Теодор ЦЕКОВ
Гняв и критики от бедните към богатите държави белязаха 29-ата годишна конференция на ООН по климатичните промени. В Баку развиващите се страни искаха ежегодна помощ от $1,3 трилиона за преход към нисковъглеродна икономика, а получиха обещание за $300 милиарда – все пак тройно над досегашния обем.
Вашингтон и Брюксел определят достигнатото с маратонски усилия споразумение като историческо. Глобалният юг го нарича обида, оптична илюзия, нищожна сума и бягство от отговорност.
Водещи медии не споделят оптимистичния тон. Покрай споровете и недоволството на делегати и „зелени“ активисти издания като Politico предричат смърт на климатичния форум: „СОР29 изложи на показ противоречия и недостатъци, предизвиквайки екзистенциална тревога“.
Хлъзгавата позиция на САЩ е оправдавана с несигурност от второто пришествие на Доналд Тръмп. В първия си президентски мандат той изтегли страната от Парижкото споразумение (2015), целящо лимит 1,5 градуса глобално затопляне и нулев баланс на парникови газове.
Тръмп е твърд, че Америка няма да плаща чужди сметки. Напускащият екип на Джо Байдън се въздържа от решения, които ще бъдат отменени през януари. Рискът тегне и върху Евросъюза – без участието на Щатите всяка инициатива е обречена.
Западът няма нищо против $1,3 трилиона годишно, но поема ангажимент само за 300 млрд. безвъзмездни или нисколихвени заеми към развиващите се страни. Сумата не е гарантирана, защото се предвижда да дойде основно от частни инвеститори и алтернативни източници, например евентуални налози върху изкопаемите горива или най-редовните самолетни потребители.
„Богатият свят осъществи голямото бягство в Баку – коментира кенийски директор на мозъчния тръст Power Shift Africa. – Без реални пари на масата, с неясни и безотговорни обещания за мобилизиране на средства, те опитват да се измъкнат от задълженията си. Бедните страни се нуждаят от ясно, безвъзмездно климатично финансиране, каквото липсва.“
Според новата сделка развитите държави ще поемат „водеща роля“ в осигуряването на $300 млрд., тоест други могат да се присъединят. Америка и Европа визират главно Китай, най-големият източник на вредни емисии, но документът не задължава, а единствено поощрява към доброволни вноски.
Песимизмът нараства от факта, че в Баку не беше потвърдена волята за отказ от въглища, нефт и газ. На форума в ОАЕ 2023 тази идея безпрецедентно обедини 200 държави, вкл. водещите производители. Сега Саудитска Арабия от името на 22 арабски страни застана против, Китай и Индия също, а в откриващата реч президентът на Азербайджан Илхам Алиев нарече изкопаемите горива „подарък от Господ“.
Въвеждат се спорни правила за търговия с въглеродни квоти. Те позволяват на богати страни с високи емисии да купуват „компенсационно“ от бедните, като ООН ще регулира пазара. Според поддръжниците това ще насочи инвестиции към развиващите се страни за генериране на кредити чрез залесяване, улавяне/съхраняване на въглерод и преход към чиста енергия. Критиците алармират, че без стриктни предпазни мерки е възможно едри замърсители да злоупотребят със схемата и да забавят намаляването на емисиите. Нерегулираният пазар на квоти вече се е сблъсквал със скандали, които пораждат опасения относно ефективността и почтеността на процеса.
Разногласия има и сред нуждаещите се от финансиране. Блок от 45 най-изоставащи настоява за $220 млрд. годишно, Алиансът на малките островни държави иска $39 млрд., а тези претенции не устройват трети страни. Затова разпределението не е уточнено в новата сделка, а се споменава общо утрояване на фондовете. Конкретиката явно е оставена за форума в Бразилия 2025.
На общия фон изглежда странно, че Урсула фон дер Лайен нарича съглашението за $300 млрд. „нова ера за сътрудничество и финансиране в областта на климата, ще стимулира инвестициите в прехода към чистота, намаляване на емисиите и изграждане на устойчивост към климатичните промени“. Джо Байдън също е щедър на похвали, нарича го „историческо“.
Делегатът на Индия говори за „нищожна сума, документът е малко повече от оптическа илюзия“. Според министъра на околната среда на Сиера Леоне сделката показва „липса на добра воля“, пратеникът на Нигерия я нарече „обида“, според други е неадекватна.
Най-остри са „зелените“ активисти, обединени от няколко глобални НПО. Climate Action Network определи споразумението като „шега“. Коалицията Kick the Big Polluters Out заяви, че на СОР29 са акредитирани над 1700 души с интереси в изкопаемите горива, че форумът „вече не отговаря на целите“ и трябва да бъде заменен от по-малки и по-чести срещи със строги критерии и ограничен достъп на корпоративни лобисти.
С отслабващата глобална роля на Америка при Тръмп и възхода в Европа на крайнодесни, климатично скептични партии надеждите за постигане на „зелени“ срокове и цели избледняват. Оптимистите се надяват Пекин да поеме водещи функции, но китайската експанзия в чиста енергия се спъва от търговски войни със САЩ и Европа. Пратениците на Бразилия и Южна Африка за СОР29 коментираха, че най-лоша е непредсказуемостта от геополитически, финансови и икономически кризи, а борбата срещу климатичните промени изисква смелост и лидерство, каквото към момента липсват.
