Въпреки заглавието „Малката Англия“, историята в новия спектакъл на Народния театър по едноименния роман на Йоана Каристиани е гръцка до последната буква и до последния дъх. Страстите и конфликтите са митологично убийствени, развихрящи се под знака на Ерос и Танатос. Боговете на любовта и на смъртта са между водещите невидими персонажи в сюжета, който обхваща 15 години от предишното столетие.
Разказът е за чувствата на няколко силни жени и мъже, чиято свободна воля е пречупена от социалните предразсъдъци, въпреки че те са свободни като ветровете на остров Андрос, където се случва действието. Това парче земя е прочуто с корабите си, с които съперничи на могъщия британски флот. На фона на политически и емоционални условности главните герои се опитват да надхитрят съдбата по Шекспировски и отвъд. „Малката Англия“ е името на кораба, на който един ден ще се качи капитан Спирос Малтабес, който изповядва извънредно разбиране как човек трябва да съществува в любовта и кога е способен да умре за нея.
Александър Секулов и Диана Добрева, които от години доказват, че вълнуващото зрелище е екипна кауза и мисия, в продължение на година работят над проекта. Известният писател не крие, че това е най-сложно отдалата му се драматизация в цялата му досегашна кариера. Двамата с изключителната Диана Добрева градят представлението по законите на древногръцките жанрове. Танцът на Спирос в пролога разкрива бляновете му по-изразително от най-експресивните думи – любовният вятър го е отнесъл до лудост и той ще подчини цялото си битие, за да бъде щастлив с красивата Орса. Но майка й Мина не дава дъщеря си на бедняк, а приема предложението на богатия капитан, макар че баща му е болен от сифилис, което за ортодоксалните гърци означава само едно – разврат. Оттук започва кошмарът за гръцките Ромео и Жулиета, белязан от нравите във всекидневието на острова. А Андрос – в превод от гръцки означава „мъж“ – е запазена територия за жените: моми, вдовици, зарязани годеници… Те очакват моряците, които, ако въобще са живи, се завръщат рядко. Някои от мъжете имат паралелни семейства по далечни пристанища. Неслучайно диктатурата на матриархата е свирепа. Нейна еманация е госпожа Мина, в чиято роля е Жана Рашева, която е същинска Бернарда Алба по Лорка, макар и само на две, а не на пет неомъжени дъщери. Мина обаче не е самоцелна феминистка, тя е принудена да се държи като мъж и да взима привидно мъжки решения.
Художничката Марина Райчинова изобразява острова като къща на два етажа, скала, бряг, море… Авторската музика на Петя Диманова е великолепна – много гръцка и хващаща за гърлото, равностойно подчинена на философията в „Малката Англия“. С партитурата върви и отличната хореография – като във всички постановки на Диана Добрева. За знаковата режисьорка тялото и духът са неразделни, затова и никой не се впечатлява от голата Александра Свиленова. Актрисата, която неотдавна завърши НАТФИЗ, заслужава уважение заради зверския труд, който е инвестирала, за да се откъсне от евтината масова популярност покрай филма за Гунди, където играе жена му Лита. Болезнено сексапилна и убедителна е в минутите, в които Орса страда безмълвно, слушайки как на горния етаж мъжът на живота й се люби със сестра й. Паралелните оргазми на гнева и мъката са от кулминациите в „Малката Англия“. Кремена Славчева, която пък е Моска, успешно загърбва детското излъчване, с което е позната от „Хага“. Респектиращо е, че двете момичета, които засега имат скромен опит под прожекторите, постигат внушения, недостъпни за много от по-зрелите им колежки. Между Орса и Моска е Спирос на Константин Еленков – пластичен и магнетичен, балкански и космополитен в интерпретацията на копнежа, меланхолията и тъгата по невъзможното щастие. Извънмерно талантлив.
Четири мойри разделят епизодите, повечето от които са през няколко години. В този хор блести Анна Пападопулу, която като развратната и винаги пияна Морена разгръща бесния си професионален темперамент, незнайно защо пренебрегван в някои класики напоследък. Нейната Морена е скандално и брутално откровена за отношенията между мъжете и жените, за фалша, за напразните усилия и пропилените надежди.
Част от монолозите звучат на гръцки без превод, но са ситуирани в подходящ контекст и зрителите усещат заряда в посланията им. Контрастите и катаклизмите в любовта са еднакво изразителни на всички езици и нямат нужда от допълнителни пояснения. И без това напрежението на моменти е толкова сгъстено, че сякаш е физическо доловимо. Морето и войната присъстват осезаемо, макар и без излишна патетика. Атмосферата е пропита от болка и носталгия, които не винаги могат да бъдат разбрани правилно извън юга, но в нея има и много ирония към догмите и стигмите. Особено комичен пък е моментът, в който всички жени дефилират с кимона, за да демонстрират своето снизхождение към ритуалите на Изтока.
Под прожекторите са още Анета Иванова, Боряна Маноилова, Васил Драганов, Веселин Мезеклиев, Димитър Николов, Иван Николов, Ирина Митева, Любомир Петкашев и Стефан Къшев.
Албена АТАНАСОВА