Животът в страната на Омир е все по-привлекателен за българите, които масово купуват имоти заради добрата храна, по-ниските цени, чистото море и дружелюбното отношение на местните
64-годишният столичанин Никола Златев е на държавна работа. Заплатата му с малко надвишава средната за страната. За него инвестиция във втори недвижим имот у нас е непосилна при средна цена на жилище в столицата от 3000 евро за квадрат. Това е причината да започне да гледа обявите за имоти в Гърция. И докато сърфира в интернет, си дава сметка, че е загубил шансове за по-скъпите курортни дестинации от северната част на южната ни съседка, които са в непосредствена близост до нашата страна. Затова решава да се насочи към гръцкия дял от Родопите, разположен в южната част на планината.
Точно преди година и половина си купува половин декар регулиран парцел в малкото, но приветливо село Имерос, намиращо се само на 45 километра от българската граница край Маказа. За новата придобивка плаща 25 000 евро без таксите по прехвърлянето – данък, нотариален хонорар и други дребни разходи като хонорар за адвокат и откриване на сметка в гръцка банка.
Към оградения с обикновена телена ограда парцел има още една екстра – пергола, покриваща около 50 квадратни метра. Под нея може да се разположи каравана, а после да се изгради кухня с дневен тракт, баня и още една спалня освен караваната. Морето е на някакви си 3,5 километра от селото, а към плажа ни води добре поддържан асфалтов път.
Никола вече се вижда половин грък и смята да изкара следващите години от живота си именно в Имерос. „Ще създам всички условия да пребивавам почти целогодишно тук. През това време ще отдавам тристайното си жилище в София под наем, от който очаквам поне 900 евро месечни постъпления. После ще взема жена си и с двете си български пенсии, които общо възлизат на още 1000 евро, ще я караме някак си тук“, разказва Никола и чертае как ще разположи кухнята и другите помещения, които смята да издигне с леки конструкции от спестявания през годините.
Животът в Имерос иначе тече повече от спокойно. Тук има всичко, което е необходимо един човек да живее добре и да се чувства свободен – няколко магазина, малка таверна, рибна борса, както и борса за месо и млечни продукти, чието качество е несравнимо по-високо от качеството на предлаганите в България. Гърците уважават храната и не си позволяват да тровят както себе си, така и гостите си. Иначе хората са дружелюбни и се опитват да помогнат с каквото могат. Единственият недостатък е, че болниците и здравните заведения са на около 25 километра на север в близо 70-хилядния център Комотини.
И колкото провинциално да изглежда през зимата и ранната пролет малкото селце Имерос, не се заблуждавайте, че тук няма туристически поток през лятото. Крайбрежната ивица е от ситен пясък, а от плажа край Имерос на изток са разположени поне още 5–6 забележителни плажа в продължение на 7–8 километра.
Ивицата е почти непрекъсваема и стига чак до плажа на най-голямото село в района Марония. Докато стигнете дотам обаче, минавате през ваканционните Профитас Илия, Алмиро, Крионери и Алкиона. Те са малки крайбрежни вилни селища, които през лятото са оживени, а през другите сезони изглеждат тъжни и сравнително безлюдни.
Никола вече е изпробвал повечето от плажовете, няма тайни и в менюто на най-голямата таверна „Ядрия“, която се е надвесила над морето и пред която стои огромен надпис на чист български „Риба и месо“. За една година под перголата на Никола вече има каравана, пусната е чешма, а сега се инсталират баня с тоалетна (извън тези в караваната) и вече е поръчано кухненско оборудване. На двора има втора чешма и са направени малки алеи покрай грижливо окосената трева. Наскоро Никола ми се обади, за да ми се похвали, че вече имал предложение за покупка на имота в Имеро в този му вид за 75 хиляди евро (без караваната). „Няма да им дам нищо. Тук ще си живеем на спокойствие и чист въздух – с пенсиите. Какво му трябва повече на човек“, казва Никола.
Направил си е сметката, че с постъпления от около 2000 евро поне 6 пъти месечно може да заведе жена си в „Ядрия“, а храната и разходите за живот наистина са с около 30 на сто по-поносими, отколкото в София. Единствено бензинът на гърците е по-скъп, но и това е поправимо, защото много от местните ходят до бензиностанциите у нас.
Успоредно с всичко останало Никола смята да помага на наши сънародници, които искат да се установят в този район на Гърция. „Готов съм да им търся не само имоти, но и да им дам съвети какво трябва да направят, за да бъде престоят им тук приятен.“
В района най-търсени са къщи и парцели, които се намират в крайбрежните ваканционни селища Профитас Илия, Алмиро, Крионери и Алкиона. В зависимост от квадратурата и разстоянието до морето къщите вървят на цени от 120 хил. евро до 500–600 хиляди евро, а парцелите са между 40 и 300 евро за квадратен метър. В селища като Имерос и Ксилагани може да се намери къща за 60–70 хиляди евро, а при късмет дори и по-евтино. Терените също са далеч по-изгодни от крайбрежните и това е най-бюджетната инвестиция за имот на близко разстояние до бреговете на Тракийско море. В района особено привлекателни изглеждат къщите в стар български стил в най-голямото селище Марония. Изградени от камък и дърво, много от тях предлагат прекрасни гледки отвисоко към морето (разстоянието е около 5 километра). В Марония има прекрасни таверни с отлична кухня, а през лятото климатът е идеален, защото дневното слънце се съчетава с вечерната прохлада, идваща от планината.
Градчето е свързано с българската история и с делото на Капитан Петко войвода. В народните песни Марония е възпята като столицата на войводата. През 1864 година именно в околностите на градчето Капитан Петко разбива пратените да го преследват турски потери и сам започва да ги преследва. През същата година след като разбива войниците на Джефар ага, той влиза в Мароня победоносно, арестува турските полицаи. В края на декември 1877 година освобождава града от османците, а тъй като след Санстефанския договор Марония остава под турска власт, Капитан Петко войвода я обявява за свободна република. После разбива изпратения башибозук и черкези, командвани от двама турски генерали – Хасан паша и Яхия паша.
По неофициални данни днес в Марония имоти имат около 30 българи, а най-голямата агенция, която оперира в района и помага на нашите сънародници, е Trace Real Estate.
Златка Димитрова, управител на агенция Trace Real Estate:
Агенция Trace Real Estate е на пазара в гръцкия район Родопи от почти три години. Тя е от така наречените светли агенции, които не само, че не са се забърквали в скандали, но и осигуряват правна помощ за наши сънародници при сделки в този район. Управител на Trace Real Estate е Златка Димитрова.
– Госпожо Димитрова, пълзят или летят цените на имотите във вашия район на Гърция?
– Търсенето е изключително голямо и цените само през последните три месеца бележат ръст от 10–15%. Оставям на вас да прецените дали цените летят или пълзят, както сам формулирахте въпроса.
– Очевидно говорим за устойчива тенденция?
– И аз така мисля. Смятам, че нашите сънародници са основната причина за повишаването на цените, защото именно българите са най-сериозните играчи на имотния пазар тук. Активното ни участие през последните 10 години покачи не само цените на имотите, но и съдейства за развитието на туризма в района. Искам да отбележа, че през последната половин година продаваме много имоти и на българи, които доскоро са живели в САЩ, Канада и Западна Европа.
– Колко са приблизително българските заселници в тази част от крайбрежието на Тракийско море?
– Няма как да бъда точна в данните, но ще ви кажа, че поне по 20–30 български семейства има във всяко малко населено място покрай морето и на разстояние 5–10 километра навътре в сушата. Става дума за поне 25–30 села, което прави поне 1500 души… Имаме клиенти основно от София, Пловдив, Стара Загора, Кърджали, Пазарджик.
– Какво предпочитат вашите клиенти?
– Напоследък особено голям е интересът към къщи и парцели в малките селца, отстоящи на няколко километра от брега, защото солта от морето и влагата създават проблеми за къщите покрай крайбрежието. Преди време беше обратното. Все пак най-търсени си остават имотите в перлата на района Фанари, където туризмът е през цялата година, в Меси, където парцелите отдавна свършиха, в Ароги, където е събрана цялата аристокрация на Ксанти и Комотини – лекари, учени, юристи. Голям е и интересът към Имеро, край което е предвидено да минава пътят, свързващ Александропулис със Ставрос.
– Каква е вашата прогноза за имотния пазар в гръцките Родопи?
– Неотдавна един нотариус ми обясни, че прогнозите на гръцките специалисти, които следят имотния пазар, са за очаквано ново 15-процентно поскъпване през следващите 12–18 месеца. Ще си позволя да му се доверя и да ви кажа, че инвестициите тук са добри. Не смятайте за грешно похарчени парите за имоти в този все още сравнително девствен и много красив край.
Халкидики – зеленият рай край тюркоазеното море
Къща на първия ръкав Касандрия на Халкидики за 200 хиляди евро? Забравете. Това са спомени от старите ленти, които отдавна избледняват. Особено за района, известен като Балканския Дубай, който се ограничава в един 20-километров участък между селищата Калитея, Криопиги, Полихроно, Ханиоти и Пефкохори.
Ако допреди година-две цените на имотите в района значително отстъпваха на софийските, вече не е така. Новото строителство на Халкидики сега се продава от 3300 и стига до 5–6, че дори до 8 хиляди евро за квадратен метър. Със задължителното уточнение, че тук става дума за самостоятелни къщи или за мезонети и тризонети от ваканционен тип в селища, където нямаме презастрояване, но за сметка на това често се предлагат в комплект с басейн. И още по-важно – бетонното безобразие, характерно за нашето Черноморие или за всеки софийски квартал, тук е изключено. Гръцките контролни органи не позволяват никакви строителни своеволия, а корупцията в общините и сред институциите, отговарящи за строителството и контрола над него, е сведена буквално до нулата.
Трите ръкава на Халкидики са много различни един от друг. Но общото между тях е изключителната зеленина, която съжителства в невероятна хармония с тюркоазеното море и плажовете. Първият ръкав Касандрия е най-развитият. Почти през целия минава четирилентово бързо шосе. Тук са най-много и селищата, които се обитават целогодишно. Животът кипи през летния сезон, а във всяко градче или селце има поне по 10–15 таверни, които привличат с храна и обслужване. Това, което гърците сервират на себе си и на останалите, е на особена почит. Те никога не си позволяват да се тровят с некачествени продукти, а и да тровят гостите си от цял свят. Качеството на храната е един от кодовете за успеха на местния туризъм. На първия ръкав са и най-нашумелите дискотеки в цяла Северна Гърция. Те са разположени по протежение на няколкокилометровия участък между Калитея и Криопиги, така че шумът да не пречи на живота на самите селища.
Мнозина наричат втория ръкав Ситония – мястото на спокойствието. Градчето Вурвуру пък се води хит на имотния пазар и тук цените за квадратен метър на построена къща не падат под 4500 евро. Именно тишината, златистият пясък и усещането за липса на достатъчно цивилизация са огромният чар на Ситония.
Подобни са характеристиките и на няколкото селища на Атон, които граничат със Света гора, където са разположени атонските манастири и където е невъзможно стъпването на човешки крак без специално разрешение.
Борис КРУМОВ
