Горещият картоф Национална детска болница

Д-р Стефан Константинов 

Горещо препоръчвам на министъра на здравеопазването да не сформира никакви нови обществени съвети по темата Национална детска болница. Дори да не си го помисля! Уважавам много няколко колеги от вече подалия оставка такъв съвет и съм сигурен, че всеки ръководител може да разчита на професионалното им мнение по въпроси, в които те са експерти. Но без да бъдат ангажирани в структури със съмнителни цели, прикривани с благородни мотиви. Мераците за включване на архитекти, инженери и всякакви „експерти“, които „независимо“ да оглеждат задания и бъдещи обществени поръчки, по-скоро говорят за желание на някого да участва в рязането на баницата, отколкото да допринесе нещо за детското здравеопазване. 

Защото големият проблем на въображаемата Национална детска болница хич не е строителен, а как тя би се вписала и останала устойчива като проект при условията на нелоялна и огромна конкуренция в разграденото ни болнично здравеопазване. И да, подалият оставка Обществен съвет се провали в единствената мисия, за която може да се намери мъничък смисъл от съществуването му – осигуряване на прозрачност. Когато пропусна да информира обществото, че предполагаемата цена на детската болница ще гони милиард лева, а не очакваните 100 милиона. 

Припомням кратката история на проекта, към който, уви, все още оставам скептично настроен.

1. Началото на идеята е през 1978 г., тогава се прави първата копка. Мястото не е избрано случайно. Карето на бившата Медицинска академия беше центърът на медицината и обучението по нея у нас. Днес локацията все още е добра – в радиус от няколкостотин метра са разположени множество болници. В резултат на започналото преди десетилетия строителство в центъра на София се извисява грубият 11-етажен строеж. Опасен, грозен, убиващ. 
2. 2020 г. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев подписа договор за извършване на инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор) на Национална многопрофилна детска болница на мястото на вече започната такава. Общата стойност на договора е 77 839 442,89 лева без ДДС или 93 407 331,47 лева. Мястото е все така актуално и има много предимства. Близостта с други лечебни заведения предполага възможност за ефективно и бързо използване на ресурси и персонал при правилна организация на процесите. Против проекта са основно от Камарата на архитектите, които изтъкват доводи – несъответствие с актуалния ПУП (който обаче може да бъде променян!), височината на сградата, неподходяща за земетръсен район (а до нея е Майчин дом на 13 етажа, малко по-встрани – Милениум център с 32 етажа). Най-смисленият довод всъщност е състоянието на самия груб строеж – експертизите са противоречиви. Това лесно се решава, като всичко се събори и се започне от нула, и такъв вариант се обмисля. Доводите против са ясни, но те идваха от косвено заинтересована страна. Без интересът й да е свързан с детското здравеопазване. Неправителствена организация също е против, дори се събират подписи с искания за оставка на министъра.
3. На 08.12.2021 г. служебният министър на здравеопазването Стойчо Кацаров подписва протоколно решение за сливане на болница „Лозенец“ с Педиатрията. Проектът от предходната година е напълно зачеркнат. Идеята му е болница „Лозенец“ (бивша правителствена, настояща полуправителствена) да се превърне в новата Национална детска болница. Лечебното заведение има 183 легла, представлява действаща, макар и силно задлъжняла многопрофилна болница, която съвсем не е съобразена да бъде чисто педиатрична.
4. Седмица по-късно, на 14.12.2021 г., новият здравен министър Асена Сербезова временно спира сливането на съществуващата педиатрия и болница „Лозенец“. Както почти всички временни неща, така и това става най-постоянно. Отдадена на други интереси, въпросната госпожа не се запомня с някакви идеи, предложения и действие по темата. 
5. На 02.11.2022 г. служебният министър Асен Меджидиев съобщава, че е избран терен за изграждане на Национална детска болница в кв. „Горна баня“, а Министерският съвет определя проекта за „обект с национално значение“. Мястото е обявено за комуникативно и с добра свързаност, въпреки че такава няма изградена. Дори се обяснява колко добре за децата ще са чистият въздух и паркът, въпреки че тези фактори, безспорно важни в края на XIX век, днес нямат роля при болниците за активно лечение. Големината на терена, част от който се оказва частна собственост (вероятно вече е платено), дава наистина възможност да се направи от нулата, изцяло нова, съгласно желанията ни болница. Планът е до края на 2023 г. да бъде обявена обществена поръчка за проектиране и до две години и половина да бъде построена. Създадена е „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД със собствена администрация и бюджет. При всеки следващ министър директорът на тази компания ще бъде сменян, разходите ще се увеличават, както и администрацията в МЗ. Обаче в цялата държава явно няма достатъчно компетентни хора, които да знаят от каква болница се нуждаем, затова подписва споразумение за изготвяне на анализ за детската болница с Европейската инвестиционна банка. Твърде подозрително за банкова институция – анализът е безплатен. 
6. Следващите здравни министри повтарят какъв важен приоритет е изграждането на детската болница, като в същото време експлоатират темата за пиар в различна степен. Галя Кондева и служебният премиер Главчев лично надзирават как върви разчистването на терена, обещават от 2025 г. да започне строителството, а през май 2028 г. болницата да е факт. Отпуснати са 100 млн. лева за първия етап (включващ разчистване на терена, проектиране и други дейности), а белгийски консорциум изготвя документите за структурата и необходимото оборудване. Странно е, че всички обещават нещо с конкретни срокове, което не знаят какво ще е и колко ще струва. В общественото пространство витае сумата от 100 млн. лева като прогнозна цена, която на фона на първата поръчка за 77 млн. изглежда приемлива. И направо смешна спрямо това, което държавата ни плаща ежедневно на „Боташ“, без да получава нищо.
7. На 01.06.2025г. от МЗ е представено видео (изработено за 58 404 лв.), представящо визията за болницата. Структурата и капацитетът са ясни – 440 легла, 342-ма лекари, 577 медицински сестри и т.н. Реакция от страна на обществения съвет, който не приема видяното за окончателно и има множество въпроси. Обещано е началото на строежа да е през март 2026г. Цената не е посочена.
8. На 12.07.2025г Асен Василев показва писмо от здравния министър Силви Кирилов към финансовия – Теменужка Петкова, като заявява, че с него се искат почти 1 милиард лева. Това представлявало оскъпяване на проекта 10 пъти, тъй като до момента исканата сума била 100 млн. Явен намек за корупция. В медиите се появи въпросното писмо, където всъщност за първи път митичната болница доби някакво финансово оформление. Общата сума на проекта е 382 281 375 евро без ДДС. Министър Кирилов свика пресконференция и обяви за лъжа това, че ще се строи оскъпена 10 пъти болница. В случая е прав, защото до момента никога не е имало ясна цена за проекта в „Горна баня“. Но лесно може да изчислим, че между договора от 2020 г. за строеж на мястото на вече започнатата детска болница до момента оскъпяването (на строежа) е 6,4 пъти. От това не следва да се правят изводи за корупция и нередности – вероятно новият проект включва по-голяма площ, повече екстри и т.н. Но е факт, че е в пъти по-скъп. 
9. По-горните точки показват екстремна мудност на държавата, липса на последователност, лесна промяна на възгледите при смяна на политическото управление, нелогичност на действията (обещават се срокове, без да знаеш колко ще струва и откъде ще дойдат парите). Последните станали известни стойности очакват отговор на ниво министър на финансите, дори министър-председател, а не здравен министър. Както и политически ангажимент от всички партии, че ако се приеме проектът, независимо кой е на власт, процесът ще продължи. Всъщност самата цена на проекта съвсем не гарантира неговото безкритично възприемане и финална реализация.
10. Всички административни, проектантски, строителни и финансови теми пред Националната детска болница са малкият проблем. Истинските въпроси са други. Две групи: А) Кой ще работи в тази болница? Откъде ще дойде персоналът? Б) Как проектът ще бъде устойчив във времето? Дори първоначално да се намери персонал, как той ще бъде задържан, ще бъде мотивиран, как болницата ще съществува и ще се развива? Как това ще стане в условията на „конкуренция“ с множеството други лечебни заведения, за които държавата в рамките на закона, че и дори отвъд него, осигурява по-добри условия за функциониране?