Голяма пенсионна реформа е напът из основи да промени начина, по който се управляват спестяванията за втора пенсия на милиони българи. От 1 септември до 30 ноември 2026 г. всеки работещ ще има право сам да избере в какъв подфонд да отидат парите му. Ако не го направи, системата ще го разпредели служебно според възрастта му. Промяната идва с мащабни изменения в Кодекса за социално осигуряване, които въвеждат задължителния мултифондов модел в България от 1 януари 2027 г. Реформата ще засегне над 4 милиона осигурени лица.
Трите стъпки на риска: Къде отиват парите ви?
Основната идея е инвестициите да се управляват според възрастта и профила на хората. Новият модел разделя фондовете в три категории:
Автоматичен избор за по-младите. До 90% от средствата могат да се инвестират в по-рискови активи (като акции) с цел максимална доходност в дългосрочен план.
Рискът се ограничава, като инвестициите в акции са таван до 55%.
Консервативен (непосредствено преди пенсия): Максимална защита на натрупания капитал.
Прогнози за бъдещата втора пенсия
Според разчетите на пенсионните дружества, при средна заплата от 1370 евро и 40 години стаж, втората пенсия може да достигне около 730 евро (при средна доходност от 5%). КФН също очаква сериозен ръст на плащанията.
Сблъсък на мнения: Ползи срещу скрити рискове
Въпреки оптимизма на регулаторите, реформата отваря сериозни дебати сред експерти и синдикати.
Основните притеснения:
Глобални трусове: Синдикатите предупреждават, че високият процент акции при младите ги излага на директен риск при финансови кризи. Не всички млади хора са готови на това. „Ток, вода, сметки – това е“, споделя 24-годишният доставчик Христо Желязков, който предпочита сигурността пред риска.
Капанът на инфлацията: Икономистът Адриан Николов (ИПИ) напомня, че за последните 5 години инфлацията е „изяла“ близо 35% от покупателната способност на спестяванията. При по-възрастните (50–55 г.) късната смяна на профила няма да има голям ефект.
Липса на индексация: Анализатори алармират, че няма гарантиран механизъм за последващо осъвременяване на втората пенсия, което може да „замрази“ парите на хората за дълги периоди.
Нови хоризонти за инвестиции: Пенсионните дружества вече ще могат да инвестират не само в ценни книжа, но и в суровини (злато, сребро) и мащабни инфраструктурни проекти. За едни това е стимул за икономиката, за други – изцяло нов клас риск.
Какво още се променя през 2026 г.?
Паралелно с новия модел, държавата предприема и други стъпки в социалната сфера:
От 1 юли 2026 г.: Държавните пенсии растат със 7,8% по швейцарското правило.
Минимална втора пенсия: Тя вече се обвързва с 10% от минималната работна заплата, което при сегашните нива поставя праг от близо 62 евро.
Големият извод: Общите активи във втория стълб надхвърлят 15,9 милиарда евро, но реформата прехвърля огромна лична отговорност върху гражданите. Оттук нататък всеки сам ще решава колко точно е готов да рискува в името на старините си.