В Художествена галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол се откри изложбата „Личността зад портрета“, посветена на 120-годишнината от рождението на Георги Попов-Джон (1906–1960). Експозицията, организирана съвместно с Държавен архив-Ямбол, насочва вниманието към конкретна страна от творчеството на художника – неговия принос към портретния жанр. Изложбата включва творби от фонда на галерията и частно притежание на семейството на архитект Беязов, придружени от документални табла, които осветляват биографиите на изобразените лица.
Жанрът на портрета заема специфично място в историята на изкуството. Той е едновременно документ за епохата и инструмент за психологическо изследване. В класическата традиция портретът служи за социална репрезентация, но с развитието на модерността неговата функция се измества към улавяне на вътрешния свят и индивидуалността. Както отбелязва теоретикът на изкуството Ханс Белтинг, портретът е опит за медиация между отсъстващото тяло и присъстващия образ. В контекста на българското изкуство от първата половина на ХХ век портретът е полето, в което се срещат академичната подготовка и новите европейски влияния. Изборът на този жанр позволява да се проследи техническата еволюция на твореца – от пластичното изграждане на формата до деликатното нюансиране на емоционалните състояния. Леон Батиста Алберти твърди, че живописта притежава божествена сила, защото прави отсъстващите хора присъстващи, а мъртвите – живи след много векове. В работата на Георги Попов-Джон тази функция е реализирана чрез прецизно вникване в характера на модела.
Георги Попов е роден през 1906 г. в село Видинци, Ямболско, в семейство на учители. Образованието му преминава през Ямболската гимназия и Художествената академия в София, където завършва живопис в класа на проф. Стефан Иванов през 1929 г. Обучението при Стефан Иванов, известен със своя фин подход към портрета, оказва влияние върху творческия път на Попов. Периодът между 1930 и 1934 г., прекаран във Франция, е ключов за неговото професионално утвърждаване. Там той участва успешно в пролетните салони и получава отличието „Mention Honorable“ за портрета на Георги Бакърджиев. Творческата биография на Джон е пример за интеграция на българския автор в европейските художествени процеси от междувоенния период.
Присъствието на Джон Попов в ямболската галерия е белязано от устойчива институционална памет и последователност. Настоящата експозиция доразвива диалога, започнат при честването на 110-ата годишнина на автора през 2016 г., когато акцентът отново беше върху портретната живопис. Докато тогава фокусът беше върху мащабното събиране на творби от водещи национални институции, днешната изложба залага на интимния прочит и детайлното документално изследване. Този подход подчертава ролята на галерията като пазител на утвърдени художествени ценности, макар и да поставя въпроса за бъдещото разгръщане на експозиционния разказ към по-малко познатите и разпилени из страната и чужбина аспекти от неговото наследство. Подобна програмна приемственост потвърждава статута на портрета като фундаментален за галерията жанр, през който публиката преоткрива майсторството на Джон.
Творчеството на Георги Попов-Джон е мост между два коренно различни периода в българската история. Първият обхваща 20-те и 30-те години на миналия век, белязани от модернистични търсения и индивидуализъм. Вторият период, след 1944 г., поставя изкуството в услуга на политическата идеология. Художникът успява да запази своя почерк, работейки в разнообразни техники – маслена живопис, пастел и акварел. Последното десетилетие от живота му е свързано с киното, където той работи върху костюми и декори, разширявайки обхвата на своята визуална експресия.
За разбирането на сложната природа на автора е показателно мнението на изкуствоведката Румяна Константинова, изразено по повод ретроспективната му изложба през 2006 г.: „Джон Попов умира на 26 май 1960 г. във Варна, докато прави стенописи за каюткомпанията на чехословашки кораб, закотвен на пристанището. Отива си един блестящ живописец и една изпълнена с противоречия личност. Той е част и от българското, и от европейското изкуство, член на дружество „Родно изкуство“, по-близък като мислене до „Новите художници“, ярък индивидуалист, който през целия си живот търси (и получава) признанието на институциите. Автономен художник, чиято малка родина може законно да се гордее, че притежава живописец от такъв ранг“.
Личностите в портретите на Джон се делят основно на два кръга: близки и роднини, както и творци от различни области. Тази селекция разкрива социалната среда на художника и неговите интелектуални интереси. Портретът на семейство Беязов, включен в настоящата експозиция, е пример за връзката между интимното пространство и обществения статус. Изложбата „Личността зад портрета“ ще бъде достъпна за публика в залите на ХГ „Жорж Папазов“ до 27 май. Тя предлага възможност за среща с изкуство, което, макар и създадено в конкретен исторически контекст, запазва своята валидност чрез фокуса си върху човешкия образ и неговата психологическа дълбочина. Изложбата е повод не само за честване на годишнина, но и за размисъл върху съдбата на българските творци от първата половина на ХХ век, чието наследство все още остава фрагментирано и недостатъчно изследвано в неговата цялост.
Пламен В. Петров
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg