13.5 C
София
вторник, 27 февруари 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Готвачът на Тато Бай Данчо: Живков ходеше цяла седмица с некролога на Людмила след смъртта й

Преди да станат шефове, на професионалните готвачи им казваха „майстори“. А най-голямото постижение в професията беше не да участваш в кулинарно риалити, а да печелиш уважението и признанието на хората с приготвената от теб храна. Такъв е девизът на бай Данчо – „Готви така, че когато някой попита кой го е приготвил, да не те е срам да кажеш: аз“. Името му е Йордан Стоичков, но всички го познават като легендарния готвач на Тодор Живков и автор на кулинарни книги.

Ивет САВОВА

Познавам бай Данчо отдавна и затова решаваме да се срещнем в неговата вила в малко село близо до столицата. Посрещат ме със съпругата му Пепа с типичното за тях гостоприемство. Градината е перфектно поддържана – тревата е идеално окосена, лехите с краставици се радват на силното слънце цветя. В двора са засадени различни зеленчуци и овошки, а бай Данчо позволява да си откъсна чепка френско грозде. За всичко в градината се грижат сами със съпругата му. В този момент идва изненадата – соленият кекс, който ме чака на масата, е дело на леля Пепа, на която готвенето също много й се удава.

Сега, през лятото, двамата прекарват по-голяма част от времето си тук и макар постоянно да вършат нещо по къщата и двора, бай Данчо казва, че се чувства чудесно. „Човек, който живее, но не върши нищо, значи не живее. Трябва нещо да правиш – дали ще чистиш двора, ще косиш тревата, ще се занимаваш в градината или в кухнята – ръцете, акълът, краката трябва да са в движение. Зимата, когато сме си в гарсониерата в София, денят ми се вижда година, а тук минава неусетно и приятно“, разказва той. Да, понякога умората го навестява, през есента ще навърши 75 години.
И днес обаче не е оставил готвенето в миналото. Има приятел с кетъринг фирма, на когото помага от време на време, заедно с още няколко бивши колеги. Отказва, обаче, да работи постоянно. Твърди, че напоследък в много заведения липсва качеството, както и специално отношението към храната и клиента. Неотдавна със съпругата му били на морето и за кратко време си дал сметка защо туристите бягат –

скъпи плажове, на свободната зона – мръсно,

няма поставени кошчета, а ако има – преливат от боклуци. Като професионалист, не си замълчава, когато види пропуск в храната в някое заведение. „Не прощавам на колеги пропуските, но също така, когато съм доволен, винаги благодаря. Намирам начин да вляза в контакт с главния готвач. Всеки си плаща, а когато плащаш, трябва да получаваш. Трудно е от нищо да направиш нещо, но от нещо можеш да направиш нищо. При нас много има да се работи върху обслужването и в заведенията, и по магазините, и по курортите“, дава професионално мнение бай Данчо.

Макар че много пъти сме си говорили, досега не е разказвал как всъщност се насочва към готвенето. Страстта се запалва у него още от „твърде малък“. Въртял се около майка си, гледал я, докато готви, а когато нея я нямало вкъщи, правел самостоятелни опити. След като завършил осми клас, влязъл в Техникума по обществено хранене в София. Четири години учел там и за разлика от учениците в днешно време, летните ваканции не прекарвал в безцелно обикаляне по улиците. „В първи и втори курс ходехме на бригади, но като приключеха, намирах начин за месец-два да поработя в някое заведение. А това не ми е първата работа. Близо до квартала, в който израснах в Перник, сега се казва „Бяла вода“, имаше рудник и зеленчукова градина, а градинарят ни беше съсед. Събра ни няколко момчета да работим в градината – набивахме колци на доматите, помагахме в поливането и така цяло лято до осми клас, след което влязох в техникума“, разказва бай Данчо.

В ученическите години сбъдва и една от първите си кулинарни мечти. В трети курс е, когато отива на екскурзия на Витоша и вижда емблематичния ресторант „Копитото“. Тогава се заговаря с негов приятел за бъдещето – дали някога ще имат щастието да работят в такова голямо заведение. Минава малко време и в края на учебната година правят разпределение кой къде ще кара едномесечен стаж – бай Данчо и неговият приятел са изпратени в… „Копитото“. „Тогава на стажантите се плащаше по 1 лев на ден. Работихме около седмица и управителят ни предложи да не сме стажанти, а да работим като помощник-готвачи. Следващата година пак отидохме на практика там“, връща се назад в миналото той.

Животът му след това минава изцяло под знака на готвенето. Дори в казармата още на първия ден е разпределен в кухнята – цялата служба минава така. И там, както винаги, приготвя храната с любов и влага всичките познания, които има. Признава, че много готвачи крият от по-младите си колеги рецепти, тайни и трикове. Но той предпочита да споделя опита си и това е една от причините да напише кулинарните си книги. „Имах щастието да се уча и да работя предимно с хора, които също не се притесняваха да споделят опита си, като Велко Павлов – корифей в кулинарията и автор на рецептурниците, от които сме се учили. При него криене нямаше. Гордея се, че съм негов ученик“.

Бай Данчо е истински признателен на хората, които са му помогнали в професионалния път. Когато постъпва на работа в УБО, Тодор Живков има друг готвач – бай Христо, който често вземал бъдещия си заместник да му помага в работата за различни мероприятия. Едно от първите такива било посещение в Италия за откриването на посолството ни. Приемът бил за 3000 човека, а от София като готвачи тръгват само двамата с бай Христо. Щом влезли в кухнята на посолството, която била току-що ремонтирана, заварили всички строителни боклуци вътре. Почистили я, подредили масите. „Две денонощия с бай Христо не сме мигнали, крак не сме подвили.

Уж щяха да идват да ни помагат – забрави, никой не се вясваше. Бяха наели посуда от една тамошна фирма и нейният собственик, като ни видя, че сме само двама, беше убеден, че няма да успеем да направим приема. Отказахме помощ и се справихме. След това този мъж ни предложи да останем да работим при него срещу много висока заплата и служебна кола. Но бай Христо му каза: „Абе, аланакоолу, ти какво мислиш, че можем да работим така всеки ден ли!?“. Как ще стане това – готвачите на Тодор Живков дезертирали.

Ще ни застрелят на първия ъгъл!

Да работиш на такова място е отговорност. Не става да се продадеш за 1000 долара“, отсича бай Данчо. Явно е от онова поколение, за което парите невинаги са на първо място. На онзи прием в Италия с бай Христо правят толкова силно впечатление, че след това в немско списание за кулинария публикува ласкав отзив и снимки на българските готвачи.

Една от най-спорните теми от годините на социализма е доносничеството. Бай Данчо е категоричен, че никога не е „снасял“ информация. „Да, бях служител на Държавна сигурност, но никой не ме е питал нещо специално и на никого не съм разказвал. Гледал съм си работата. Може да е имало такива, които са следили нас, но те са били хора, чието задължение е било такова. Доносниците не бяха служители на ДС, а вербувани“, категоричен е той.

Благодарение на работата си, е пътувал много, обиколил е доста страни. Разбира се, най-интересно му е било в кухните, в които е попадал. Няма да забрави гледката, когато отиват в Либия – в кухнята имало дълга работна маса, а накрая кофа, преливаща от боклук. Един мъж чистел фасул на пода, а от хладилника течала кръв. В такива ситуации казвал на колегите си от България, за да се знае, че не е добре Тодор Живков да яде от храната на домакините. Бай Данчо винаги носел със себе си предварително приготвено ядене, стерилизирано в буркани. За да не обидят домакините, в чиниите между техните блюда слагал български мезета. На вечеря Живков хапвал съвсем малко и после, ако е гладен, му носели тайно българска храна в стаята. „Но това почти не се случваше, хапваше малко сиренце, домат, луканка. Не беше претенциозен. Можеше да мине днеска с един домат, качамак и парче сирене. А когато си беше сам в Банкя, не искаше да му готвим месо. Предпочиташе постно – миш-маш, пълнени чушки, леща“, уточнява бай Данчо.

Пази добри спомени и съпругата на Живков Мара Малеева-Живкова, макар че тя си отива година, след като той постъпва на работа. Колеги са му разказвали, че винаги правела малки подаръци на служителите. Веднъж с бай Христо отишли в дома на Живкови на „Оборище“, където семейството имало гости. След като вечерята минала и гостите си тръгнали, Малеева ги поканила на масата и накарала Людмила Живкова да им сервира. За всички години, в които е работил за Тато, бай Данчо не го е видял нито веднъж да се държи лошо с хората. Дори когато понасял тежки удари на съдбата.

„Преди да почине Людмила, бяхме в Боровец. Тя беше болна, но се почувства по-добре и слезе в София. Вечерта той имаше мероприятие и когато се върнахме в резиденцията, настана суматоха. Шофьорът ми стовари посудата и изчезна. Първоначално не разбрах какво е станало. Оказва се, че Живков отива в болницата при Людмила, заварва я още жива, но в безсъзнание…

След като мина погребението, стояхме с него една седмица в Банкя. Живков не излизаше никъде, ходеше по цял ден с вестник „Работническо дело“, където бе отпечатан с некролога. За това време

не нагруби никого, не каза нищо лошо.

А иначе задължително ни събираше по два пъти в седмицата на кафе. Разказваше вицове, искаше и ние да му казваме“, разказва бай Данчо. И след кратка пауза добавя, че категорично Людмила не е била отровена, а си отива от масивен инсулт.
Съвпадение или не, точно 40 години след нея, на 22 юли 2021 г. си отиде и Владо Живков. С него известният готвач имал много малко срещи, не го е виждал прекалил с алкохола и буйстващ. Неговата съпруга Маруся, обаче, прекарвала много време в Банкя, докато била бременна с Тодор Живков-младши. „Създаваше много проблеми.

Веднъж извика камериерката, за да й вдигне химикалката от земята. Всяка вечер оставях предложения какво да им сготвя за следващия ден. Веднъж тя нищо не каза. На другата сутрин, към 10–11 ч., докато закусва, съобщава на сервитьора, че иска боб за обяд. А боб не се вари за 30 минути! Започнах да го готвя, но когато стана време за обяд, той не беше напълно готов. Сервираха й го, тя се ядоса и се оплакала на Живков. Той дойде и ме пита какво е станало, обясних му, а той отговори: „Тя трябва да знае, че боб за 20 минути не се вари“.

Бай Данчо си спомня и реакцията на Живков, когато прави гаф на един обяд по случай годишнина от Октомврийската революция. Без да иска, пресолил част от салатите, в другите пък нямало никакво сол. Вездесъщият генерал Кашев, шеф на УБО, не останал никак доволен и тръгнал да му се кара. Тогава Живков го спрял с думите: „Седни си на мястото. Сбъркало момчето, сложило за 2 стотинки повече сол. Ние като правим за милиони левове глупости, кой ни се кара!?“.

Говорейки за храна и продукти, стигаме до темата за аварията в Чернобил. Тиражитар се слухове, че тогава за политиците се носели специални, чисти продукти и се криело от населението, че местните храни са опасни за консумация. „Винаги продуктите минаваха през предварителен контрол. Когато се случи аварията, имахме ограничения и указания какво да ползваме, но те бяха същите като за хората. Аз месех хляба, но брашното ми се караше от складовете. И идваше в същите пакети като преди това. Не са ми носили специални марули и краставици. За политическия контингент имаше стопанство „Враня“, но въздухът е еднакъв навсякъде. Обикновено ползвахме фруктова захар, защото Живков имаше склонност към повишаване на кръвната захар“, обяснява тжоп кулинарят.

Разказва, че традиционно получавал специални указания за хранителните предпочитания на официалните гости, които идвали в България. За готвача на Брежнев

си спомня как сутрин пиел кафе с коняк

Няма да забрави посещението на Ким Ир Сен. Макар че менюто било предварително одобрено, за всеки случай от посолството карали термоси с корейска кухня. Накрая – тяхното плато с храна недокоснато, българското – цялото изядено. И така през целия му престой. С някои от лидерите, като Брежнев и Фидел Кастро, се е срещал лично. А в първата му книга „Аз, готвачът на Живков“ има една рецепта, взета от готвача на Чаушеску – „Качамакът на Чаушеску“.

Бай Данчо не е до Тодор Живков, когато настъпва преломният ноември 1989 г. и последвалите промени, защото вече е пенсиониран. Но не обръща гръб на Тато, когато вече е под домашен арест. „Тогава Стоил Славов от СИК беше външна охрана в Бояна.

С неговото съдействие организирахме с още няколко човека среща с Живков. Направих баница, взех гроздова ракия. Той много се зарадва, поприказвахме си. Последно се видяхме в съда по време на процеса срещу него, когато и аз бях призован като свидетел. Помолих човек от охраната да видя Живков. Каза ми да отида, но да наблюдавам коридора – щом видя, че някоя врата се отваря, да изчезна. Успяхме да си поговорим малко. След това на делото съдийката ме пита защо съм искал апартамент от него, а не от УБО. Обясних, че съм с две деца и апартаментът, който имахме, беше много малък, а с Тодор Живков просто се бяхме заприказвали за деца, семейно положение и така се случи. Навремето големите апартаменти в УБО се раздаваха на големите началници. За нас – ако някой се досети случайно. Тогава в един вестник бяха излезли данни, че директорът на „Кремиковци“

за шест месеца е раздал 300 апартамента неправомерно,

а Тодор Живков за 40 години – 270 апартамента“, разказва бай Данчо.
Споделя, че не е усещал негативно отношение, защото е бил свързан с някогашната власт. След промените работи в заведение при Дома на киното в столицата. Там често идвали представители на СДС и БСП, в същия ресторант правил рожден ден на Ахмед Доган. С не толкова добри впечатления остава обаче от Иван Костов, когото среща още преди той да стане премиер. „По това време държах „Клуб на банкера“. Спомням си една вечеря, на която присъстваха Костов, Муравей Радев и няколко чужденци. Костов се държеше все едно е премиер, без още да е станал такъв.
Пет пъти му обяснявах, че в храната няма никакъв животински продукт. Спореше, че не може пюрето от спанак да е постно.“

Въпреки че днес не готви редовно, следи какво се случва в професията. Предпочита да го наричат „майсторе“, а не „шеф“ и не харесва тенденцията западната кухня да измества нашата традиционна. Отчита като положителна черта навлизането на модерна техника в кулинарията. Следи и кулинарните риалитита и категорично не одобрява хвърлянето на храна. Признава, че намира кусури на шеф Виктор Ангелов.

„Предлагаше скара на кукерския фестивал в Перник, но барбекюто му не беше подходящо за скара от кайма. В предаването имаше един епизод с шницели – ако така се правят шницели, аз ще си скъсам дипломата! Тая риба сьомга не знам дали има толкова по света, колкото у нас се приготвя. Към „Черешката на тортата“ също имам забележки. Иван Манчев ми е приятел и съм му се обаждал да го критикувам. Днес в професията има известна надменност. Както готвиш гурме кухня, така трябва да можеш да си обелиш лука, да си измиеш след това тигана.“

За своите над 50 години работа освен голям опит пази и много ценни подаръци, като комплект масат (желязо за точене) и вилица от негов колега, както и дълъг нож, който му служи вярно години наред. И до днес спазва строго определени правила. „Когато работиш в кухнята, около теб трябва да е чисто и подредено. Аз винаги влизам с шапка на главата и с бяла куртка. На бялото най-личи мърлявото. И винаги забърсвам печката, независимо че е чисто. Но най-важното е винаги да готвиш с любов. На книгите като автограф пиша: „Готвенето е изкуство, но се прави винаги с любов“, с усмивка завършва бай Данчо.

Последни новини

- Реклама -