Петя БАХАРОВА
Скандална сватба с 1300 души, провела се на 10 юли в училищен двор във Видин, е поредният брутален симптом на хронична градска болест в България – тоталната абдикация на държавата и общините пред терора на децибелите. Случаят от видинския квартал „Нов път“ перфектно илюстрира как общественото пространство, в случая дворът на училището „Софроний Врачански“, може буквално да бъде приватизирано за частен кеф за сметка на спокойствието на десетки хиляди граждани. Бащата на младоженеца, местен общински съветник, наел скъпоплатени оркестри от България, Румъния и Сърбия, които взривили нощния сън на видинчани. Въпреки над 50-те сигнала на тел. 112 от разгневени граждани, полицията се оказала безпомощна. Купонът продължил до зори под шапката на официално разрешение от община Видин, в което чиновниците „пропуснали“ да впишат краен час за децибелите.
Този абсурд обаче не е провинциално изключение. Той е огледално копие на онова, което се случва ежедневно както в София, така и в други градове на страната, където шумовият произвол е маскиран под благовидния параван на „традициите“, „културата“, пешеходния живот или чисто и просто под натиска на търговски интереси.
Когато говорим за децибели в градска среда, София предлага свои собствени абсурди, които редовно изправят на нокти жителите на централните, а и на други райони. Всеки уикенд пространството около Народния театър „Иван Вазов“ се превръща в арена за импровизирани неделни хора. Проблемът тук изобщо не е във фолклорната традиция, а в безумно мощните уредби, които дънят с часове на броени метри от прозорците на хората и входа на най-елитната ни културна институция. Столична община периодично прави опити да наложи контрол, но безрезултатно. На практика никой не измерва и не регулира силата на звука на тези „улични прояви“.
Още по-непоносим е музикалният терор в Борисовата градина – най-големия парк в София, който отдавна е изгубил основната си функция на място за уединение и отдих сред природата. Жителите на съседните на парка квартали са подложени на денонощен шумов натиск от две основни ядра на купона. Едното от тях е легендарното открито заведение „Маймунарника“, чиито летни концерти, фестивали и партита редовно озвучават целия район до малките часове на нощта, превръщайки правото на сън в лукс.
Другият генератор на децибели в парка е новото мащабно открито пространство за събития на територията на бившия колодрум. С капацитет до 9000 души и оборудвана с изключително мощно озвучаване за мащабни рок концерти, тази арена буквално превръща парковата среда в денонощна дискотека.
Най-актуалният и нажежен дебат за границите на градския шум обаче се разрази наскоро около затварянето на емблематичната улица „Цар Иван Шишман“ за фестивала „София на младите“. Докато организаторите отчетоха събитието като огромен успех с над 50 000 посетители, за хората, живеещи в пресечките между „Аксаков“ и „Гурко“, уикендът се превърна в акустичен затвор. Този случай оголи специфичен и много опасен парадокс – капана на градските каньони. За разлика от парковете, тесните улици в историческия център действат като естествен резонатор. Когато там се разположат озвучителни сцени, звуковата вълна се удря директно във фасадите и стъклата на жилищните кооперации, мултиплицирайки се неколкократно. Хората просто няма къде да избягат в собствените си домове по време на десетчасовото непрекъснато бумтене.
Дори когато официалната програма приключи в законовия час, около 10 вечерта, фестивалът не спира. Събралата се огромна маса от хора остава по тротоарите пред заведенията часове наред. Резултатът е неконтролируем фонов шум от викове, силен говор, песни и счупени бутилки до малките часове на нощта.
Независимо дали става дума за видински училищен двор, за заведенията в Борисовата градина, или за улична сцена на „Шишман“, схемата на градския шумов терор в България се крепи на еднакви стълбове. Точно както община Видин „пропусна“ да впише краен час в разрешителното за 1300-та сватбари, така и в София заведенията в парковете оперират с неясни статути, а уличните фестивали получават зелена светлина под претекст за събития с „обществено значение“, което автоматично заобикаля стандартната Наредба за обществения ред.
Наказателните постановления и актовете, които полицията или Столичният инспекторат пишат, масово падат в съда заради сгрешена методология на измерване от страна на РЗИ. Дори и да останат в сила, глобите от по няколкостотин или хиляда лева са смехотворни за оборотите на големите заведения или бюджетите на мащабни събития. Те се калкулират просто като нищожен „консуматив“ за вечерта.
Българските градове масово бъркат понятието „жив и модерен град“ с „шумна анархия“. Правото на забавление на 1300 сватбари, 50-ина танцьори на хоро или 9000 фенове на концерт автоматично гази и заличава правото на почивка и здраве на 50 000 граждани в околността.
Време е и у нас да има ясно акустично зониране. Какво означава това? Задължително монтиране на електронни ограничители на звука за всяко открито заведение или сцена в близост до жилищни зони, които да са свързани директно със софтуера на общината. Спиране на озвучаването на открито в жилищни карета най-късно в 20:00 или 21:00 часа, а не в 22:00 ч., за да се гарантира спокойствието на децата и работещите хора.
Докато в България общинарите вдигат безпомощно рамене и ни обясняват, че „градът трябва да е жив“, големите европейски столици отдавна са намерили математически и законови формули за мирно съвместно съществуване между нощния живот и правото на сън. Там никой не разчита на благоприличието на пияни клиенти или на добрата воля на бизнесмени. Всичко е въпрос на брутален контрол, умни технологии и солени глоби.
Австрийската столица Виена например е известна с огромните си фестивали на открито, но там никой не може да „надуе басите“ по свое усмотрение. Всички открити сцени и заведения в близост до жилищни зони са длъжни по закон да монтират сертифицирани електронни ограничители на звука. Тези устройства са запечатани от общината и са свързани в реално време с централната компютърна система на градската управа. Ако озвучителят реши да увеличи звука над позволените за района децибели (например 55–60 dB за вечерта), апаратурата автоматично „реже“ честотите или напълно изключва тока на сцената. Няма нужда гражданите да въртят телефони до полунощ, защото системата сама хваща нарушението за секунда.
Берлин също противодейства активно на шума. Градът е техностолицата на Европа, но парковете и улиците му са тихи. Германците са разбрали, че събития тип „Шишман“ или „София на младите“ изискват прецизна логистика за шума. Немската столицата има т.нар. Clubcommission (Клубна комисия) – официален орган, който балансира интересите на купонясващите и живеещите наоколо. Когато се затваря улица за фестивал, организаторите плащат за специални „патрули за тишина“. Това са обучени стюарди, които след 22:00 часа буквално укротяват тълпата по тротоарите, раздават безплатни тапи за уши на съседите и гарантират, че няма да има „шумна опашка“ от викове и чупене на стъкла. Жителите на околните блокове получават писмено известие седмици по-рано, точен график кога ще е шумно и телефон на директен координатор, който отговаря с главата си за децибелите, вместо хората да звънят на безполезния тел. 112.
И Париж се бори с шума от заведенията и моторните превозни средства чрез иновативни технологии. По уличните стълбове в близост до оживени пешеходни зони и заведения на френската столица има монтирани десетки устройства, наречени Medusa. Това са акустични радари с вградени микрофони и 360-градусови камери. Те улавят нивата на шум и чрез визуален софтуер показват точно от коя маса, количка със сладолед или улична колона идва пикът на децибелите. Данните се изпращат директно в общината. Глобите не се налагат „на око“, а въз основа на неоспорим дигитален запис. Ако заведението превиши нормите, глобата се начислява автоматично и е толкова висока, че е способна да фалира обекта при второ нарушение.
Тази система действа и когато мотор с модифициран ауспух или форсиращ спортен автомобил преминат по улицата. Medusa засича пика на децибелите, изолира шума на превозното средство от фоновия шум, снима регистрационния му номер и системата автоматично генерира и изпраща глоба на собственика по пощата.
Във Виена, Берлин и Париж никой не забранява фолклора, уличните фестивали или рок концертите. Разликата е, че там тишината и здравето на гражданите се разглеждат като основно човешко право, а правото да правиш бизнес или да се забавляваш на открито е привилегия, която се заслужава с желязна дисциплина.
Докато българските кметове не спрат да подписват разрешителни „на сляпо“ (като във Видин) и не затворят вратичките в наредбите (като в София), нашите градове ще останат шумни джунгли. Модерният европейски град се познава по това, че в него можеш едновременно да се забавляваш през деня и да спиш спокойно през нощта. Всичко останало е балкански провинциализъм, маскиран като „културен живот“.