тоалети и разбира се, много хитове. За намерението си да осъществи този грандиозен проект, певицата, която сега гледаме и като жури в „България търси талант“ по Би Ти Ви, за първи път говори пред „Филтър“ през миналата година.
Честно казано, повече е стресът, отколкото еуфорията (смее се). Истината е, че когато правиш толкова мащабен концерт, всичко минава през теб – от най-дребния детайл в хореографията до избора на последния прожектор. Толкова неща зависят от мен, че вечер често не мога да заспя, мислейки дали всичко ще бъде наред. Но точно този вид напрежение ме зарежда – това е добрият стрес, който те кара да бъдеш жив, фокусиран и максимално отдаден. Аз съм човек, който не обича да оставя нищо на случайността. И когато виждам колко много хора работят по концерта с любов и отдаденост, усещам как отговорността ми се превръща в енергия. Еуфорията, за която питате, сигурно ще ме настигне едва след последния поклон – когато знам, че съм дала всичко и че всяка секунда труд си е струвала. До тогава… просто дишам дълбоко и продължавам с подготовката.
Защо избрахте това заглавие „Еуфория“?
Не е случайно. „Еуфория“ за мен е много повече от заглавие – това е състояние на духа, вибрация, която усещам всеки път, когато стъпя на сцената. Песента с това име е специална, защото носи точно тази енергия – онази граница между лудост и вдъхновение, между сълзи и усмивки, между болка и възторг. Когато започнахме да подготвяме концерта, ми се искаше да създам не просто музикално събитие, а преживяване.
Със сигурност ще изпълните дуетите си с Азис, Преслава, ДесиСлава, Меди, Цветелина Янева. Но ще има ли гост-изпълнител, който ще е изненада за публиката?
Хората, които ме уважават и с които имаме истинско приятелство, със сигурност ще бъдат на концерта. Няма как да правя „Еуфория“ без тях – те са част от пътя ми, от историите зад песните, от най-красивите ми музикални моменти. До последно обаче няма да издавам кой точно ще участва, защото обичам изненадите, а и в нашата професия всичко може да се промени в последния момент. Мога да подскажа само, че някои от гостите ще бъдат неочаквани и ще донесат различна енергия на сцената. Ще има обединяване на поколения, стилове и характери – това, което обичам най-много в музиката. Вярвам, че когато завесата се вдигне, всеки в залата ще почувства колко е специална тази вечер – не само за мен, а и за всички, които са част от нея.
Вече сте пели с малкия си син Александър на сцена. Няма ли да го видим и в „Арена 8888“?
Алекс много се вълнува от концерта – той дори не го нарича „мама концерт“, а „нашия концерт“. Това за мен е най-сладкото определение и най-голямото признание. Постоянно ме пита кой ще дойде, какво ще се случва, а аз му отговарям с усмивка, че сама не знам всичко със сигурност. Понякога, в типичния си детски стил, добавя: „Само да не дойде еди-кой си, иначе повече няма да му проговоря!“ (смее се) Засега не сме мислили дали ще участва, но при него всичко е спонтанно – когато му дойде вдъхновението, просто действа. Така че не изключвам възможността да се появи на сцената, дори за няколко секунди, и да подари на всички един искрен, неподправен момент.
А ще представите ли нова песен?
Ако ме питате днес – отговорът е не. Ако ме питате след три дни… може и да не е не. (смее се) Всичко при мен се случва много интуитивно.
Миналата година направихте и операция на гласните струни. Как мина тя?
Операцията мина добре, слава Богу. Не беше лесно решение, защото гласът ми е всичко – това е моят инструмент, моят начин да общувам със света. Когато лекарите ми казаха, че трябва да се подложа на интервенция, първата ми реакция беше страх – не толкова от самата операция, колкото от мисълта „а ако не звучи повече така, както преди?“. Но благодарение на страхотен екип от специалисти и на стриктната рехабилитация, всичко премина успешно. Бях много дисциплинирана – пазех гласа си, мълчах с дни, дори седмици, което за мен беше по-трудно от всичко друго! (смее се) Сега се чувствам по-добре от всякога – гласът ми е по-чист, по-силен, и най-важното – отново е мой. Тази операция ме научи да не приемам нищо за даденост и да обичам още повече това, което правя.
В този телевизионен сезон зрителите ви гледат в ролята на жури в „България търси талант“. Как се чувствате на този стол?
Чудесно е на този стол – с много адреналин, отговорност и, разбира се, емоция. Да си жури в „България търси талант“ е нещо съвсем различно от всичко, което съм правила досега. Там не просто оценявам, а преживявам – всеки участник ми напомня защо сцената е толкова вълшебно място. От тази позиция виждам колко смелост се иска да застанеш пред прожекторите и да покажеш себе си – било с песен, танц или нещо напълно неочаквано. И понякога се улавям, че не мога да мисля като „жури“ – просто се вълнувам заедно с тях, преживявам всичко като зрител.
По-различно ли е от менторския стол в „Гласът на България“?
Да, определено е различно. В „Гласът на България“ бях ментор – там влизаш много по-дълбоко в процеса, работиш с участниците, изграждаш ги, споделяш опит и отговорността ти е лична. Гледаш как пред очите ти се ражда артист и това е магия. В „България търси талант“ ролята ми е по-различна – тук съм повече наблюдател, човек, който реагира на момента. Нямам време да мисля дълго, решението трябва да е инстинктивно, чисто, емоционално. И в двата формата обаче има нещо общо – любовта към таланта и към сцената. Само че в „Гласът“ помагаш на таланта да се роди, а в „България търси талант“ имаш честта да го откриеш.
Има ли много таланти в България?
О, да – наистина са много – България е малка страна, но с огромен талантлив потенциал. Откакто съм в „България търси талант“, всеки кастинг ми напомня колко неподозирани дарби има по нашите ширини – не само певци и танцьори, а хора, които правят неща, за които не би ти хрумнало, че изобщо са възможни.
Защо обаче малцина успяват?
Талантът сам по себе си не е достатъчен. Това е само началото — една искра. Но за да се превърне в огън, трябва постоянство, дисциплина и характер. Много хора имат невероятен талант, но не всички имат търпението да преминат през трудностите, разочарованията и бавните стъпки нагоре. Успехът изисква жертви — време, сън, личен живот. Има моменти, в които трябва да продължиш, дори когато си уморен, неразбран или критикуван. Аз самата съм го преживяла и знам, че сцената не е за всеки — не защото някой е по-малко даровит, а защото не всеки може да понесе натиска и отговорността, които идват с нея. Но вярвам, че когато човек има истинска любов към това, което прави, и не се отказва, шансът му идва. Може би не веднага, не по начина, по който си го е представял, но идва. Успехът не е само в прожекторите – той е в пътя, който извървяваш, докато стигнеш до тях.
Докъде би стигнала Галена ако се яви на „България търси талант“ или „Гласът на България“?
Ако Галена трябваше да се яви на „България търси талант“ или „Гласът на България“, мисля, че щеше да мине през всичките етапи – с много страст, малко драма и много, много хъс. В началото може би щях да се притеснявам, както всеки друг участник. Щях да изляза, да си поема дъх и да се надявам гласът и енергията ми да достигнат до хората. Но после… щях да се отпусна, защото сцената е моят дом. И когато си у дома, няма как да не блеснеш. Така че, докъде би стигнала Галена? Колкото по-далеч й позволят сърцето, публиката и любовта към това, което прави. А те, мисля, никога не ме оставят по средата на пътя.
Племенницата ви Доника също тръгна по вашия път в попфолка. Давате ли й съвети и какво най-често й казвате?
Да, Доника върви по свой собствен път, но, разбира се, винаги ще има част от мен в нея — и като човек, и като артист. Давам ѝ съвети, когато ми ги поиска, защото вярвам, че всеки трябва да открие своя глас и своята истина. В музиката няма рецепта за успех, има само искреност и труд. Най-често ѝ казвам едно – да не бърза. Да не се опитва да прилича на никого, дори на мен. Хората усещат кога си автентичен, кога пееш от сърце.
Заради Доника се породи скандал между вас и колегата ви Галин заради правата на една песен. Изяснихте ли се с Галин и в какви отношения сте сега?
Разбрах, че Галин е изразил своята версия за тази ситуация. Аз ще се въздържа от коментар. Това са неща, с които не е нужно да ангажираме вниманието на публиката. Фокусът винаги трябва да е музиката. Аз съм за професионализма в отношенията. Оттам нататък всеки преценява как да действа. Винаги гледам напред. Не нося негативна енергия, защото вярвам, че когато работиш с добро, то се връща. И сега, когато се видим, има усмивки, а не напрежение – така трябва да бъде в нашата професия.
Тези 20 години на сцена за вас са време за равносметка. Ако има възможност да зачеркнете някой период от тези две десетилетия, кой би бил той?
Не бих зачеркнала нищо. Имало е трудни периоди, грешки, разочарования, но именно те са ме направили човека и артиста, който съм днес. Ако изтриеш дори един момент от миналото си, променяш целия път – а аз съм благодарна за всеки завой, всяка битка и всяка усмивка по този път. Разбира се, имало е години, в които ми е било тежко – когато съм била неразбрана или когато съм се чувствала сама срещу света. Но с времето осъзнах, че точно в тези моменти съм израствала най-много. Те ме научиха да пазя себе си, да се доверявам на интуицията си и да не забравям защо започнах – заради любовта към музиката. Така че не, не бих зачеркнала нищо. Дори и най-бурните периоди са част от моята история. А аз вярвам, че истинската сила е не да ги изтриеш, а да ги превърнеш във вдъхновение.
А коя критика не простихте?
Не харесвам думите „не простих“. Всяка критика, дори когато е несправедлива, с времето ми е давала нещо – сила, урок, понякога и стимул да се доказвам. Но има един вид критика, която трудно преглъщам – когато идва от хора, които не познават труда зад успеха. Когато някой омаловажи години работа, само защото вижда резултата, а не процеса. Не ми тежи, когато критикуват песен, визия или избор – това е част от играта. Но когато атакуват човека, а не артиста, тогава боли. Все пак се научих да не го приемам лично. Истината е, че никой не може да те нарани, ако си в мир със себе си. Сега просто си казвам: “Говорят, значи съм интересна.” (смее се)
Сравняват ви с хамелеон. Но вие в кой образ се харесвате най-много?
Много ми харесва това определение – „хамелеон“. Приемам го не като човек, който се променя, за да угоди, а като артист, който умее да показва различни свои лица. Но ако трябва да избера един образ, в който най-много се харесвам, това е онази Галена, която е свободна. В този образ съм най-истинска – с всичките си контрасти, енергия и женственост. Мога да бъда провокативна, после ранима, след това отново силна – и това не е противоречие, а цялост. За мен хамелеонът не е маска, а огледало на моментите, през които минавам. И може би затова хората продължават да се припознават в мен – защото всеки намира по нещо от себе си в тези различни цветове.
Да поговорим за личния ви свят. Какво би била Галена без мъжа си Галин?
Без Галин… не знам дали Галена щеше да е същата. Той е човекът, който стои до мен през всичко – и в светлините, и зад кулисите. В нашия свят, където всичко е динамично и често повърхностно, е истинска благословия да имаш партньор, с когото си изминал целия този път, без да изгубите себе си. Галин е не просто мъжът до мен, той е балансът ми. Аз съм емоция, експлозия, огън – а той е стабилност, разум и тишина. Връзката ни не е идеална, защото няма идеални хора, но е истинска. Минали сме през всякакви периоди, но винаги сме се връщали един към друг с повече зрялост и обич. Без него вероятно щях да бъда друга – може би по-неспокойна, по-разпиляна. С него съм цяла.
Големият ви син избра ли вече в коя сфера ще се развива?
Стефан е на възраст, в която вече започва да намира своето място и е много интересен за наблюдение – защото е различен от мен. Той е по-аналитичен, по-сдържан, по-ориентиран към логиката и бизнеса, точно като баща си. Все още не е взел окончателно решение в коя посока ще тръгне, но вече има усет към икономика, технологии и предприемачество.
Виждате ли се на световната сцена?
Ако питате момичето в мен, което винаги е имало големи мечти – да, виждам се. Вярвам, че българската музика може да звучи модерно и универсално. И все по-често виждам как нашите артисти пробиват граници, защото вече няма „тук“ и „там“ – светът е една сцена. Аз самата имам колаборации с чуждестранни артисти, в които представям нашата енергия в нов контекст, но без да губя себе си. Така че да, виждам се – но не като човек, който гони световна слава, а като артист, който иска да остави следа, независимо къде звучи песента му.
Ако имате възможност да си избирате, с коя световна звезда бихте записали дует?
Истината е, че има много артисти, с които бих направила нещо вълнуващо. Ако трябва да избирам, бих казала The Weeknd – защото той съчетава емоция, мистика и сценичен размах по начин, който много ме вдъхновява. Бих искала и дует с Дуа Липа – тя е пример за жена, която носи класа и увереност, без да губи топлината си. Но истината е, че мечтаният дует за мен не е задължително със „световна звезда“. Понякога химията между двама артисти е по-важна от имената им на афиша. И ако срещна този глас или енергия, която запали искрата, тогава сцената – независимо дали е в София или в Лос Анджелис – ще се превърне в световна.
Готова ли сте да напишете автобиография и ако да – как бихте я озаглавили?
Мислила съм си за това. Моето пътуване е пълно с върхове, разочарования, трансформации и много уроци – и вярвам, че ако някой ден напиша автобиография, тя няма да е просто разказ за кариера, а за жена, която никога не е спирала да се променя и да вярва. А как бих я озаглавила? Може би „Еуфория“ – защото това е моето състояние на духа. С подзаглавие „Истината зад прожекторите“ – защото хората виждат светлините, но зад тях има човещина, страх, смях, любов и безкрайна отдаденост. Каквото и да е заглавието, едно е сигурно – няма да е книга за славата, а за пътя до нея.
Продължете изречението – моята най-голяма грешка е…
Моята най-голяма грешка е, че понякога се доверявам прекалено бързо. Аз съм човек, който вярва в доброто у хората, и това ми е коствало разочарования. Но с годините се научих, че това не е слабост, а просто част от начина, по който обичам и живея – истински. Имало е моменти, в които съм поставяла сърцето пред разума, но не съжалявам. Защото дори от грешките си съм излизала по-силна, по-осъзната и с по-ясна представа кого и какво искам до себе си.
Накрая – коя е най-голямата еуфория в живота ви?
Най-голямата еуфория в живота ми без съмнение са моментите, в които станах майка за първи и втори път. Разбира се, имала съм и други големи еуфории – първите ми награди, първият ми голям концерт, успехите, които съм делила с публиката. Но онова, което се случва в сърцето, когато децата ти се усмихнат, когато видиш, че са щастливи и горди с теб – това е върхът на всичко. Така че да, „Еуфорията“ за мен не е само песен или концерт – тя е самият живот.
Антон СТЕФАНОВ