Това не е най-хубавият български филм въпреки боксофиса, но е качествено комерсиален.
За любовта към „Левски“ и Гунди като дете ме вдъхнови троянският ми дядо Гого, светла му памет. Така и не станах запален фен, но до ден днешен се вълнувам от съдбата на синия отбор. А Гунди ми е икона, както на хиляди други. За него има документални филми, но не и игрален. Затова през 2022 г. с лакомо любопитство прочетох вариант на сценария в Художествената комисия за игрално кино към НФЦ. Не беше достатъчен за пълнометражен филм. Претенциозен. Само заради Гунди го подкрепих, но проектът така и не мина.
И ето, две години по-късно филмът, създаден с частни пари, се превърна в национално събитие. Има защо. Добър е. Създаден е с размах и вкус. Сценарият е променен. Разказът е плътен. И най-важното – филмът е вълнуващ. Просълзи ме няколко пъти.
Проследявайки живота на гениалния футболист на „Левски“ Георги Аспарухов-Гунди (Павел Иванов) от юноша до международна звезда и трагичния му край, филмът се занимава преди всичко с любовта между него и съпругата му Величка-Лита (Александра Свиленова). И в същото време съумява да покаже неговия талант и свободолюбието му във време на жестоки идеологически репресии. Деликатно, ала недвусмислено е представена пъклената роля на ДС (през агента на Пенко Господинов и генерала на Владимир Люцканов) в живота на хората и специално на Гунди. При това – с чувство за хумор.
Въпреки че се чуват гласове за неточности в изобразяването на епохата, не мога да скрия радостта си от възхитителната работа на художника Ванина Гелева и художника по костюмите Бойка Младенова, които, заедно с бляскавия оператор Борис Славков и уверената режисура на Димитър Димитров, извайват завладяващата визуална среда на филма. Разбира се, очарованието му се дължи преди всичко на чудните млади изпълнители на ролите на Гунди и Лита – Павел Иванов и Александра Свиленова са искрени, отдадени, красиви, темпераментни. А той ужасно прилича на Гунди. Интересен е и Стоян Радев като чистача на „Левски” Зоро. Макар на моменти да се прокрадва ненужен комизъм в изпълненията на някои актьори, огромният актьорски ансамбъл на „Гунди” е въздействащ.
Спомням си дебюта на Димитър Димитров „Събирач на трупове“ (2016) – съвременна черна комедия с вихрена Теодора Духовникова и пак със Стоян Радев и Стефан А. Щерев. Оператор на филма е същият Борис Славков, заснел въодушевяващо „Шекспир като улично куче“ (2022) на Валери Йорданов. И двамата в „Гунди – Легенда за любовта“ изглеждат израснали. Важен сегмент от аурата на филма е музиката на Георги Стрезов. Находка е финалното парче на Емил Димитров, което ми се струва, че чувам за първи път.
Изпитвала съм национална гордост когато гледах космическия филм „А̀га“ (2018) на Милко Лазаров. Сега изпитах национална гордост от този скромен и велик Гунди – такъв, какъвто ни го показва филмът. И за това имат страхотна заслуга продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов. Да не пропусна – и режисьорът по монтажа Виктория Радославова. И все пак не може да се каже, че това е най-хубавият български филм. Въпреки боксофиса. Просто е качествено комерсиален. Но е важно, че филм за миналото обединява нацията. И то в толкова кошмарно време. Гунди е безсмъртен.
Да напомня, че храбрият филм „Клопка“ (2023) на Надежда Косева с прекрасния Александър Трифонов е вече на екран. Писах за него във „Филтър“ през пролетта, когато откри София Филм Фест. Не го изпускайте също.
„Гунди – Легенда за любовта“, 2024, България, режисьор Димитър Димитров, продуценти: Иван Христов, Андрей Арнаудов; сценарий Емил Бонев, оператор Борис Славков, художник Ванина Гелева, костюми Бойка Младенова, музика Георги Стрезов, в ролите: Павел Иванов, Александра Свиленова, Стоян Радев, Параскева Джукелова, Димитър Маринов, Биляна Петринска, Емил Марков, Николай Урумов, Пенко Господинов, Владимир Люцканов, Юлиан Вергов, Владислав Карамфилов, Димитър Николов, Даниел Върбанов, Стефан А. Щерев.
Геновева ДИМИТРОВА
Снимка: Междинна станция
