Навръх първи април, в извънредно пленарно заседание на 51-то Обикновено народно събрание, най-честата процедура по начина на водене е: „Моля, госпожо/господин председател, кажете на еди-кой си да не лъже“. Това не е само днес, но точно днес прави впечатление неуместността на тази забележка. Не само защото е първи април. Ако някой може да каже на български политик да не лъже и от това да произтекат последствия, би било забележителен пробив в парламентарната практика.
1 април 2026 година
Признавам, че не съм много умен. Всъщност съм опитен – ако бях умен, нямаше да съм толкова опитен! Та при целия ми опит, така и не успявам да вникна в мъдростта на новозаветната притча от Велик вторник за десетте девици (Матей 25 14-30). Пет досетливи и пет глуповати моми, които в очакване на годеник взели светилници и масло за тях. Но пет взели само лампи, а другите пет и лампи, и масло. Когато дошъл годеникът, едва пет го посрещнали, защото другите пет били по магазините да търсят елей за светилниците. На какво ни учи в съвремието тази християнска мъдрост, освен че е нечовешки трудно да намериш цели десет девици, които чакат годеник?! Може би петте недосетливи девици са търсели намаление в мола (доказано е, че мозъкът на някои дами изключва пропорционално на процента на търговските отстъпки)? Може би Ормузкият пролив пак е бил затворен и е имало криза със земното масло?
И защо са нужни цели десет девици в християнската притча, при положение, че годеникът ще вземе само една от тях. Да беше ислямска или мормонска, да ги събере и да им каже: „Момичета, ще взема други десет, по-досетливи от вас!“
А може и просто да няма поука. Защото животът съдържа аспартам, емулгатори, консерватори (и прекомерно много либерали), разнообразни Е-та, но не винаги съдържа поука…
Опитът ми подсказва, че предстоящите парламентарни избори също няма да донесат нито разум, нито поука, но умът и сърцето настояват да продължавам да се опитвам.
7 април 2026 година
Изборите са бутилка с вино, правителството – бутилка от вино. Вероятно не сте се досетили, но перифразирам Шарл Бодлер, който – ако не беше прекалявал с поезията – днес щеше да навърши 205 години. Съветът му е да бъдем винаги леко пияни – от вино, от поезия или от добродетл, каквото си изберем. Защото „светът е болница, където всеки пациент мечтае да се премести в друго легло“ . В „обикновената болка да си жив“ има точно толкова малко поезия, колкото мъдрост и мечти в изборите. Винаги можем да се откажем, въпреки че „в дългия списък на правата на човека… са забранени две много важни права: правото да си противоречиш и правото да си отидеш…“
Но светлия пример на Спасителя задължава да не се отказваме, а мрачния пример на Бодлер и Хораций – че никой не си отива напълно.
9 април 2026 година
От Светия синод казаха, че и тази година няма да ходят за благодатния огън до Йерусалим, защото сме си имали. От правителството казаха, че и газ си имаме, и бензин. Сиреч – имаме си огън, имаме си благодат!
Но достатъчно ли е това за спасение?
Пее се днес една от най-красивите песни на Православието – „Разбойника благоразумнаго“ химн на спасението, което съвсем не дебне отвсякъде, а напротив – трябват усилия, за да се постигне. Трябват смирение и себеотрицание, а те вечно не достигат по тези географски и душевни ширини.
Да не прозвучи политически, в песента става дума за разбойника, разпнат отдясно на Иисус…Чуйте гласа на Борис Христов, когото от дете свързвам с истинския христов глас…
10 април 2026 година
Нито съм богослов, нито преотдаден на живот в Църквата. За това моля за снизходително прочитане на последващото тълкувания не метафоричната сила на днешния, последен ден от Страстната седмица. Велика събота е „ничията земя“ между смъртта и Възкресението, ден като вечност, в който Бог е мъртъв, но живата му душа отваря портите на ада, за да изведе от там човешки души, твърде дълго страдали, заради първородния си грях. Това е денят, когато Бог споделя човешкото умиране, но възкресява надеждата за победа над тленността, за вечност на душата, за живот в светлината Му. В много вярвания, преди Христа, има „слизане в Ада“, но то винаги е било продиктувано от бунт срещу порядките на житейския кръговрат, срещу боговете, опит да се надхитри съдбата.При Исуса няма бунт. Нещо повече – убит от човешка ръка, той слиза да изведе човеците от тъмнината, поселени в нея заради човешки прегрешения. За мен лично Велика събота е апотеоз на страстната седмица, чудото преди Възкресението, когато малко горделиво ще извикаме „Де ти е смърте жилото?!“
11 април 2026 година
Посткоиталната депресия (Postcoital dysphoria -PCD), на някои приятели от изборите в Унгария ще ги връхлети само след няколко дни. Тогава ще им напиша специално, разведряващо писмо, с което да ги уверя, че има живот и след глупавата радост. Вярно – глупав, но все пак живот!
13 април 2026 година
На днешната дата през 1492 Христофор Колумб печели обществената поръчка (всъщност е било инхаус) за откриване на Америка, обявена от Фернандо II Арагонски и Изабела Кастилска. Поръчката била за откриване на път към Индия, но каквото – такова! Парите са похарчени, резултатите следва да бъдат отчетени!
В някои отношения и днес Америка продължава да е една компромисна Индия, въпреки всичко велико направено от европейските емигранти през последните 200 години там…Но вие не правете компромиси. Гласувайте без злоба и без да избивате индианците, защото не мислят и не изглеждат като вас. Не им пробутвайте огнена вода и мъниста, кажете им истината. Защото истината ще ни направи свободни, както повелява Онзи, в чието име е плавал Колумб
17 април 2026 година