35.8 C
София
сряда, 17 юли 2024 г.

Гери Малкоданска: Скоро се връщам на екран!

Снимка: Костадин Кръстев – Коко


Гери Малкоданска привлича погледите веднага – стройна, с рижа коса, сини очи, светла кожа и огромна усмивка. Не спира да се смее през времето на зялото интервю.

Завършила е Математическата гимназия в родния си Плевен, но още като ученичка започва кариера на модел. След това учи журналистика и трупа опит в BBT и ТВ7, като водеща на прогнозата за времето и на предаванията „Време за мъже” и „Фейс контрол”. От 2013 г. е част от екипа на Nova. Има магистърска степен по продуцентство, изучава метеорология. Гери е основател и на шоурум за дизайнерски стоки за дома – страст, която се ражда покрай мъжът й, известният интериорен дизайнер Алекс Ковачев. С него имат две деца – Лео и Белла.

– Гери, работите като модел и водещ на прогнозата за времето. Основател сте на Elegant Living – магазин с дизайнерска селекция за интериор. Кое е общото между тези на пръв поглед различни сфери?
– На пръв поглед мисля, че най-общото е красотата, защото тя присъства и в трите сфери. Но другото общо специално при мен е желанието ми за динамика, за развитие и растеж, за нови знания и умения. Аз съм човек, който обича когато стигне до определено ниво в дадена професия, да се опита да се надскочи и да започне с нещо друго. Харесва ми да има постоянно движение и растеж. Мисля, че телевизията ме научи на тази динамика. Работя от много малка в телевизиите и усещам, че имам склонност да търся динамиката.

– Казвате, че домът е мястото, което ни изразява най-добре. В този смисъл какъв е вашият дом?
– Моят дом първо е мое любимо място и в него мога да изкарам дълго време, без да го напускам. Той е сигурната ми зона и когато затворя вратата от вътрешната страна ми става по-спокойно. Тук е всичко – партньорът ми, децата, целият ми живот. Чувствам се щастлива вкъщи.
Иначе домът ни е дело на Алекс и в моите очи е най-красивият, защото сме оставили нашия отпечатък върху него. Уютен е, наситен с положителни емоции. Всяко кътче ми носи определени спомени. Като интериор и вещи е пълен, защото харесваме толкова много неща и постоянно добавяме по нещо ново. Определено не сме по минимализма и това личи вкъщи.

– Някои хора смятат, че идеалният дом задължително трябва да бъде скъпо обзаведен. Вие на това мнение ли сте?
– Не, не мисля, че финансовата част има отражение върху това домът да е „идеален“. Разбира се, ако човек има възможност, е най-разумно да инвестира в дома си. Но хората са различни – някой инвестират в коли, други в дрехи, трети в пътувания. Вниквайки в темата повече най-важното е човек да намери какво го прави щастлив и в неговите очи домът му да е идеален. Така че това е индивидуална концепция и няма обща формула. Единственото обединяващо е, че идеалният дом е изпълненият с щастие. Всичко друго е от второстепенно значение.

Гери и мъжът й Алекс работят заедно в сферата на интериорния дизайн

– Обичате да си седите вкъщи, но по край работата ви с Алекс доста пътувате. Колко време от годината прекарвате в пътувания?
– Да, наистина доста пътуваме и много от времето ни минава в полети. Понякога ни се налага да сменяме няколко дестинации само за броени дни. Имаше периоди преди раждането на децата, в които пътувахме всяка седмица и се прибирахме тук само за кратко. Най-дългите ни пътувания са до Америка. В края на миналата година бяхме до Маями, летяхме с прекачване през Германия и цял един ден си отиде в полети и летища.

– Кои са дестинациите, които най-често посещавате?
– Най-често пътуваме до Италия и Франция, тъй като там се организират изложения, на които присъстваме поне по два пъти в годината. Очертават се и много полети до Америка. Там бяхме в края на миналата година, преди около месец посетихме Ню Йорк и към края на тази година отново ще летим до Щатите, живот и здраве. Обикновено съвместяваме работата с удоволствието – комбинацията си заслужава.

– Имали ли сте непредвидени ситуации?
– Изпускали сме полети, закъснявали са други, имало е много напрегнати ситуации, в които сме изпадали. Но след като са минали и са завършили добре, значи не са толкова екстремни. Ако си стигнал от точка А до точка Б успешно, каквото и да се е случило – то няма чак такова значение, щом си кацнал. Не искам да предизвиквам съдбата, защото напоследък съм развила малко страх към самолетите и ми е трудно да летя, признавам си. Странно е, защото пътувам от малка, но в последно време усещам, че не се чувствам особено приятно в самолета. Опитвам се да се справя и да премина през това, защото полетите са част от живота ни и не бива да допускам това да ме ограничава.

– Има ли конкретна причина за това пристеснение?
– Мисля, че просто се разви с времето. Коментирала съм го с други хора и разбирам, че е нормално. Имахме по-тежки полети, раждането на двете деца – натрупват се различни фактори, които оказват влияние върху психиката и това как се чувстваш в самолета. Но се надявам, че с времето ще се справя.

– Кои са най-интересните места, на които сте били?
– За мен всяко място, което посещавам, е интересно. Дори и тези, които вече сме посещавали. Опитвам се да ги погледна през нов, различен поглед. Отскоро с Алекс предпочитаме да ходим повече пеша или да караме колело, за да усетим мястото и да го видим през други очи, да се потопим в атмосферата. Но ако трябва да посоча все пак някое място, то със сигурност ще е Азия, защото хората там са доста по-различни от нас като начин на мислене, култура, архитектура е различна. Америка също.

– Има твърдения, че не е хубаво да се смесват личният и професионалният живот. С Алекс лесно ли балансирате?
– Работим заедно, но не сме по цял ден заедно в един офис, точно обратното. Той ръководи интериорното студио, а аз – шоурума. Тоест имаме допирни точки, но не постоянно. Мисля, че това ни помага и допълва, отколкото да ни пречи. Разбира се, имало е моменти, в които сме спорили заради работа, но намираме баланса. За това обаче трябва да се полагат ежедневни усилия, защото балансът не се постига еднократно, а работиш за него всеки ден. Мисля, че чак след години ще можем да кажем реално дали сме успели. Трябва да изслушваш другата гледна точка, да се опитваш да я приемеш. На мен ми е по-трудно, Алекс по-добре се справя в това отношение. Мъжете по принцип са по-рационални, по-здраво стъпили на земята, а жените сме по-импулсивни.

– Започнахме разговора ни с телевизията. Вече 11 години сте част от екипа на Nova. Ще ви видим ли скоро пак на екран?
– Да, ще ме видите скоро пак на екран, но само това ще кажа. Слагам точка на този въпрос (смее се).

– Кариерата ви започва в BBT. На колко бяхте тогава?
– Точно учех първа година журналистика, на 19 години. Спомням си стреса от първия ефир, заради който и много неща не помня. Телевизията е нещо уникално и когато стане част от живота ти на толкова малка възраст, те променя завинаги. Освен на динамиката, за която споменах, ме научи да се справям с всякакви ситуации. В телевизията не можеш да кажеш просто „не знам“ и да излезеш от ефир. Трябва да си подготвен за всяка ситуация.

– Имали ли сте инфарктни такива?
– Имала съм. Веднъж не успях да стигна навреме до локацията, където трябваше да бъда за жива връзка, защото бяха затворили голяма част от „Младост“. Закъснявах, предаването трябваше да започне, а аз не бях на даденото място. Допълвам със спиране на аутокю, неработещи микрофони, влизане на човек по време на ефир, тежки метеорологични условия при външни живи връзки. В такъв момент трябва просто да запазиш самообладание, за да успееш да реагираш.

– Имате опит и като водеща на предавания. Обмисляте ли някакво предаване или рубрика?
– Много идеи минават през главата ми, но предпочитам да им дам време, да видя дали нещо би могло да се реализира и как. Смятам, че за всичко си има подходящ момент. Човек трябва да е търпелив и да знае, че нещата му се случват в точния момент, точно когато трябва. И ако нещо не се случва, си има причина.

– Едва на 14 печелите конкурса „Супермодел на България“ и заминавате за Ню Йорк. Какво усетихте, когато слязохте от самолета тогава?
– Помня малко от престоя си в Ню Йорк тогава, защото вълненията бяха твърде крайни. Изпитвах много положителна емоция, но и много голям страх. Сама, на 14 години, в този огромен град, а дори не съм от София! Изведнъж от Плевен се озовах в Ню Йорк. Като слязох от самолета единственото, за което мислех, е дали човекът от конкурса, който трябва да ме посрещне, ще е там. Слава Богу, ме чакаха с табелка с името ми.

– Това ли е първото ви излизане в чужбина?
– Да. Повечето хора започват с по-близки дестинации, но не и аз (смее се). Трябваше да сменям полети, а дори не се бях качвала на самолет дотогава. Прекачването беше през летище „Париж-Шарл дьо Гол“ и преди това ми говореха за някакви ръкави, гейтове – неща, които ми бяха напълно непознати. Изобщо не си спомням как съм си намерила самолета от Париж. Сега е по-различно. Децата пътуват много по-често. Ето, моите деца летят от много малки. Докато тогава не само, че беше рядкост 14-годишно момиче да пътува само, но и нямаше телефони с интернет, няма как да се обадиш. Ти си сам с една раница и с документите и трябва по някакъв начин да се оправиш. Беше различно. Беше трудно, но мотивиращо, защото когато си успял да се справиш, чувстваш удовлетворение. При нас нещата се случваха по-късно, но мисля, че повече ги оценявахме.

Синоптичката и семейството й

– Губили ли сте се?
– След Ню Йорк започнах често да пътувам до Италия и Франция и седях по месец. Почти ежедневно се губех. Придвижвахме се с големи карти на града, сменяхме метро, трамвай, ходехме много пеша и ми се е случвало да се загубя на път за поредния кастинг. Ориентацията не е от силните ми черти. Дори сега понякога си пускам навигацията в София. Хубавото е, че Алекс е моя противоположност и е изключително ориентиран. Само от един поглед вече знае накъде да тръгне и знам, че ще ме заведе, където трябва да стигна. На изложенията това много помага, защото коридорите са огромни, щандовете също, дори не можеш да обиколиш всичко. Но той знае откъде да минем, има план, тръгва и се оправя всеки път. Как успява не знам (смее се).

– Вероятно малко хора знаят, че сте завършили Математическата гимназия в Плевен с профил биология. Тогава как си представяхте бъдещето?
– В ученическите ми години единственото място, на което се виждах, беше в аптека като магистър фармацевт. Бях абсолютно сигурна в това. За мен биологията и химията са много интересни предмети, отдаваха ми се, но все пак последната година взех решението да уча журналистика.

– Хората мислят, че моделството е доста лесна работа – обличаш хубави дрехи, гримират те, правят ти косата. Какво обаче не виждат?
– Предлагам им да пробват – три часа снимки на дъжд, в някоя гора, на студено, през нощта, докато са много леко облечени. Отстрани всичко изглежда лесно, особено ако гледаш човек, който го прави с лекота. Но всъщност коства много усилия. Няма лека професия и всяка работа има своите плюсове и минуси. А моделството е трудно, защото се основава на огромни организации, екипи, които в крайния резултат не се виждат. Много часове подготовка и труд, за да се получи един кадър или видео. Координацията между всички хора си е предизвикателство. Разбира се, резултатът е много приятен и красив, но това не означава, че зад него не стои трудът на изключително голям екип от хора и всичко се случва по мед и масло.

– Винаги сте широко усмихната и лъчезарна. Как обаче се справяте с трудните моменти, каквито имахте покрай ражданията на децата?
– Не мисля, че през тежките моменти може да се премине лесно и има такава формула, но е важно да не загубиш положителната си настройка към света и живота. Всички имаме трудни моменти. Съдбата изправя всеки пред някакво изпитание. Вярвам, че усмивката и чувството за хумор, обаче, помагат в такива моменти.

– Кои избори определяте като най-важни?
– Всеки ден правим важни избори, просто не го осъзнаваме винаги. Всеки ден решаваме дали да спортуваме, как да се храним, да се обадим ли на близките си, да излезем ли на разходка с децата в парка. Насложени напред във времето, това са важни избори, защото водят до определен резултат. Вярвам, че човек трябва да е дисциплиниран и постоянен и да може той да решава, а не да се оставя в по течението. Дори да избереш днес да останеш 30 минути на дивана вкъщи пред телевизора, оцени го, а утре отиди да спортуваш.

– Един от важните избори се отнася до житейската ни половинка. Кои са качествата, които ви впечатлиха в Алекс?
– Алекс е страхотен мъж, който дава много любов и подкрепа и колкото и да е банално, ме прави по-добър човек. Вярвам, че партньорът ти трябва да „те бута“ към положителен растеж. Алекс ме впечатлява със своята отдателност към мен, децата и работата. Впечатлява ме с креативността си и с нещата, които прави. Той е човек за пример, гордея се с него.

– С него доста пътувате, така като вече говорихме. Бихте ли заживели някъде другата след години?
– Не бих могла да отговоря категорично, защото в годините мнението ни се променя. Обичам България и си представям живота ни тук, но не мога да кажа накъде ще ни отведе някой избор, който първоначално не сме сметнали за толкова определящ.

– Две от най-важните събития в живота ви са появата на Лео и Белла. Каква е Гери днес?
– Много щастлива! Много пълна, намерила смисъла на живота ми. Чувствам се заредена и обичаща. Вече мога да отсявам кое е наистина важното, а за мен това са децата. Преди не ми се получаваше толкова лесно, но сега мога да си дам ясна преценка. Като родител се опитвам да намеря баланса, защото понякога съм строга, друг път – либерална. Дано да успея да намеря златната среда.

– Вие усещате ли за себе си, че сте намерили златната среда?
– Чувствам се щастлива, удовлетворена и мотивирана. Благодарна съм за семейството, децата, за работата и за предизвикателствата, които животът ми отправя. И това ми е напълно достатъчно!

Ивет САВОВА

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини