Широка усмивка, ефектна визия, изправена стойка – Галена Великова е жена, която прави силно впечатление. След 10 години пауза тя отново е жури в българския „Dancing Stars“ по bTV. Галена е лицензиран международен съдия по латиноамерикански и стандартни танци, европейски вицешампион, петкратен шампион на Гърция по латиноамерикански танци, хореограф и треньор на редица шампиони от различни държави. От 2000 г. е основател, съсобственик, президент и изпълнителен директор на група от 10 танцови школи Galena’s Dance Academies в Гърция и Кипър. Галена има богат опит като телевизионен водещ и съдия в над 18 предавания, сред които конкурси за красота и състезания по танци в Гърция, Кипър и САЩ. Освен всичко това е дипломиран юрист и доктор по танцова терапия. През миналата година стана президент на „Асоциация за изучаване и развитие на танцовата терапия в Гърция“. Покрай танците среща и любовта – съпруга си Константинос Хайнас, с когото са родители на две дъщери.
– Галена, „Dancing Stars“ се завърна на екран след 10-годишно отсъствие, а вие сте тясно свързана с предаването. По-различно ли е то сега?
– На мен всичко в предаването ми харесва. За разлика от преди, сега и участниците вече имат поглед над формата от неговите минали издания и това им помага да влязат в шоуто психически, а може би и физически. По-подготвени са. В първите сезони звездите нямаха толкова представа какъв голям труд трябва да положат, за да постигнат напредък и добри резултати. Докато сега са много осъзнати и дават не 100, а 1000% от себе си. На практика те имат 5 дена да работят и за този кратък период постигат наистина сериозен напредък. Наясно съм, че тренират постоянно, не знам даже дали им остава време изобщо да правят нещо друго. Виждам, че наистина се стараят, защото зрелището на сцената е невероятно. В сравнение с други години, а също и с шоу предавания в други държави, в които съм била жури, напредъкът на участниците в „Dancing Stars“ тази година наистина е по-голям.
– Има ли участник, който ви изненада с представянето си на сцената?
– За мен е изненада, че тази година 90% от участниците се справят много добре. Обикновено в телевизионните шоу програми има изявени фаворити почти от самото начало – участници, които видимо са по-добри от другите. А тази година няма някой, който много силно да се откроява, всички имат реални шансове да стигнат до финал. Показателно за това е, че всяка седмица различни двойки стават първи.
Снимка: Цецо Мирчев
– Атанас Месечков в момента танцува с доста сериозна травма. На вас случвало ли ви се е да излизате на сцена с някакъв здравословен проблем?
– На всички спортисти се е случвало. Невъзможно е в активния ти спортен период да не се появи някаква травма. В последните години медицината е доста напреднала, което е предимство. Но за мен е голяма изненада, че Наско продължава да прави сложни поддръжки, които биха затруднили и човек, който няма травма. Адмирации за него, това показва много голям професионализъм. На мен също ми се е случвало и не съм се отказвала, използвала съм различни медицински трикове, за да успея да се явя на състезание. Затова трябва много да се внимава, да се прави добра загрявка.
– Наравно с „Dancing Stars“ продължават и ангажиментите ви в Гърция, където живеете от години. Как се справяте?
– Напрегнато е ежедневието. Имам 10 танцови школи в Атина, в които имаме хиляди ученици. Това изисква много старание и време, защото аз държа да съм близо до учениците ни, особено до тези, които се обучават по професионални програми за учители по танци, както и спортните двойки, които ходят по състезания. Имам своите ангажименти и като майка – роля, която е основен приоритет за мен. И съчетанието с пътуванията до България за „Dancing Stars“ не е лесно, но пък в предишните години имахме по два лайфа на седмица – единият с представянето на танците, другият с елиминациите. Тогава се налагаше да пътувам по два пъти в седмицата, а сега е само веднъж, така че не ми се струва толкова трудно. Но се изисква много добра програма и подготовка, за да може всички ангажименти да бъдат изпълнени както трябва.
– Кое е по-трудно – да бъдеш професионален танцьор, треньор или съдия?
– Мисля, че най-трудно е да си треньор. Когато си в позицията на професионален танцьор по спортни танци, зависиш до голяма степен от себе си. Ти си поставяш цели, можеш да работиш всекидневно за постигането им. Докато когато си треньор, трябва да си до голяма степен и психолог, да влезеш в психиката и на двамата партньори и да успееш да ги мотивираш да дадат максимума от себе си. Напрежението в спортните танци е много голямо, особено когато се стремите към челните позиции. Няма успешна двойка без много добър треньор, който да се занимава сериозно с това дори и извън залата, защото се прави стратегия, обмисляш как да повлияеш положително и на единия, и на другия партньор, да са идеални взаимоотношенията помежду им, за да дадат максимума от себе си като двойка.
– Кой е най-ценният за вас успех от състезателната ви кариера?
– Пътят в танците е много труден, защото трябва всеотдайност. Всяко състезание е важно и оказва влияние. Разбира се шампионатите, първите места оставят много хубави спомени, както и второто ми място на Европейската купа във Венеция. Това е най-високото ми постижение като състезател. А докато се занимавах със спортните танци на професионално ниво, учех и право. Беше много трудно да ги съчетавам, имах много малко свободно време.
Като треньор, за мен беше голяма чест да се включа в най-големия тренировъчен лагер в света, в който участват над 500 двойки от различни точки на Земята, включително шампиони. Бях поканена да преподавам на този лагер, което за мен беше огромно признание като треньор и бях много горда и щастлива.
– Защо записахте право?
– Аз всъщност нямах намерение да се занимавам професионално с танци. Бяха по-скоро като хоби. Да, тренирах и преподавах, но не мислех, че това е бъдещето ми. За мен образованието е много важно и използвам момента да посъветвам всички млади хора – задължително е да имате някакво образование, без значение с какъв спорт или изкуство се занимавате и без значение колко ви харесва то. Има много хора с различни таланти, които нямат интерес да учат. Не всички спортисти стават шампиони все пак. Освен това е много важно да имаш избор, а образованието ти дава точно това. За мен човек без образование е като баничка без сирене. Това е много сериозен въпрос и винаги, когато имам възможност, се обръщам към младото поколение. Още по-важно е да се обсъжда в наши дни, когато технологиите навлиза толкова сериозно в живота ни. А и не бива да се забравя, че външният вид и красотата са много хубаво нещо, но не са достатъчни и вечни.
– Преди 30 години заминавате за Гърция. Тогава имахте ли идеята да се установите там?
– Не, изобщо не съм мислила, че ще живея там. Дори съм отказвала предложения, защото това не ми влизаше въобще в плановете. Първоначално ходех, за да преподавам там. Бях трети курс в университета и трябваше да завърша образованието си и тогава така или иначе нямах възможност да остана в Гърция. Но всичко се случи в най-подходящото време, защото в онзи период спортните танци тепърва се развиваха в южната ни съседка и всъщност ме поканиха, за да преподавам и да уча треньори, учители и хора, които имат танцови училища. Седях по няколко дена там и се връщах. Много по-късно се установих в Гърция. Учех право, за да работя след това по тази специалност, и сега осъзнавам, че това е било много важно решение, защото ми е дало впоследствие възможност за избор с какво да се занимавам.
– Изпитвахте ли носталгия към България и семейството ви тук?
– Близките ми постоянно идват на гости, майка ми помагаше с децата, аз се връщам за всеки повод в България. Поддържаме връзка с колегите от университета, а също и от гимназията. Да, съвсем в началото изпитвах носталгия, но нямам усещането да съм се откъснала от държавата. Пък и не съм на някое далечно място, защото Гърция ни е съседна страна и е близо.
– Били сте съдия в редица телевизионни шоута по света, включително и в World’s Best в Америка, където журира и Дрю Баримор. Бихте ли разказали за това преживяване?
– Това е най-ценният момент в телевизионната ми кариера. Предаването е на CBS – един от най-големите телевизионни канали в Америка. Във формата хора на изкуството се състезават помежду си. Бях поканена за три месеца и половина в Холивуд. Джеймс Кордън беше водещ и съпродуцент. Тогава децата бяха много малки и заминах със семейството ми. Беше незабравимо преживяване. Мащабът там е невероятен, технологията, студиото, хората, с които се запознаваш – също. Шоуто не беше на живо, защото бяха необходими по три часа, за да се подготви сцената за всеки участник и неговото изпълнение. Победителят беше от Индия и спечели 1 милион долара за 10 епизода! Беше много хубаво и досега поддържам връзка с хората, с които се запознах. Останах много изненадана от Дрю Баримор – жена, позната в целия свят и с много награди. Направи ми впечатление нейната доброта, успокояваше участниците, казваше им да не се притесняват. Беше много добронамерена към всички. Държеше се като обикновен човек, много по-земна от много други хора, които са далеч от нейния ранг.
– Миналата година станахте президент на „Асоциация за изучаване и развитие на танцовата терапия в Гърция“. Какви състояния могат да лекуват танците?
– Това е тема, която ме вълнува от много години. Проведох проучване в продължение на три години и половина в Атина, в моите училища. Взеха участие 60 души, които страдат от депресия и повече от половината вземаха хапчета. Резултатите бяха забележителни – всички от участниците имаха подобрение, а някои дори се възстановиха напълно. След това от една болница ми предложиха сътрудничество и поех пациенти с болест на Паркинсон. Първата програма продължи три месеца, в които работих с четирима пациенти, диагностицирани от между 6 и 12 години с тази болест. Двама от тези пациенти намалиха дневната си доза с по едно хапче. Това заболяване не е лечимо, но успяхме да подобрим качеството им на живот и резултатите ми дадоха много кураж и желание да развивам все повече такива програми. В момента подготвям такава за хора, които излизат от спешни отделения след претърпени инциденти, най-вече пътно-транспортни произшествия. Повечето от тях имат двигателни проблеми, но също и психически травми. Винаги съм вярвала в терапевтичната сила на танците и виждам, че мога да помогна по някакъв начин на хора, които се намират в труден етап. Танцът те окуражава да изразиш свободно емоциите си – нещо, което като част от обществото ние потискаме. Децата са много открити по отношение на емоциите, но малко по малко, с напредването на възрастта, започват да ги контролират и потискат, което води до психосоматични заболявания. Докато танците помагат да се освободят натрупаните емоции, повишава се допаминът – хормонът на щастието, подобрява се циркулацията на кръвта, много са ползите.
– А вие имате ли любим танц?
– Нямам един конкретно, харесват ми повече латиноамериканските, но и модерните. Не бих могла да избера. Навремето, в детските години, голямо предизвикателство ми беше джайвът заради токчетата, но за много кратко време.
– Какво научихте от танците?
– Спортните танци учат на дисциплина, че е важно да си поставяш цели и след това много фокусирано, всеотдайно и всекидневно да работиш, за да постигнеш тази цел. За мен думичките цел, работа и дисциплина са тези, които ми помогнаха в целия ми живот.
– Срещате и съпруга си покрай танците и винаги говорите с много любов за него. Какво най-много цените в него?
– Той е целеустремен, остроумен, отдаден е на семейството, добър човек е. Много са положителните му страни – букет от качества. За голямо мое щастие и късмет. В професионален план постиженията зависят от нас, докато в личния живот има и процент късмет. Затова благодаря всеки ден на Господ, че съм дарена с това хубаво семейство и с толкова интелигентен и всеотдаен съпруг и баща.
– По-либерална или по-строга майка сте?
– Родителите сме като жонгльори. Един път си по-строг, друг път – по-либерален. Опитваш различни начини и подходи. Учиш се от децата и никога не прилагаш същите методи за двете деца, защото те са отделни и различни личности. Трябва да опознаеш и прецениш характера им и спрямо него да намериш най-правилния подход. Децата променят всеки човек – и майките, и бащите. Появят ли се, започваш да гледаш нещата от съвсем различен ъгъл. Променяш живота си, ежедневието, начинът на мислене – всичко се променя.
– Ако трябва да опишете живота си с един танц, кой би бил?
– Мисля, че по принцип животът не може да се опише само с един танц. Той е фюжън от танци!
