Какво би станало, ако най-големият недостатък на човека се окаже големият му мозък? На този привидно абсурден въпрос Кърт Вонегът отговаря с един от най-оригиналните и блестящи романи в богатото си творчество – „Галапагос“. Новото издание на „Кръг“ вече е в добрите книжарници в превод на Огняна Иванова, като корицата и цялостното оформление са на Милена Вълнарова. Книгата е поредното попълнение във високо оценената дизайнерска колекция с най-значимите произведения на писателя, сред които са „Механично пиано“, „Котешка люлка“, „Кланица пет“, „Закуска за шампиони“, „Фарс, или никога вече самота“, „Времетръс“ и други.
Публикуван през 1985 година, „Галапагос“ е истинска перла в кариерата на американския модерен класик. Подобно на Чарлс Дарвин, Вонегът отправя поглед към едноименния архипелаг, но не за да проследи произхода на видовете, а за да си представи тяхното бъдеще. Фалшив капитан, бременна японка, пенсионирана американка, сляпа дъщеря на милионер и още шепа хора по стечение на привидно случайни събития се оказват изолирани на остров и откъснати от цивилизацията. Докато те напасват характерите си, познатият им свят е унищожен от глобален конфликт. През следващите милион години техните потомци еволюират в същества, далеч по-добре приспособени към живота, освободени от всичко, смятано за върховното човешко предимство.
С типичната си комбинация от безпощадна ирония, черен хумор и неподражаема човечност Вонегът изгражда история, която разсмива и тревожи. Зад фантастичния сюжет на „Галапагос“ прозира болезнено актуална диагноза на съвременната действителност – общества, управлявани от алчност, национални амбиции, икономически кризи, технологични заблуди и самоунищожителни инстинкти. Вместо да предлага утопия или апокалипсис, авторът поставя под съмнение самата представа за прогрес. И пита дали човечеството не е станало жертва на собствената си интелигентност.
„Галапагос“ е роман за еволюцията, но и за смирението отвъд нея. За това колко случайна е появата на човечеството и колко крехка е вярата, че управляваме света и собствената си съдба. Кърт Вонегът с изумителна лекота съчетава философска дълбочина, остроумие и състрадание. Неслучайно „Галапагос“ продължава да звучи толкова актуално, а и от момента на премиерата му нищо не се е променило. С дръзката си идея и задължителния за Кърт Вонегът хуманизъм, продължава да ни напомня колко сме уязвими и абсурдни, но въпреки това достойни за обич.
Авторът на 14 романа, множество разкази, пиеси и нехудожествени текстове, който си отиде през 2007-а на 84 години, остро негодува срещу функционирането на социума още от Втората световна война, когато като редник в американската армия случайно оцелява при бомбардировките на Дрезден. Прочут е с оригиналния си стил, нецензурните заигравания с думи, контекст и рисунки. Езикът му е толкова разкрепостен от клишета, че печели определението „вонегътизъм“. Писателят изобразява реалността, съпоставяйки я с фантастични антиутопии. За живописна критика на индустриалното и технократско общество най-често използва планетата Тралфамадор, населена от еднооки същества-роботи, които пътуват напред назад във времето. Някога е била населена от нормални живи същества, но постепенно те са изместени от машини, толкова съвършени, че за жителите на Тралфамадор животът губи смисъла си.
Албена Атанасова
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg