Има срещи с личности и събития, които не оставят трайни белези. В опозиция на тях се явяват срещите, които ни променят безвъзвратно и пронизват цялото ни сетнешно развитие. Но има един трети вид срещи, в нещо мимолетни дори, които променят радикално чувствителността ни. Онази човешка чувствителност, която поражда извътре способността ни да обичаме, да тъгуваме. Сърцето да се вълнува, а емоциите да напират с аристократична сподавеност в крайчеца на окото. Тази чувствителност ни прави уязвими като глухарчета сред внезапно лудналия порив на вятъра, като мигновения, като рухнали в битката за любов титани, търсещи пътя към покоя.
Свидетели на подобни срещи ставаме всякога, когато срещу ни се яви с поредното си творческо вълнение/съкрушение визуалният артист Юлиан Табаков. Всъщност той е своеобразен алхимик, способен да синтезира в единно цяло поетика, илюстрация, костюм, сценография, фитография, инсталация, музика и какво ли още не, но и всякога да остане верен на нестихващото си вълнение от търсачеството, по начина, по който сам той го разбира и постига, със средствата, които има дързостта на употреби.
През последното десетилетие Юлиан Табаков се отдаде на реализацията на мащабния визуален проект GENESIS. Това е и заглавието на последната част от едноименния триптих заедно с „Мигновения“ (2015) и „Портрет на умиращ Титан“ (2021), изградени от художествени серии, част от които са и „Вакуум“ (2022) – обекти и видео инсталация. В адаптиран вариант изложбата е представена в Пловдив и може да бъде разгледана в зала „2019“ при Градската художествена галерия до 3 август. Изложба, която е своеобразно пристъпване отвъд границите на разумното, разкриваща фрагменти от изминатия до сега път на художника. По този път, както посочва изкуствоведката Мария Василева, съзираме, че „изсъхналото дърво е родило ябълка. Невъзможността е превърната в избор. Това е капка цвят и най-оптимистичният образ в мрачната вселена на Юлиян Табаков. В нея желанията надскачат даденостите на битието, оглозгват го до кокал и го захвърлят мършаво и празно. Лишаването от земната опора изпразва и нас самите от съдържание. Собствената незадоволеност и безсилие избухват в нараняване на близкия свят – немощна компенсация на личната празнота. Страхът се изражда в агресия, а унищожението върви в двете посоки. Как да сътворим живот, когато не харесваме самите себе си?“.
Но GENESIS е разказ и за сътворението или казано по-точно за началото на великата драма на изкуплението. Тя е със своя пролог и епилог, в която трябва да бъде наместено всичко човешко, част от което художникът сам познава, а друга – напипва през изумителната си способност да наблюдава света около себе си, да влиза в различни сценични роли и да страда. Да страда, свит в ъгъла на ателието си, между олющените под звуците на Хендел и Бах стени и грижливо почистения под; всред подредени и надписани с вещината на търгуващ с чувства аптекар кутии, пълни със спомени за никога неслучили се вълнения. Юлиан Табаков е оголено откровен, сякаш е „човек без минало, с близък гроб в бъдещето и трескава жажда за живот в сегашно време“. Тази оголеност обаче е отчуждена, невидима за публиката, която е повлечена в порядък от образи и обекти, които според познанията на всеки от нас могат да бъдат разчетени. А незнаещият – със сигурност поне би могъл да почувства.
Прави сценографията за 60 спектакъла, опери и филми
Юлиан Табаков завършва сценография в Националната художествена академия, изящни изкуства в ENS des Beaux-Arts в Париж, и Central Saint Martins College of Art and Design в Лондон. След 2002 г. се установява в Швеция и България, където осъществява сценографски и костюмографски проекти за над 60 театрални и оперни постановки, игрални и документални филми. Илюстрира детски книги и стихосбирки, режисира художествено-документални ленти. Има самостоятелни изложби и участия в колективни представяния в България, Швеция, Чехия, САЩ. Някои от най-популярните му проекти са „Три сестри“ – авторски спектакъл по Чехов, пространствените инсталации „Мигновения“ и „Портрет на умиращ титан“ – серии фотографии и триизмерни обекти, документалният филм „Цветанка“. Сред наградите му е призът „Стивън Доханос“, за рисунка „За по-зелена планета“ Society of Illustration NYC и да „Аскеер“ за костюмография на спектакъла „Идиот 2012“ по Достоевски. Отличен e със „Златен век“ за принос в развитието на българската култура.
