Георги Колевичин постигна поредния си успех в алпинизма. 35-годишният юрисконсулт на Министерството на туризма покори най-високия връх в света Еверест на 23 май и се изкачи на височина от 8848 метра. Постижението му е забележително, тъй като в рамките на година той записа в биографията си три осемхилядника. През 2025 г. стъпи на Манаслу – 8163 метра, а две седмици преди Еверест покори и Макалу – 8485 метра. Мечтата му е да е изкачи всички 14 осемхилядника. След завръщането си на родна земя Георги Колевичин бе награден от министъра на туризма Илин Димитров.
– Господин Колевичин, какво вижда човек, като стъпи на най-високия връх на света – Еверест?
– Стъпвайки на Еверест, първата ми мисъл бе – успях! Справих се и съм на най-високата точка на нашата планета. Буквално виждаш всичко под теб. Този връх бе толкова мечтан и толкова желан – няма друго такова чувство.
– Опишете ми гледката от покрива на света.
– Трудно може да се опише. Гледката е зашеметяваща. Всички 5, 6, 7, 8-хилядници наоколо стоят като джуджета спрямо Джомолунгма. Уникална красота!
– Имаше ли ситуация, в която мислехте да спрете и да се откажете?
– В нито един момент не е имало ситуация, в която да ми е минала през главата мисъл за отказване. Не само на Еверест или Макалу. Дори и в най-трудните моменти намирам мотивация дълбоко в себе си и продължавам напред.
– Вие имате опит с 8-хилядниците, но с какво Еверест е по-труден за изкачване от всички останали?
– Да, определено имам богат опит с високите планини и с 8-хилядниците. Еверест не е по-труден от останалите, даже напротив, той е един от най-лесните за изкачване. При него единственото трудно е височината, което не е малко и не е за подценяване. Но от технична гледна точка въобще не е труден, даже напротив. Тук се надявам да не останете с грешно впечатление от казаното от мен. Въпреки всичко той си остава труден за изкачване и доста сериозно предизвикателство. Просто спрямо останалите 8-хилядници е по-лесен.
– Какво ви изненада вас лично по пътя – някои са признавали, че са виждали много боклуци, други – че е прекалено пренаселено от хора, трети – че шерпите са ги изнудвали за пари.
– Това, което ме изненада, бяха именно многото боклуци – само на лагер 4. На останалите лагери е чисто и красиво. Но на лагер 4 е ужасно! Има много, адски много боклуци, които заради вятъра се разпиляват по цялата планина, най-вече към северната страна – откъм Тибет.
– С вашия шерп добър тандем ли бяхте?
– С моя шерп направихме страхотен тандем. Много добре се сработихме във всяко отношение. Езиковата бариера не беше пречка, за разлика от миналогодишния ми шерп при изкачването на връх Манаслу – 8163 м. Сега всичко правехме в синхрон – от топенето на лед за вода до перфектното осигуряване по парапетите между лагерите.
– Наложи ли се да помагате на закъсали алпинисти?
– Само в една ситуация се наложи да помогнем, и то минимално, на един алпинист – жена от САЩ. За съжаление, на следващия ден научих, че е починала на слизане, след изкачването на върха – най-опасния процес при експедициите.
– Вие сте юрист. Как се запалихте да станете алпинист?
– Да, по професия съм юрист и не бих определил себе си като алпинист. Да си алпинист е професия, а при мен е хоби. Просто практикувам като хоби алпинизъм, и то височинен. Казвам това, защото има разлика дали е височинен, или не. По планините съм от малък, тъй като съм родом от град Разлог. Пиринските върхове са били винаги пред очите ми.
– Родителите ви подкрепиха ли ви, или бяха против?
– Родителите ми въпреки огромното притеснение по време на експедициите ми винаги са ме подкрепяли. Винаги, не само когато става дума за планини.
– Кои са вашите кумири и мотиватори в алпинизма?
– От българите – Христо Проданов, от чужденците – Херман Бул.
– Сигурно сте запалили хора, които да тръгнат по вашия път. Какъв съвет им давате?
– На тези, у които по някакъв начин съм успял да запаля искрицата към високите планини, бих дал само един съвет – никога, никога не се отказвайте да преследвате мечтите си. При мен това важи с пълна сила.
– В досегашните изкачвания имали ли сте сериозно изпитание?
– Да, разбира се. Най-често са свързани с метеорологичните условия във високите планини. Но винаги съм се справял, макар и понякога с късмет. Без него не може.
– От какво ви е страх?
– В планината се страхувам само понякога, и то когато слизам от даден връх. Но страхът е полезен, особено там. Помага на човек да бъде съсредоточен и внимателен.
– Имате желание да покорите всички 8-хилядници, които са общо 14. Вече сте изкачили 3. Кога продължавате?
– Да, моят проект се казва „14 мечти“ именно защото искам да изкача всички 14 осемхилядници. Продължавам тази есен с четвъртия.
– Какъв човек сте извън алпинизма? Имате ли любими занимания, с които се разтоварвате?
– Мога да се определя като спокоен и последователен човек. Разтоварвам се, като прекарвам време с приятели и роднини. И чести разходки вечер.
– Кое ще е първото нещо, което искате да направите, като се приберете в България?
– Това, което винаги правя след експедиция, е да се напия с хубава вода от нашата планина и да хапна чудесно българско сирене. И този път ще направя същото.
Антон СТЕФАНОВ