Огнян ГЕРДЖИКОВ
Свирех на флейта в полския град Катовице и ме извикаха пет пъти на бис
Царят спазваше дистанция, но не прекалена и винаги показваше хубаво чувство към събеседниците си
Всяка неделя играем тенис по двойки с Пламен Панайотов, Даниел Вълчев и Борислава Великов
Тренирал съм гимнастика и лека атлетика, бях вицешампион на университета на 100 метра бягане
В момента пиша юридически речник – идеята за него в ума ми повече от 50 години
Звездният ми миг бе, когато ме освободиха преждевременно като шеф на парламента – тези, които гласуваха против мен ме изпратиха с ръкопляскания
Навсякъде мога да се срещна с вас, стига да е в пределите на Европейския съюз. Така шеговито прие поканата ми за обяд Огнян Герджиков. Като за начало бившият служебен премиер и председател на Народното събрание казва, че ще ме чака в двора на Софийския университет. Седнах на пейка, но изобщо не се наложи да го чакам, тъй като професорът излезе точно в уговорения час от сградата на Алма Матер и с енергична походка тръгна нанякъде. Настигнах го и му се представих, а той махна с ръка и ме помоли да изчакам. Появи се отново буквално след няколко минути и кавалерски каза, че остава на мен да избера къде да седнем. Започнах да го разпитвам какво обича да похапва, че да се ориентирам към кой ресторант да се насочим. „Няма нещо, за което да кажа, че не ям. Перфектен съм в това отношение. Всичко похапвам с удоволствие“, отвърна професорът. Така се озовахме в близкия като локация ресторант “Щастливеца“ на ул. „Сан Стефано“.
„Употребявам алкохол, но умерено“, казва проф. Герджиков, докато избираме ястия от менюто. – Сто грама ракийка и толкоз. За лятото е по-подходящо да си поръчаме бяло вино. Щом няма „р“ в месеца, се пие бяло вино – май, юни, юли и август. Иначе червеното е истинското и полезното“, обяснява той.
Всъщност Огнян Герджиков участва за втори път в рубриката ни „Запазена маса“. За неговата мащабна и уникална личност обаче винаги има какво още да се разкаже. Срещата ни този път е провокирана от факта, че професорът пише книга, която му е мерак и носи в ума си 50 години. Това е юридически речник, който ще бъде над 750 страници. „Вече му се вижда краят“, отбелязва доволно той.
Идеята за речника го осенява още при завършването на Юридическия факултет. Споделя я с баща си, който също е юрист, и той го насочва към издателство „Наука и изкуство“. „Разбира се, те не проявиха никакъв интерес. Къде ти, по онова време, 70-те години, а аз някакъв световно неизвестен автор искам да издавам речник“, разказва с чувство за хумор проф. Герджиков.
Идеята обаче стои в ума му и към 1989 година той мобилизира и вдъхновява шестима колеги от Юридически факултет. Започват да събират думи и термини. Идва 10 ноември, така нареченото Публично право започва да се обръща с краката нагоре и желанието на Герджиков се „спихва“, както отбеляза той.
Разговорът ни е прекъснат от сервитьора, а професорът остава на мен да избера какво да поръчаме. С удоволствие приема предложенията ми за салати и агнешки кюфтенца. Той се спира на чаша бяло вино, а аз на кампари шприц.
Продължаваме темата за юридическия речник, който може би ще е черешката на тортата в научното творчество на проф. Герджиков.
„Преди няколко години леко ми олекна и се почувствах разтоварен от безбройните ангажименти, които имах. Казах си, че сега е моментът. Седнах, работя по речника и вече съм на финала“, дсоволно отбелязва той. Бившият служебен премиер пише сам по речника, който ще включва към 2300 термина от частното право.
„Трудът е много, но ми носи удоволствие, сън не ме хваща“, отбелязва ентусиазирано той. Споделя още, че пише в ранни зори, започва към 6 часа. „Не обичам да ставам рано, но през нощта ми работи главата и рано, рано сядам на компютъра. Днес работих докъм 11 часа. След това имах срещи, сега си говоря с вас“, изрежда графика си по часове.
Проф. Огнян Герджиков вече не преподава в Софийския университет. „На години съм, а това пречи в България. Мой близък приятел, който преподава в Америка, ми е казвал, че там няма възрастови ограничения за преподавателите. Дори го считат за дискриминация. У нас един професор може да преподава до 65 години. След това е допустимо да продължи 3 пъти по една година – до 68. Извънредно за мен отпуснаха още една година, след това бях хоноруван преподавател известно време. Но вече се усещаше напрежение, защото подпирам младите да растат. Един ден си казах – стига толкова.“
Все пак вратите на университета не са съвсем затворени за проф. Герджиков.
Понякога го викат по заместване, което много го радва, защото студентите му липсват. С ръка на сърцето ми казва, че откакто е завършил право, нищо друго не е искал, освен да преподава.
Сега в кондиция го подържа това, че е научен ръководител на младежка школа, която се събира всяка година, студентите изнасят доклади, водят се дебати. По този повод професорът казва, че в Софийския университет има много добри юристи. „За съжаление обаче, се навъдиха излишно много юридически факултети из провинцията. И за още по-голямо съжаление там нивото е много ниско. Основната причина е изключително погрешното правило парите да следват студента. Ректорите натискат преподавателите да не късат студенти, защото са източник на финанси. Това е порочно. България има нужда пряко сила от два юридически факултета, а ние имаме 9. Бяха стигнали до 14.“
В момента професорът може да пише речник, но е широко известен с произведенията си в мерена реч. Питам го за стиховете, а той отговаря, че леко е занемарил поетичната си мисъл. С усмивка ми обяснява, че тя евентуално пак ще се появи, като завърши след месец-два речника.
Огнян Герджиков е наследил от майка си любовта към поезията. Тя е била учител по френски език.
Когато ражда сина си на 41-годишна възраст, решава, че повече няма да преподава и се посвещава на семейството и двете си деца. Огнян Герджиков има по-голяма сестра, която 50 години живее в Германия, но сега вече е в родината.
Той може да наследява любовта към поезията от майка си, но основното наследство е по бащина линия и това е правото. Преди 9-ти септември 1944 година той е известен съдия, което му създава известни проблеми по-късно. Създава проблеми и на сина му. „Когато завърших, исках да продължа с научна работа във факултета. Кандидатствах първата година – не ме приеха. Втората и третата също. Явих се на изпити и четвъртата година, като бяхме 12 души. На първо място се класирахме трима, като единият беше Илко Ескенази. Двамата ги взеха, мен отново ме отрязаха. Бях полудял, баща ми още повече.“
Огнян Герджиков, който е безпартиен, отива при секретаря на вузовския комитет на партията да пита защо все не го приемат. Секретарят го отрязва с думите, че не са длъжни да му дават обяснение. В общия фронт се включва и проф. Цеко Цеков, който е от партийното бюро. Именно той казва, че Герджиков никога няма да бъде допуснат за научна работа в юридическия факултет. Изтъква като причина факта, че бащата му е съден от Народния съд, което се оказва дълбоко невярно. Тогава се намесва проф. Живко Сталев, който след 10 ноември е сред авторите на новата конституция на България. На своя отговорност той изпитва Огнян Герджиков. Така възелът се разплита и с 4 месеца закъснения младият юрист е пуснат да прави научна работа в Софийския университет. Той става кандидат на юридическите науки през 1979 година. Специализира във Виенския университет през 1983 година, както и в Института по чуждестранно и международно частно право „Макс Планк“ в Хамбург. През 1989 година вече е доцент, а от 1995 година – професор по гражданско и търговско право. Бил е заместник декан на Юридическия факултет, както и заместник-ректор на Софийския университет. Изнася лекции и доклади в университетите в Краков , Женева, Хамбург.
Биографията на професора е завидна, но малцина знаят, че голямата му мечта е да следва медицина. Кандидатства и за много малко балът не му достига. Влиза в казармата, но преценява, че не може да се подготви добре за кандидатстването втората година. Тъй като му се удават български и история, решава да се яви на изпитите за юридическия факултет. И тук не му стига балът, приемат го „Педагогика“. През първата година се явява на изпит по „Анатомия и физиология на висшата нервна дейност“. „Толкова ми беше интересно, че когато влязох на изпита, побърках преподавателя и той ми писа 6 плюс“, хвали се бившият служебен премиер. На следващата година се прехвърля в Юридическия факултет и така завършва право.
И до днес обаче той чете медицинска литература и уважава изключително лекарската професия. Смята медицината за номер едно като наука.
Един след друг спомените връхлитат професора. Споделя, че като студент е много разпилян, а причината е, че се занимава и с музика и спорт. Може да звучи невероятно, но бъдещият юрист и политик е свирил на флейта. Дори има и международни изяви като солист. Изключително паметен за него момент е, когато го изкарват пет пъти на бис на сцената в полския град Катовице. Той е там с мандолинен оркестър към профсъюзния дом на културата. Герджиков свири виртуозна пиеса на полски автор. За жалост обаче, знае само една пиеса и се налага нея да повтори пет пъти.
Спортът също му е страст. Първо се занимава с гимнастика и е капитан на училищния отбор. След това идва тенисът на маса. Там голямото му постижение е вече като ветеран през 2007 година, когато с братовчед му печелят сребърни медали в Кайро. На трето място е леката атлетика. Бил е и вицешампион на университета на 100 метра бягане. Днес проф. Герджиков поддържа форма с тенис на корт и на маса.
Можете да го засечете на кортовете в кв. „Лозенец“. Всяка неделя там играят по двойки с колегите от годините му в политиката – Пламен Панайотов, Даниел Вълчев и Борислава Великов. Между другото споменава, че след обяда ни ще играе тенис на маса в зала в Дианабад.
Тук е мястото да попитам Огнян Герджиков как всъщност попада в политиката. Отговорът му е класически: Абсолютно случайно.
Професорът страни от властта до 2001 година. Един ден при него идва колегата му юрист Пламен Панайотов. Обяснява му за царя, за създаването на НДСВ и го кани да се присъедини. „Благодарих му, но отговорих, че си имам достатъчно работа и не проявявам интерес. Тогава той ми каза нещо, което ме порази: „Недей да мислиш само за себе си. Дойде повратен момент за България.“
Герджиков остава като вцепенен и моли Панайотов да му даде няколко дни за размисъл. „Винаги бързо взимам решения, но този път не бях готов. Отидох при баща ми за съвет“, спомня си професорът. След ден Стефан Герджиков казва на сина си да приеме.
НДСВ печели изборите, а Симеон Втори извиква при себе си във Врана няколко души, сред които са Герджиков, покойният Стоян Ганев, Николай Василев. Тогава царят поставя въпроса кой ще стане министър председател на България. Стоян Ганев веднага отговаря, че е най-естествено е лидерът на НДСВ да заеме този пост. „Аз не ставам“, отговаря Сакскобургготски и се обръща към Герджиков с предложение той да оглави кабинета. „Аз още по не ставам, Ваше величество“, отговаря професорът. В крайна сметка царят става премиер, а Огнян Герджиков председател на Народното събрание.
„Царят е висока топка, висока класа, аристократ, друго измерение“, казва с уважение професорът. – Той спазваше дистанция, но не прекалена и с хубаво чувство към събеседниците си.“
Освен председател на Народното събрание, Огнян Герджиков е и служебен премиер. „Много се готвех за всичките ми срещи и изяви в чужбина. За мен беше много отговорно, защото не представях себе си, а България.“
През 2002 година Герджиков посреща Путин в България. „Няма да забравя как към края на разговора той се обърна към мен и ми каза отчетливо: Ние с вас пак ще се видим. Минаха повече от 20 години, но още не сме се видели“, с усмивка разказва бившият премиер.
За него 39-ото НС, което оглавява, се отличава с качествените си депутати. Не малка част от тях са университетски преподаватели. Именно този парламент подготвя България за влизането в НАТО и Европейския съюз. Идва обаче датата 4 февруари 2005 г., когато със 119 гласа „за“, 114 „против“ Огнян Герджиков е отстранен предсрочно от поста председател на Народното събрание. Причината, която изтъкват, е „системно превишаване на правата и неизпълнение на задълженията му в рамките на неговата компетентност“.
Питам Герджиков как се е почувствал тогава, а отговорът му е неочакван. „Това беше звездният ми миг. Когато слязох от трибуната, зала стана на крака и ръкопляска през цялото време, докато минавах да се ръкувам с всички председатели на парламентарни групи. Голяма част от тях гласуваха да ми вземат главата, а 5 минути след това ме изпращат с овации. Това е политиката.“ При това прощално минаване през пленарната зала Герджиков вижда периферно, че и Иван Костов му подава ръка. „Бях толкова ошашавен, че го подминах и не вървеше да се връщам. Още ми тежи това“, признава бившият парламентарен шеф.
През 2017 г. Огнян Герджиков става служебен премиер, назначен от Румен Радев и е на този пост 98 дни. Тогава си дава сметка, че когато човек е на висока позиция, най-важното е не да има силни качества сам, а да намери подходящите хора около себе си, които да го консултират и съветват.
Той наследява професията на баща си, но и синът му Светослав върви по утъпканата юридическа пътека на фамилията. Той обаче не се е отдал на науката, има адвокатска кантора с още едни съдружник. „Рядко се консултира с мен. Един път в годината и то пряко сила“, отбелязва баща му.
Преди няколко години Огнян Герджиков решава да извади старата флейта и да си възвърне формата. Започва да свири, но звукът, който излиза от нея, не е чист. Решава, че инструментът е остарял и си купува нов. „И новата флейта не искаше да свири хубаво, смее се той. – Трябва да положа усилие. Като свърша с речника, съм си поставил задача да възстановя свиренето, да ме се не види и флейта и чудо.“
Покрай флейтата съвсем естествен е и интересът на Герджиков към класическата музика. Обожава опера и е пристрастен към произведенията на Верди, Русини и Пучини. Бетовен, Моцарт, Хайдн също са списъка му от любими автори класици.
Преди да се разделим признава, че има още нещо, с което много се гордее. Това е книгата му „Частното право в рими“. Идеята да напише тази поетичен труд е заимствана от австрийския юрист Август Плешнер фон Айхщед, който преди 2 века пресъздава австрийския граждански кодекс в мерена реч. Произведението е сочено за един от шедьоврите на световната правна литература. Тогава Герджиков си казал – австриеца може, защо българин да не може. Захваща се и написва „Частното право в рими“.
Професорът е толкова плодовит автор и се занимава с толкова много и различни неща, че искрено се учудвам, когато ми каза, че е обиколил над 70 държави. Естествено го питам къде му харесва най-много и къде би искал да живее. „Само в България, никъде другаде, отсича той. – Не трябва да мислим, че сме дъното. От няколко години не можем да си стъпим на краката, но това време не може да не отмине. Така се движат нещата“, заключава оптимистично проф. Герджиков.
МЕНЮ
Ресторант „Щастливеца“, ул. „Сан Стефано“ 22, София
Автентична шопска салата – 14, 90 лв.
Пълнен патладжан салата – 18, 70 лв.
Агнешки кюфтенца на скара с билкови чеснови картофки, кьопоолу и млечен мус – 28, 90 лв.
Бяло вино 13, 90 лв.
Кампари шприц – 13, 90 лв.
Общо – 90, 30 лв.
