Едри хубави домати, представени за розови, в София се продават по 5,50 евро килограма. Точно толкова, но в лева се търгуваше зеленчукът миналата година по същото време. Войната в Иран е от няма и месец, но търговците вече добавят в цената своите негативни очаквания от развоя на събитията. Не би трябвало въвеждането на еврото да предизвика поскъпване, ни убеждаваха миналата година, но видяхме, че това не е така. Националната статистика отчита слаба инфлация и едва ли можем да подозираме, че има грешки в сметките. Просто стоки като облекло и обувки даже дават леко назад. Но това, без което никое живо същество не може – храната, става все по-скъпа по нашите ширини.
Затварянето на Ормузкия проток от Иран блокира 20% от световния петрол. Рязкото поскъпване на горивата вече се вижда на бензиностанциите. И така ще бъде, след като само за седмици нефтът от 65 долара стана 110 долара за барел. А какво ще стане, ако се сбъднат прогнозите за 200 долара? Стоките, които купуваме, стигат до магазините с камиони, кораби или самолети, всички от които работят с дизел, а той вече струва значително повече. Заради военния риск компаниите вдигнаха застрахователните премии.
Допълнителна заплаха за световната продоволствена сигурност е очертаващият се недостиг на торове, които имат важно значение за производството на земеделски култури. Близкият изток е основен източник на урея, форма на кристализиран азот, а около 35% от световното производство на това вещество и над 20% от световните торове преминават през Ормузкия проток. Блокираното корабоплаването през протока ще доведе до покачване на световните цени и на тази стока. Намаляващите доставки на природен газ, важна суровина за азотни торове, вече предизвикаха поскъпване. Освен това Катар, Саудитска Арабия, Бахрейн и Оман са големи износители и според различни оценки една трета от световната търговия с торове може да бъде засегната. Държавите по света все повече разчитаха на държавите от Персийския залив, за да компенсират загубите на торове от войната на Русия в Украйна и нарастващите китайски ограничения за износ. В Близкия изток цената на уреята вече се повиши с 19% в рамките на една седмица. По-скъпите торове означават по-ниски маржове на рентабилност за производителите и биха могли да накарат някои от тях да засаждат по-малко ориз, пшеница или царевица или да подхранват по-икономично посевите си, което ще намали добивите.
Според световната организация по прехраната ФАО, за разлика от петрола, няма международно координиран стратегически резерв за азотни торове, което затруднява управлението на прекъсванията на доставките. В краткосрочен план организацията призовава за алтернативни търговски пътища, подкрепа за страните, зависими от вноса, и финансова помощ за земеделските производители, за да се защитят веригите за доставки и продоволствената сигурност. В бъдеще съветите са държавите да увеличат вътрешното производство на храни, за да бъдат по-защитени от глобалните кризи. По-големите разходи за енергия ще предизвикат каскаден ефект при хранителните продукти, тъй като енергията представлява значителен дял от производствените разходи в селското стопанство. Това е още една причина фермерите да се съсредоточат в изграждане на възстановяеми енергийни източници.
Ако войната се превърне в продължителен конфликт, ще има трайни сътресения за световната икономика. Сред първите, които ще поскъпнат, са нетрайните продукти каквито са млека, сирене, плодове, зеленчуци, риба и месо. Всъщност техните цените вече тръгнаха нагоре.
Дефицитът на хелий ще се усети при смартфони и компютри
По-високите цени на алуминия ще се отразят на жилищното строителство
Над 25 процента от хелия, който се използва в света, идва от Катар и преминава през Ормузкия проток. Огромното търсене на чипове и развитието на изкуствения интелект е причина за глобален недостиг на хелий от години. Този химичен елемент помага за охлаждане на оборудването, използвано в производството на полупроводници. Някои чипове вече са в недостиг и се очаква смартфоните и компютрите да се окажат по-скъпи в следващите месеци. Хелият е ключов елемент и в медицината, използва се за охлаждане на ЯМР апарати. Индустрията вероятно ще се адаптирала и ще си доставя елемента от други места, но цените на медицинските изследвания логично ще се повишат.
Приблизително 20% от световния суров алуминий идва от Близкия изток. Цените на метала вече рязко се покачиха заради митническите тарифи на Тръмп. А заради затварянето на Ормузкия проток те достигнаха четиригодишен връх. Компанията Aluminium Bahrain BSC, която управлява най-големия металургичен комбинат за чист алуминий в света в рамките на един обект, започна поетапно спиране на производството, за да запази наличностите на суровини. Подобно на други алуминиеви заводи в Близкия изток, компанията, която е преобладаващо държавна, има проблеми с износа на продукцията си и доставките на алуминиева руда поради затварянето на Ормузкия проток. Алуминият се използва в голям брой строителни материали и ще увеличи и без това високата цена на строителството на жилища.
Страничните продукти от суровия петрол са ключови компоненти на пластмаси, смоли, полимери и нефтохимикали, много от които се произвеждат и доставят предимно от Близкия изток. Например по-голямата част от азиатския химикал, влаган в бои и почистващи препарати, преминава през протока. Голяма част от смолите и полимерите, използвани в опаковките, също идват от региона. Войната вече е накарала други райони, включително Латинска Америка, да произвеждат повече. Те вече са реагирали на нарасналото търсене и са повишили цените си.
Индия, царството на генеричните медикаменти, осигурява една пета от световното производство на лекарства и две трети от ваксините. Войната в Персийския залив наруши въздушния трафик, този транспорт става все по-скъп, което веднага се калкулира в крайните цени.
Новите маршрути са по-дълги и пратките се забавят
В Персийския залив са блокирани и 10 процента от контейнеровозите в света
Почти една пета от глобалния капацитет за въздушен превоз е блокиран, което означава прекъсване на доставките на потребителска електроника, фармацевтични продукти и благородни метали. Особено засегнати са Индия и Пакистан, за тях повече от половината въздушен капацитет се осигурява от държавите в Персийския залив. В резултат на това цената на въздушния транспорт на стоки от Азия до Европа вече нарасна с 45% от началото на войната.
„В логистиката винаги усещаме конфликтите в Близкия изток мигновено, защото това е ключов транзитен регион“, коментира Димчо Димчев, управител на cargo-partner България. Когато големите авиационни хъбове като Дубай, Доха или Абу Даби ограничат операциите си, започва да страда цялата логистична мрежа.
В Персийския залив, който е достижим само през Ормузкия проток, в момента са блокирани около 10% от контейнеровозите в света, корабните линии няма да поемат риска да плават, докато ситуацията не се нормализира, смята Димчев. Според него въпреки вече видимото повишение на енергийните разходи краткосрочно няма да има дефицит на горива, тъй като във веригата от кладенците, през танкерите и рафинериите до горивните складове се съдържат запаси за няколко месеца. Бизнесът обаче се опасява най-много от продължителен конфликт който би довел до екстремно високи разходи за горива и тежки последствия за глобалните вериги за доставки.
Когато има подобна геополитическа ескалация, се получава комбинация от забавяне на пратките по затруднените маршрути, пренасочване по нови и допълнителни разходи за сигурност. Корабните линии се отправят по-далеч от точките на напрежение а новите маршрути по правило са по-дълги и водят до забавяне на пратките. Подобна е ситуацията с въздушния транспорт. Авиокомпаниите пренасочват полетите по заобиколни маршрути, което намалява наличния капацитет и ги оскъпява, а повишените цени на горивата още повече увеличават стойността на този вид транспорт. При създалата се форсмажорна обстановка част от компаниите въвеждат и допълнителни военновременни надбавки (war risk surcharges) за операции в близост до зоната на конфликта.
„В такива ситуации най-важното е да се реагира гъвкаво – чрез проверени алтернативни маршрути и комбиниране на различни видове транспорт“, съветва Димчев. Най-често се използват заобикалящи морски маршрути и мултимодален транспорт – комбинация от различни видове превоз като морски, железопътен и сухопътен. При стоки с висока стойност или критични срокове въпреки по-високата цена той препоръчва въздушен транспорт, който съществено ускорява пристигането в крайната дестинация и заобикаля най-горещите точки.
Дори след прекратяване на военните действия възстановяването на логистичните потоци не става веднага. В морския транспорт нормализацията може да отнеме седмици или дори месеци. Причината е, че корабите, контейнерите и графиците на пристанищата трябва отново да се синхронизират. Сходна ситуация се наблюдаваше и след блокирането на Суецкия канал през 2021 г., когато глобалната търговия се нормализира постепенно, в рамките на няколко седмици.